Лечителката на души

Защо е избрала точно психиатрия? Лесен въпрос! Била в 9 клас, когато прочела „Мъжът и жената интимно" скришом от майка си и решила, че ще стане сексолог. Да, ама същата година съвсем легално изчела Фройд и разбрала, че психиатрията ще е нейната професия. Днес д-р Гълъбова твърди, че е кандидатствала медицина единствено и само, за да стане психиатър. И, че никога повече не е имала колебания относно това какво иска да работи.

Съдбата обаче решила да я изпита докрай като й отредила нелесен път за постигане на мечтата.

На квотния принцип, който съществуваше по онова време, я класират за специалност стоматология, защото за мечтаната психиатрия не й достигат 5 стотни. Това я мотивира да бъде отлична студентка с надеждата да й разрешат да се прехвърли в желаната специалност. Още в първи курс получава Димитровска стипендия – най-високото парично отличие за добър успех, но въпреки това до трети курс не й разрешават да се прехвърли. Тогава Цветеслава напуска стоматологията и кандидатства отново медицина, за да учи това, което иска. Завършва и през 1993 г. започва работа като интернист в 1-ва градска болница, където остава близо 18 месеца. Определя този период като най-трудния в професионалния си път, защото е работила нещо, което никога не е искала. Но Бог най-после чул нейните молби и през есента на 1994 г., й праща възможност да започне работа в Курило като лекар ординатор. Четири години по-късно я избират за началник на най-тежкото отделение там - за мъже с остри психози и остава на този пост цели 11 години. Възхитени от нейните качества и чар през 2009 г. колегите я избират за директор на лечебното заведение.

Д-р Гълъбова сбъдва младежката си мечта, минавайки през всички трудности и препятствия, без да се оплаква от несгодите. Не смята, че работата й е тежка, защото е убедена, че на човек може да му тежи само това, което върши зорлем и без грам любов. „Никога, ама никога не съм изпитвала страх от пациент! За мен психиатрията не е бойно поле, а една възможност да помогна на хората в най-голямото им страдание. А по-голямо от душевното страдание не съществува", казва тя. И допълва, че душата боли така, както нищо друго не може да боли.

За да стане психиатър, човек освен знания и желание, трябва да може да спечели болния човек до степен, че той да го допусне в най-интимната зона на вътрешните си преживявания.

Като експерт д-р Гълъбова е убедена, че зависимостите от алкохол, наркотици и хапчета, са един от най-големите бичове за нашето общество. В България пристрастеността към алкохола е много по-голяма от останалите опиати. Към алкохолната употреба, която лесно и неусетно преминава в злоупотреба, има удивителна толерантност в нашето общество, смята лекарката. Българите са удивително компромисни към ежедневното пиене и скорошно проучване показва, че 99 на сто от анкетираните на въпроса по колко пият, отговарят: „ами нормално". А, под нормално, пояснява психиатърът, нашенецът разбира пиенето всеки ден.

Виж, към употребата на наркотици, обществото ни е по-критично. Д-р Цветеслава Гълъбова е категорична, че властта досега не е искала да види, че в заведенията и баровете масово се разпространяват упойващи вещества. Това е една от публичните тайни у нас, която властите не разбулват, защото със сигурност става въпрос за много пари и интереси. Все по-малки деца посягат към дрогата и размера на този проблем е застрашително голям. Тревожна тенденция е и това, че не само подрастващите се тровят, а и 25-30-годишните.

Не по-малък е броят и на онези, които се тъпчат с хапчета, в това число и медици, които имат по-лесен достъп до тях. Особено с успокоителни като диазепам, ксанакс, лексотан и др., към които се развива бърза зависимост.

Познавайки проблемите в системата на здравеопазването, д-р Гълъбова смята, че базисният проблем в България е, че психичната помощ у нас е изостанала някъде в 70-те години на миналия век. Докато събратята ни от голямото европейско семейство отдавна са реформирали тази система на лечение и са ни задминали със средно 40 години напред. Затова тази сфера от здравеопазването трябва час по-скоро да се реформира, колкото и изтъркано да звучи тази дума вече.

За отмора от тежките делници през 2014 г. д-р Гълъбова се включва в конкурса „Мисис Баба" и го печели. На следващата година грабва короната и на „Мисис Баба Европа". Днес с усмивка казва, че това е веселата част от нейната биография. Както и часовете за отмора, които прекарва предимно с 3-годишния си внук, или с редовни тренировки и народни танци. Така се зарежда с нужната енергия, за да продължава да лекува наранените хорски души.