Ще направим голяма грешка, ако следването на медицинските сестри от четири стане три години, казва проф. Соня Тончева
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Миналата седмица Съветът на ректорите обсъди с образователния министър темата за намаляване на срока на обучението на медицински сестри и акушерки от 4 на три години. Ще се отрази ли това на придобиването на знания и умения, ако се случи, ще се признава ли съкратеното обучение за висше образование, ще се отрази ли на качеството на медицинските услуги. Това попитахме проф. Соня Тончева. Тя е преподавател в Медицинския университет – Варна. Заместник-директор е на неговия филиал в Шумен. Председател е на Специализирания борд по здравни грижи към министъра на здравеопазването.
Вероятно ректорите имат някаква логика, щом са предложили намаляване на обучението на медицинските сестри. Като дългогодишен преподавател точно по тази специалност имам какво да кажа още повече, че познавам и международния опит. Не мисля, че е добър вариант да обсъждаме срок на следването им три години.
В момента България е изпълнила
изискванията за синхронизиране на обучението според Директива 55/2013 на ЕС. Това бе част от изискванията за приобщаването ни към Европейския съюз. Няма да открия топлата вода и сапуна, като кажа, че към подготовката на кадрите – лекари, медицински сестри, акушерки и други здравни специалисти трябва да се прилагат стратегически подходи. Например, ако един бизнесмен дойде у нас да си инвестира парите и направи ли инсулт, ще поиска и здравна грижа такава, каквато би получил в страната си. В тази връзка нащшите специалности, на медицинската сестра и акушерката, са регулирани.
Не е толкова лесно да се правят
промени. Ако бъдат допуснати, ще се поставят много тежки условия както за студентите, така и за преподавателите. В момента часовете за медицинска сестра в медицинския университет – Варна общо са 5434, за акушерка са 5479, в това число задължителните дисциплини по единните държавните изисквания за специалностите, избираемите дисциплини, факултетни, клинична практика и преддипломен стаж. Ако бъде намалено обучението от четири на три години, няма как да се променят часовете по директивата за преддипломния стаж, които са 1600. Цялата последна, четвърта година, дипломантите са в реална работна среда и работят с наставник. Този хорариум не можем да пипаме. Останалите часове, които приблизиталено са едни и същи и за сестрите, и за акушерките, са около 1100 лекции и около 1000 за упражнения, трябва да се разположат в рамките на две години.
Натовареността на нашите студенти
в някои семестри е повече от осем часа дневно, което е свръхнатоварване – клинични практики, семинари, упражнения, лекции. Те са заети от сутрин до вечер. При промяна, нима трябва да увеличим броя на седмиците в календара?! Във висшето образование, по закон, семестърът е 15 седмици. В тази връзмка смятам, че предложението за намаляване на обучението не е добър вариант. През 2006 г. и към момента на преминаване на медицинските сестри и акушерките на обучение в университетите излязохме от една много негативна практика – на две-три години да се сменя статутът на професията. Беше полувисше, средно специално с различен срок на продължителност. Налагаше се колегите да си доучват, за да настигнат другите. Това сякаш се прилагаше само към сестрите и акушерките. Практиката също учи.
Аз не знам друга специалност, за която
се изисква през няколко години да ходиш да си доучваш, да се явяваш на държавни изпити и да получаваш дипломи. През 2006 г. с промените, които направихме във висшето образование, тази практика беше преодоляна. Не виждам необходимост постоянно да се интервенира в точно в тези специалности и хората да се объркват. Истината е, че българите образователният ценз е много важен. Ако образованието стане 3-годишно, какво ще бъде – колежанско ли? Много ва възникващите въпроси. Ако следването на сестрите и акушерките бъде намалено, ще се запази ли статута на бакалавър или те ще станат като завършващите колежите – професионален бакалавър. Според Булонската декларация и споразумение, бакалавър се става след обучение три или четири години. В закона за висшето образование в България бакалавърът е със срок на обучение четири години.
Не е добър вариант да им се отнема
една година. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи е международно призната за партньор. Оценките, които се дават занашето обучение са много добри. Ще направим голяма грешка, ако тръгнем в посока на намаляване на обучението от четири на три години. Не знам, какво имат предвид реторите с това свое предложение, но с реализацията му няма да компенсират липсата на специалисти. Дефицитът може да бъде преодолян с орязване на годините за следване и намаляване на качеството, защото неминуемо това ще се случи, защото ще има и отлив на кандидати, а с преференции за насърчаване на младите хора.
Държавните болниците в Северозападна България не са в най-доброто си финансово състояние, но за повечето пациенти те са единственото място, където могат да бъдат лекувани. Как се справя МБАЛ „Света Петка" във Видин, има ли просрочени задължения, има ли опасност от фалит, как привличат там млади кадри и какво може да се направи за обезпечаване на болничната помощ с лекари и медицински сестри. Това попитахме нейния заместник-директор д-р Богдан Томов.
Апелираме за здрав разум от Надзорния съвет на НЗОК, за да могат пациентите да получат адекватно диагностициране и лечение още през 2025 г., казват от Сдружение за развитие на българското здравеопазване
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм