Запушихме пробойните, ще се справим и с останалия дълг

Ако преди това можех да помогна на отделен човек, на семейство, което е загрижено за своя близък, сега мога да помогна на много повече хора, казва проф. Венцислав Мутафчийски

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Да се отделя от любимата си работа и да се занимавам с неща, които не са били моето призвание. Но сега откривам, че има и друга страна на медицината, която може да бъде безкрайно интересна и полезна за много хора едновременно. Ако преди това можех да помогна на отделен човек, на семейство, което е загрижено за своя близък, сега мога да помогна на много повече хора. Така възприемам работата си – че мога да бъда полезен на много хора.

- Отдели ли ви тази дейност от медицината и пациентите?

- Не бих казал, старая се да поддържам медицинска натовареност - поне по една операция на ден, да преглеждам поне по 5-6 пациенти в определено време два пъти седмично. Разбира се, сегашното състояние изисква много строго разчертаване на деня ми.

- Когато погледнахте на ВМА като администратор, какви бяха впечатленията ви?

- Като администратор имах възможност да погледна на болницата още през юни 2014 г., защото с назначението на ген. Николай Петров за началник на ВМА, аз станах заместник по лечебно-диагностичната дейност. Тогава имаше толкова много проблеми, че не можех да кажа дори кое не е. Генерално погледнато болницата сега стои много добре, стоеше и тогава. Не искам да кажа нито една лоша дума за предшествениците, които са управлявали болницата, включително и за ген. Стоян Тонев, Бог да го прости! Той напрактика даде облика на ВМА като модерна болница. И още тогава това беше впечатлението ми, че това е една много добра болница, с добри специалисти, изтъкнати в своята гилдия, но с жестоки финансови проблеми.

- Решени ли са вече финансовите проблеми?

- Те се решават ежедневно, това не е нещо, което може да се реши изведнъж, защото през 2014 г. дългът беше 130 млн. лв., а с лихвите стигаше 220 млн. лв. Това е огромно финансово бреме за една институция. От там произтичаха много проблеми при снабдяването с лекарства и консумативи. Постепенно, и това е благодарение на оптимизма и решителните действия на ген. Петров, се запушиха всички пробойни, от които можеха да изтичат средства, прекратиха се редица неизгодни договори. Извърши се една огромна работа, която протече повече от година и то в много напрегнат ритъм, докато започнахаме да виждаме първите резултати. Оказа се, че годишно спестявахме около 20-25 млн. лв. от това, което е харчено преди. Освен, че сами намалихме разходите, имахме голяма подкрепа и от правителството за цесиране на част от дълга – 52 млн. лв. В момента те вече са 32 млн., тъй като миналата година покрихме 20, тази ще покрием още 20 млн. лв. В момента имаме оперативен дълг от 12-13 млн. лв., с който мисля, че можем да се справим в близките няколко месеца.

- Това ноу-хау приложимо ли е към останалите държавни болници?

- Би трябвало, ние не открихме някаква панацея. Просто се стараехме да бъдем добри стопани, да не разхищаваме средства, пазарили сме се дори за стотинки, защото всичко се гледаше на базата на годишни обеми и тогава дори минимални разлики в цените добиват едни съвсем други измерения. Редица договори, които бяха абсолютно неизгодни, като аутсорсинга на дейности, бяха прекратени, а от някои неща, без които може, се отказахме. Освен това, реорганизирахме някои дейности, например лабораториите – имахме пет във ВМА-София. В крайна сметка направихме една с 24-часов режим на работа и разходите спаднаха наполовина без да се ощети дейността. Едно нещо, на което наблегнахме и доизградихме, въпреки недоимъка на средства, това беше електронната система на болницата. С нея се премахнаха много излишни неща като хартиите.

- Какви са възможностите на системата, какви разрези може да правите с нея?

- Огромни са възможностите й, като се започне от показване на снабдяването и наличностите по складовете, от заявките по клиниките, та се премине към консумацията за всеки един пациент, така че всеки един началник може, в който момент избере да провери как се движи финансовият баланс. В системата са въведени всички процедури, които са извършвани на пациентите, самите те вече не е нужно да представят особена документация, ако веднъж са били при нас, защото, още с постъпването им, знаем кога и за какво са били тук.

В момента работим върху договор за изграждане на система, която ще ни даде възможност да премахнем и дисковете, с които пренасяме снимките. С въвеждането й ще може, от който и да е компютър в болницата срещу код да се гледат всички снимки. Системата обхваща не само ВМА-София, но и всички останали наши болници. До 1 декември трябва да присъединим и структурата ни в Пловдив, тогава от този компютър на бюрото ми, например, ще мога да наблюдавам какво става навсякъде в болниците ни.

