Сънната апнея повишава сърдечно-съдовия риск

Тестовете и апаратите за лечението й само в България, от целия ЕС, не се покрива от здравната система, казва д-р Петър Калайджиев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Хъркането се свързва с прекъсване на дишането по време на сън, причинено от обструкция. Това означава от запушване на горните дихателни пътища или от недостатъчност на самия мозък, който не изпраща достатъчно сигнали към дихателните мускули. При тези обстоятелства имаме обструктивна сънна апнея. Тя е едно от честите нарушения на съня и засяга значителна част от населението. По последни данни на „Лансет" повече от 25% от мъжете на средна възраст и 13 % от жените имат умерена форма на това състояние. Това е един доста тревожен процент на разпространение. В същото време заболяването е недостатъчно диагностицирано. Като резултат от него най-често се развиват хронични възпалителни реакции на съдовата стена, което от своя страна, повишава сърдечно-съдовия риск. В контекста на този сърдечно-съдов риск се увеличават и всички негативни последици – инфакт на миокарда, атеросклероза, увреждане на бъбреците.

- Всяко хъркане ли означава сънна апнея?

- Не всяко хъркане обаче означава сънна апнея. Хъркането е звуковата проява на стеснение на горните дихателни пътища, но не винаги е свързано с прекъсване на дишането и спадане на кислородната сатурация, каквито имаме при обструктивната сънна апнея. То може да бъде предизвикано от хроничен ринит, крива носна преграда, от анатомични аномалии в горните дихателни пътища без това да е свързано с клинична проява на сънна апнея. Ако обаче имаме пациенти с изявено хъркане, следва да се направи изследване и за нея.

- По какво човекът на съседното легло може да определи, дали този до него само хърка или страда от сънна апнея?

- Хъркането не е единствената проява за нарушение на съня. Един от сериозните симптоми е нарушената дневна активност и концентрация, лесното заспиване при сядане за кратка почивка и дори, когато човек седне да се храни. Тях може да забележи дори самият пациент и да потърси медицинска помощ. Що се отнася до партньора, той може да се посети за болестта от хъркането, придружено с дълги паузи на дишането, звучното поемане на въздух след това, неспокойният сън, честите събуждания. Тези бележи винаги трябва да бъдат взети под внимание. Близките трябва да ги споделят пред лекар, тъй като те насочват за изследване на сънна апнея. Тя е само едно от нарушенията на съня.

- Как се извършва прегледа, изследването за сънна апнея?

- Златният стандарт за тестване за сънна апнея и нарушения на съня е т. нар. полисомнографско изследване. При него пациентите спят в тиха стая, най-често в лечебно заведение с полисоннографски апарат, следящ множество показатели – мозъчни вълни, движението на кръвните клетки, движението на въздуха през горните дихателни пътища, пулсоксиметрия, ЕКГ запис и много сензори. Това дава много информация, но е трудно осъществимо. В повечето случаи то е компрометирано поради факта, че пациентът не спи в собственото си легло, не е на собствената си възглавница. Той е в стая с много сензори и видеонаблюдение. Както вече казах, това е златният стандарт, но е сложен за изпълнение. В съвременната медицина вече разполагаме с т. нар. домашни сонмографи. Лекарят обяснява, как те да бъдат поставени, пациентите си ги слагат в собствените си легла, като по този начин избягваме риска хората да не спят въобще през нощта.

- Как се лекува сънната апнея?

- Лечението представлява апарат, който не позволява на горните дихателни пътища да се затварят. По този начин се осигурява непрекъснат въздушен поток по време на сън. Подобрява се кислородната сатурация. Обструктивната сънна апнея се контролира. Тя е комплексно заболяване, което се развива с годините от множество фактори. Пълно излекуване от нея на може да се осъществи. Възможен обаче е много добър контрол с такива апарати.

- Достъпна ли е цената им за българските пациенти?

- В Европейския съюз обаче България остана единствената страна, в която тестовете и апаратите за сънна апнея не се покриват от здравната система. Пациентите разчитат изцяло на собствени средства въпреки своите здравни осигуровки. Факт е, че те не са достъпни за всички. Като цена можем да си сравним с един модерен смартфон, но често пъти хората нямат възможност да си ги купят.

- Кои са факторите за сънна апнея?

- Всички нарушения на съня, в т.ч. сънната апнея, синдромът на неспокойните крака, циркадните ритъмни разстройства са състояния, имащи своите рискови фактори. На първо място тук е наднорменото тегло и някои анатомични особености на пациентите – къса шия и врат, малък калибър на горните дихателни пътища, стресът и съответно повишените нива на симпатиковата нервна система. Уязвими са хора, работещи на смени и интензивен стрес в работата. Начинът да се предпазваме е, като се опитваме да контролираме именно стреса със здравословен начин на живот, физическа активност и контрол на телесното тегло. Тук се включва инсулиновата резистентност, артериалната хипертония, ритъмните нарушения. Здравият сън и неговия здравословен ритъм са от съществено значение, 10 000 извървяни крачки на ден и контрол на телесното тегло. За сънната апнея отношение имат инсулиновата резистентност, метаболитни нарушения, артериална хипертония, ритъмни нарушения. Лечението на съня за постигане на здрав сън и неговият здравословен ритъм са от съществено значение за тези състояния.

- Излиза, че нарушението на съня удря всички органи и системи?

- Нарушаването му във всичките негови форми води до нарушаване на симпатиковата нервна активност. Тя от своя страна има свойството да отделя стресови хормони, които увреждат съдовете, а оттам и органите. Това означава, че наистина то нарушава всички системи в нашия организъм, като първите и най-остри прояви са върху метаболитните нарушеният, сърдечно-съдовата и нервната система.

- Някои хора се будят по няколко пъти през нощта и без да имат конкретен повод за тревога. До колко пъти се смята, че това не е нарушение на съня и кога човек трябва да се обърне към лекар?

- Целостта на съня е нещо много индивидуално и се променя с годините. Във всяка възраст организмът има различна нужда от сън. Възможно е средностатистическият човек между 30 и 70 години да има пробуждания. Ако след такова пробуждане, дори то да е 3-4 пъти на нощ, той лесно заспива отново, няма инсомния, тоест безсъние, няма нищо притеснително. Ако обаче след пробуждане не може заспи дълго време, вече трябва да се обърне към специалист. Това вече няма как да не се отрази на качеството на живот и на действията му през деня.+