Готвят търг и за медицинските изделия

Ще задължим и частните болниците да участват в електронната платформа поне за онколекарствата, каза Лидия Нейчева

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Платформата ще бъде изградена по модела на тази за лекарствата, но ще бъде много по-сложна, тъй като видовете медицински изделия са много повече . Цените, които ще се постигат на нея, ще бъдат пределните, на които болниците ще могат да ги купуват. От там нататък всяко лечено заведение ще има свободата да договаря по-ниска цена, ако успее, допълни Лидия Нейчева. Според нея няма как да се въведе друг вид регулация на цените на консумативите, която да наподобява правилата при лекарствата, например,  защото няма такава в целия Европейски съюз.

В момента всяка фирма у нас сама решава на какви цени

да продава медицинските изделия и обикновено те са по-скъпи дори от тези в западните държави. Болниците са длъжни да обявяват обществени поръчки за осигряване на медицинските изделия, които се плащат с публични средства, но не всички изпълняват това условие. Частните клиники, например, сами решават дали да провеждат търгове или не. В много случаи медицинските изделия продължават да се продават и директно чрез лекарите на пациентите. Тъй като касата покрива малко на брой артикули, основният разход остава за болните хора.

Все още не е ясно кога ще стартира и електронният търг за лекарствата.

Въпреки желанието на МЗ това да става по-бързо, системата продължава да се тества, обясни Лидия Нейчева. Тя допълни, че се предвижда частните болници да бъдат задължени да се съобразяват с цените на медикаментите, които ще са постигнали чрез елекронния търг в областта на онкологията. Към момента той не е задължителен за лечебните заведения, а участието в него е на добра воля. Държавата обаче отдавна нареди на публичните болници да се включат в търг.

Корупцията е основен проблем на здравеопазването,

стана ясно още по време на конференцията. Българската система пък е особено благоприятна среда за нея, смятат от Центъра за превенция и противодействие на организираната престъпност към МС. Рискът от корупция е изключително висок специално сред сектора с медицински изделия поради редица причини, каза Биляна Иванова, гл. експерт в държавния орган. Според нея сред тях са социалната значимост на тези продукти, както и огромният им пазар. В световен мащаб годишно печалбата на този сектор е 315 млрд. долара, а в ЕС 96 млрд., отчете Иванова. Според нея това е предпоставка за огромното влияние, което има тази индустрия в коването на закони, а доказателство за това е подписването на Трансевропейското споразумение за търговия и инвестиции. При него фармацевтичната индустрия увеличи 7 пъти лобистките си усилия, а инженерно-техническият сектор едва 3, отчете Иванова. липсата на ценова регулация на европейско ниво също е доказателство за огромното влияние на тази индустрия.

Въпреки липсата на единни правила за ценообразуване

и реимбурсиране на консумативите, много държави са въвели свои, а оценката на здравните технологии (ОЗТ) заема ключов момент в тях, стана ясно още по време на конференцията. Най-добре развита е системата във Франция, а доказателство за това е фактът, че там медицинските изделия са с най-ниски цени, каза проф. Антония Янакиева от Факултета по обществено здраве на МУ-София. Там оценката на медицинските изделия се извършвва от специална агенция по 4 основни метода, като винаги се съблюдава качеството на изделието и икономическата полза за обществото. В първия случай самата агенция инициира оценката, ако изделието е част от ДСГ, за да подобри икономическите резултати на болниците. Във втория случай самите призводители го правят, защото без оценката няма как да се поднови реимбурсния статус на изделието им. Това преразглеждане се прави на всеки пет години. При третия вариант най-често здравните фондове изискват ОЗТ, когато се окаже, че използването на изделието е довело до усложнения за пациентите.

Липсата на правила за определяне на цените на медицинските изделия

не е единствената празнина в законодателството, както на европейско, така и на национално ниво. В момента държавата няма правомощия да извършва адекватен надзор на пазара, както и да проследи пътя на консумативите от производството до прилагането им на пациентите, отчете Тодор Даракчиев от Изпълнителната агенция по лекарствата. Освен това не е регламентиран реда за паралелен износ на тези продукти. Все още има пропуски и при контрола над качеството и съответствието на едно медицинско изделие със заявените параметри от производителя му. Нормите, по които се извършват клиничните им проучвания също не са достатъчно прецизни. Всичко това е предмет на усъвършенстване на европейско ниво. Наскоро бяха приети известни промени, които въвеждат по-строг контрол над високорисковите изделия, особено над тези за инвитро и АГ-сектора, каза доц. Евгени Григоров от Националния център за обществено здраве и анализи. Те ще се прилагат обаче едва от 2020 г., а междувременно остават открити още редица въпроси, които чакат законодателни решения.