Едно от тежките ни пера беше антибиотичната терапия, което преустроихме коренно - на базата на световните гайдалайни създадохме един сборник от препоръчителни терапии, които са адаптирани към нашите условия и който е задължителен за цялата болница. Особено за тежките случаи и пациентите, заразени с микроорганизми, които са полирезистентни. За тях дори заседава комисия, която изписва стратигическите антибиотици, въпреки че някои от тях са много евтини. Това доведе до намаляване на полирезистентните щамове и спестяване на средства. Ефектът беше двоен и доказва, че това е правилният подход.

- В онкологията имате ли също такъв подход, защото сте една от болниците, давани за пример в ефективното лечение в тази сфера?

- Да, там имаме строга отчетност какво и защо се прави, изпълняваме всички правила на касата и министерството за групиране на пациентите, за да може да се използва максимално количество от даден вид химиотерапевтик. Това не се прави чрез автоматизирана или полуавтоматизирана система, защото не можем да си го позволим все още. Прави се ръчно, иначе предписанията са изпълнени – има специализирани, защитени боксове в аптеката, в тях влизат обучени хора. Нашите началници на клиниките по онкология и хематология имат задължение да групират пациентите по групи заболявания и сходни терапии, за да се оползотвори максимално един химиотерапевтик.

- Ще въведете ли полуавтоматизирана или автоматизирана система?

- Това беше залегнало като изискване при предишното ръководство на МЗ и силно ме тревожеше, защото една такива система е прекалено скъпа и не можех да намеря икономическата логика да я закупя. Нито онкологията, нито хематологията са прекалено печеливши дейности, напротив имат съвсем малко придадена стойност. В нашите две клиники се прави всичко, което е нужно за болните, ако те имат нужда от парентерално хранене, то се осигурява, а това са неща, които не се заплащат от никого.

- Тази електронна система, за която говорехме преди малко, позволява ли ви с натискането на едно копче да направите проверка при оплаквания от пациентите?

- Да, при поява на такъв сигнал веднага мога да проверя какво е направено за този пациент, кой го е направил, какъв е резултаът от изследванията, каква е себестойността на лечението. Затова, когато се говори, че има някакво размотаване, в системата винаги има следа. При последните случаи, които се повдигнаха в обществото, мога да кажа до последната минута какво е направено. Дори при единият случай констатирах, че имаме толкова много изследвания, че дори се подразних малко като мениджър.

- Лимитите пречат ли на болницата да работи добре?

- Лимитите винаги могат да пречат, но проявявам разбиране и съвсем държавническо отношение, когато говорим за тях. Споделяйки интересите на ВМА и на подчинените й структури, няма как да съм удовлетворен от лимитите, но много добре разбирам, че няма откъде да дойдат допълнителни средства. И никога не бих се възползвал от мои лични отношения, за да си издействам повече лимит. Ако попитате управителя на касата или министъра - не съм говорил нито веднъж с тях на тази тема.

- В каква степен лимитът, който имате, удолетворява болницата?

- Той удолетворява нашите възможности за лечение между 80 и 85 процента. ВМА беше и си остава едно от най-предпочитаните лечебни заведения в България. Категорично мога да заявя, че това е болница, в която хората наистина се лекуват, когато постъпят. Няма съвършенство, човек никога не е удолетворен напълно, знаем и за особеностите на българската народопсихология, но съвсем отговорно мога да заявя, че това е болницата, където хората се лекуват. Не съм чул такава фраза - че пациент е изписан от ВМА заради изтекла пътеката, което е масов мотив за други болници.

- Какво се случва с тези 20-25%, планувате ли ги в листа на чакащите?

- Имаме една много голяма листа с чакащи, където времето е над месец. Някои от пациентите в нея изчакват търпеливо реда си, а други отиват в други болници, което е разочарование за мен. Ние знаем, че българският пациент е изключително разглезен и иска да му се реши проблема веднага или най-късно утре. За разлика от западните държави, където изчакването за една ехокардиография е месец, за андролог – 4 месеца, за хирург – 8 месеца. Затова неслучайно нашите емигранти се връщат да се лекуват тук.

- Допълнителното доброволно осигуряване не може ли да обере луфта във финансирането?

- Това е един от начините за справяне със ситуацията, защото държавата разполага с един бюджет, който няма как да бъде по-голям и трябва да се намерят нови източници за финансиране. Част от разрешаването на проблема са точно тези доброволни фондове. Работим с много от тях, но те заплащат само допълнителните неща, които не влизат в пътеката, най-вече медицинските консумативи.

- Всички медицински консумативи ли се купуват от болницата?

- Да, не толерираме практиката това да става по други начини. Още от 2014 г. в закона за здравето е регламентирано, че всички консумативи и изделия се купуват от болницата и тя няма право да акумулира печалба, а само да е връзка между търговеца и пациента.

- Доведе ли това до полза за пациентите?

- Наскоро четох, че една палиативна операция в Турция струвала 30 000 евро, това у нас щеше да струва 0 стотинки, повтарям 0 стотинки. Ние знаем, че не могат да се поставят безкрайни финансови условия на нашите пациенти, затова във ВМА се спазват абсолютно стриктно разпоредбите за допълнителното кешово заплащане от пациентите, а то е точно определено в наредбите. И тези неща не са толкова много, затова буди недоумение в мен как някои болници формират три пъти повече оборот по този начин, отколкото чрез приходите си от касата.

- Колко са кешовите ви плащания като процент от общите?

- Много малко, под 10%.

- Какви са плановете ви за развитие на болницата оттук нататък?

- За планове е малко претенциозно да говоря, защото като временно изпълняващ длъжността, имам хоризонт до 3 май 2018 г., но това не ми пречи да имам виждане по въпроса. Едно време ген. Петров казваше – много ми се иска да дойде времето, когато ще можем да мечтаем. Тоест да се отърсим от ежедневието, когато закърпвахме положението всеки ден – да видим откъде ще се снабдим с лекарства, след като имахме откази отвсякъде, откъде ще намерим консумативи, как да платим газта, тока, заплатите, как да се оправим с този или онзи запор и т.н. Въпреки трудностите, не забавихме и не намалихме възнагражденията на хората. Но в бъдещето си представям като първо да довършим реновирането на болницита, да подновим морално остарялата апаратура, да развием звената с иновации в областта на лечението и диагностиката. Това са гастроенетерология, урология, хирургичните клиники, нефрология, хемодиализа, въпреки че тя все още е малко като воденичен камък, инвазивната кардиология, образната диагностика, включително реновиране и на спешното отделение.

- Кои са краткосрочните точки в този амбициозен план?

- Вече са в ход някои поръчки, които са направени под условие – при осигурен финансов ресурс, едната е за ЯМР, който ще бъде уникален за България. Други вече завършихме – за нова лапароскопска апаратура, защото това е бъдещето в медицината и всички наши хирургии трябва да бъдат снабдени със съвременни апаратури.

- Успявате ли да поддържате нужния брой специалисти, имам предвид най-вече медицински сестри?

- Винаги има текучество. Когато се появят примамливи предложения извън болницата, има една категория от служители, които лесно магат да бъдат примамени, други са по-консервативни. Нашият стремеж винаги е бил, освен да модернизираме болницата, да запазим и нашите специалисти, като им дадем възможност да получават достойно заплащане за своя труд. От две години вече имаме свое ДКЦ, където всеки може да отиде да работи, имаме заплащане на спешната помощ, имаме избор на екип, където болницата не взима нищо, а от самите средства 60% отиват за екипа, останалите 40% за другите членове на съответната клиника, които също имат принос в цялата работа. Аз много се радвам, че нито един от шефовете на хирургии, където е основно изборът на екип, не се възпротиви на това правило.

Повишавайки по този начин доходите, останалите предложения вече не са актуални. Защото нашата болница дава една социална сигурност, която трудно може да се намери навън - гарантиран годишен отпуск, който е доста голям, допълнителни отпуски за вредности, безплатно хранене за 700 души, което не винаги ме удолетворява като стаистика, но е факт, рехабилитационни бази, поемаме напълно лечението на наши служители. Преди години платихме 70 000 лв. за мозъчна аневризма на един наш служител, коя друга организаиция го прави? Поемаме част от парите за наеми, за транспорт, това го няма никъде. Като капак, в допълнително материално стимулиране (ДМА) имаме ръст от 8.5 млн. лв. за година, трябват ли ни други механизми, освен че се стремим да създадем добра среда за работа, приятелски отношения? Не виждам причина за нормален човек да иска да напусне подобно място.

- Докъде стигнаха плановете за военен медицински университет?

- В събота (30 септември, б.ред.) положиха клетва първите нашите курсанти – 19 души, във Военноморското училище във Варна. Отделно имаме и медицински сестри, които се обучават във варненския Медицински университет. Това е първата крачка и стана факт балгодарение на предишния началник – проф. Петров. Но създаването на университет ще излезе извън моя мандат, най-вероятно плодовете ще берат хората след още два мандата, които и да са те. Това е дългосрочно и перспективно начинание, защото има масов отлив от цивилни кадри, а нашата работа е истинско предизвикателство, което не винаги е добре заплатено. Планираме университетът да е в София и в част от дейността си да е в колаборация със сегасъществуващите висши училища.

- Липсват ли ви колегите, които отидоха в МЗ и НЗОК?

- Определено, защото ген. Петров е човекът, който ме е научил на много неща. Цялото ми отношение към този вид административна дейност съм попил от него и то е – принципност, честност, никакви задкулисни истории.

- Стискате ли им палци и мислите ли, че ще имат шанс да се справят с трудната ситуация?

- Разбира се, че им стискам палци. Знам как ген. Петров пое ВМА във времето, когато това изглеждаше „Мисията невъзможна", и той беше единственият човек, който казваше – ще се оправим. Затова смятам, че е достатъчно волеви човек, за да се справя с трудни ситуации. Разбира се, сега дейността и проблемите са в много по-големи мащаби, някои от тях са съвсем фундаментални, но мисля, че ще се справи и там.