Коментар

Намаленото обучение ще влоши качеството

13-02-2025 06:36
Ще направим голяма грешка, ако следването на медицинските сестри от четири стане три години, казва проф. Соня Тончева Намаленото обучение ще влоши качеството
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Миналата седмица Съветът на ректорите обсъди с образователния министър темата за намаляване на срока на обучението на медицински сестри и акушерки от 4 на три години. Ще се отрази ли това на придобиването на знания и умения, ако се случи, ще се признава ли съкратеното обучение за висше образование, ще се отрази ли на качеството на медицинските услуги. Това попитахме проф. Соня Тончева. Тя е преподавател в Медицинския университет – Варна. Заместник-директор е на неговия филиал в Шумен. Председател е на Специализирания борд по здравни грижи към министъра на здравеопазването.
Вероятно ректорите имат някаква логика, щом са предложили намаляване на обучението на медицинските сестри. Като дългогодишен преподавател точно по тази специалност имам какво да кажа още повече, че познавам и международния опит. Не мисля, че е добър вариант да обсъждаме срок на следването им три години. 

В момента България е изпълнила

изискванията за синхронизиране на обучението според Директива 55/2013 на ЕС. Това бе част от изискванията за приобщаването ни към Европейския съюз. Няма да открия топлата вода и сапуна, като кажа, че към подготовката на кадрите – лекари, медицински сестри, акушерки и други здравни специалисти трябва да се прилагат стратегически подходи. Например, ако един бизнесмен дойде у нас да си инвестира парите и направи ли инсулт, ще поиска и здравна грижа такава, каквато би получил в страната си. В тази връзка нащшите специалности, на медицинската сестра и акушерката, са регулирани.

Не е толкова лесно да се правят

промени. Ако бъдат допуснати, ще се поставят много тежки условия както за студентите, така и за преподавателите. В момента часовете за медицинска сестра в медицинския университет – Варна общо са 5434, за акушерка са 5479, в това число задължителните дисциплини по единните държавните изисквания за специалностите, избираемите дисциплини, факултетни, клинична практика и преддипломен стаж. Ако бъде намалено обучението от четири на три години, няма как да се променят часовете по директивата за преддипломния стаж, които са 1600. Цялата последна, четвърта година, дипломантите са в реална работна среда и работят с наставник. Този хорариум не можем да пипаме. Останалите часове, които приблизиталено са едни и същи и за сестрите, и за акушерките, са около 1100 лекции и около 1000 за упражнения, трябва да се разположат в рамките на две години. 

Натовареността на нашите студенти

в някои семестри е повече от осем часа дневно, което е свръхнатоварване – клинични практики, семинари, упражнения, лекции. Те са заети от сутрин до вечер. При промяна, нима трябва да увеличим броя на седмиците в календара?! Във висшето образование, по закон, семестърът е 15 седмици. В тази връзмка смятам, че предложението за намаляване на обучението не е добър вариант. През 2006 г. и към момента на преминаване на медицинските сестри и акушерките на обучение в университетите излязохме от една много негативна практика – на две-три години да се сменя статутът на професията. Беше полувисше, средно специално с различен срок на продължителност. Налагаше се колегите да си доучват, за да настигнат другите. Това сякаш се прилагаше само към сестрите и акушерките. Практиката също учи. 

Аз не знам друга специалност, за която

се изисква през няколко години да ходиш да си доучваш, да се явяваш на държавни изпити и да получаваш дипломи. През 2006 г. с промените, които направихме във висшето образование, тази практика беше преодоляна. Не виждам необходимост постоянно да се интервенира в точно в тези специалности и хората да се объркват. Истината е, че българите образователният ценз е много важен. Ако образованието стане 3-годишно, какво ще бъде – колежанско ли? Много ва възникващите въпроси. Ако следването на сестрите и акушерките бъде намалено, ще се запази ли статута на бакалавър или те ще станат като завършващите колежите – професионален бакалавър. Според Булонската декларация и споразумение, бакалавър се става след обучение три или четири години. В закона за висшето образование в България бакалавърът е със срок на обучение четири години. 

Не е добър вариант да им се отнема

една година. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи е международно призната за партньор. Оценките, които се дават занашето обучение са много добри. Ще направим голяма грешка, ако тръгнем в посока на намаляване на обучението от четири на три години. Не знам, какво имат предвид реторите с това свое предложение, но с реализацията му няма да компенсират липсата на специалисти. Дефицитът може да бъде преодолян с орязване на годините за следване и намаляване на качеството, защото неминуемо това ще се случи, защото ще има и отлив на кандидати, а с преференции за насърчаване на младите хора.

Публично-частно здравеопазване в ход

Публично-частно здравеопазване в ход

Велинград е третият регион, в който общинската болница премина в ръцете на инвеститор, въпросът дали това ще е по-добре за пациентите, остава открит

Можем да спасим около 70% от проектите

Можем да спасим около 70% от проектите

При осем на стойност 1.20 млрд. лв. не е стартирал никакъв инвестиционен процес, каза вицепремиерът Томислав Дончев
Медицинските сестри са с ново ръководство

Медицинските сестри са с ново ръководство

Начело на БАПЗГ застана Диана Георгиева, досега тя бе председател на регионалната организация в Перник

Нов ръст на случаите на морбили в САЩ

Нов ръст на случаите на морбили в САЩ

В Тексас и Ню Мексико те достигнаха до 351, съобщиха здравните власти
Да се търси решение за кадрите у нас

Да се търси решение за кадрите у нас

Държавните болниците в Северозападна България не са в най-доброто си финансово състояние, но за повечето пациенти те са единственото място, където могат да бъдат лекувани. Как се справя МБАЛ „Света Петка" във Видин, има ли просрочени задължения, има ли опасност от фалит, как привличат там млади кадри и какво може да се направи за обезпечаване на болничната помощ с лекари и медицински сестри. Това попитахме нейния заместник-директор д-р Богдан Томов.
Биомаркерите да са достъпни за онкоболните

Биомаркерите да са достъпни за онкоболните

Апелираме за здрав разум от Надзорния съвет на НЗОК, за да могат пациентите да получат адекватно диагностициране и лечение още през 2025 г., казват от Сдружение за развитие на българското здравеопазване
Ранен прием за военни лекари

Ранен прием за военни лекари

Двадесет са местата за следващата учебна година, курсантите са на пълна държавна издръжка, съобщиха от ВМА
БЛС свиква събор на 17 май

БЛС свиква събор на 17 май

Той ще е 78-ми по ред и ще е извънреден, на него съсловната организация ще трябва да реши за новия рамков договор
Осигурена е кръвта за ранените от Кочани

Осигурена е кръвта за ранените от Кочани

Възможно е пак да има нужда, лечението им ще е продължително, съобщиха от БЧК
Избраха доц. Стефановски с гласовете на ДПС-НН

Избраха доц. Стефановски с гласовете на ДПС-НН

Против кандидатурата на новия управител се обявиха от ПП-ДБ, Възраждане, Меч и Величие
1 2 3 4 5 ... 604 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Трябва ли да има финансов механизъм за контрол на средствата на НЗОК за болнична помощ, както е при останалите дейности и лекарствата?

Март 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм