Интервю

Кризата у нас тепърва предстои

06-01-2025 06:36
Бих посъветвал хората да не разчитат някой да ги оправи, а да развият своите способности и възможности, казва д-р Веселин Герев Кризата у нас тепърва предстои
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Шест вота за Народно събрание за четири години, инфлация, войни и социалната несигурност удариха психиката на хората. Как те промениха живота на хората, повлияха ли върху психичното здраве на българина през 2024-та и какво ще бъде то през 2025 година, попитахме д-р Веселин Герев. Той е психиатър, практикува в Пловдив. Специализирал е във Франкфурт на Майн (Германия). Бил е консултант на Военна болница. Автор е на няколко научни публикации и проучвания в авторитетното издание „Шпрингер".
- Д-р Герев, в какво психично здраве ние, българите, изпращаме 2024 година?

- Всеки за себе си смята, че е в добро психично здраве. Освен това, нормата вече е доста преобърната. Неща, които преди сме възприемали като патология, сега започват да стават норма и ги виждаме навсякъде около нас. Например агресията се смяташе точно за патология, а сега вече толкова много свикнахме с нея, че тя стана норма. Вербалната е част от живота, а физическата също става приемлива. Това наблюдаваме навсякъде около нас, като се тръгне от най-високите етажи – виждате как се обиждат и бият нашите избраници в Народното събрание, като се мине през отделни политически фигури и хора на деня, всеки е решил да решава проблемите си по такъв начин. В резултат завършваме годината с агресивно поведение, което ние, за жалост, възприемаме за норма.

- Как така се случи, че представите се обърнаха и за народонаселението, и за вас, лекарите психиатри? Откъде дойде проблемът?

- Всеки сам си прави анализ на положението, както и психиатрите на всеки свой пациент индивидуално. В последните двадесет години обаче ни се натрапват модели на поведение. Колкото човек по-силно вика, колкото по силно развахва юмруци и се тика с лакти, толкова по-важен става. Най-голяма вина в случая имат медиите, които дават много просторен терен на агресивното поведение. За съжаление, агресивното и арогантното поведение гледат и продават. Така индивидите, които ги проявяват станаха героите на нашето време.

- Честите избори как се отразиха на психическите устои на хората в България?

- Не мислете, че някой се е побъркал от цялата тази работа. Хората са обезверени. Виждат, че всичко е въпрос на нагласяване, на договорки и споразумения, които се сключват от лица с нисък интелектуален коефициент и страдащи от безмерна лакомия. Народът е този, който си избира избраниците. Всичко това огледално може да се екстрополира върху самия него.

- Тоест, опростачваме се, така ли?

- Да и то от години насам. Все още има възможности, но все по – малко остават стойностните хора, които са напъдени в ъгъла. Във видимия спектър са крещящите, агресивните, заплашващи, накратно – агресивните психопати.

- Засили ли се чувството на несигурност у хората от поредицата вотове за последните две години? Какво показва лекарската Ви практика?

- От вотовете, провеждани на има – няма три – четири месеца, вече се интересуват само политиците дали ще бъдат избрани. Като цяло, хората вече дори не се интересуват, което не е никак утешително. Те са повече притеснени как ще си плащат постоянно нарастващите сметки. Тези, за които ние даваме работа чрез вота си, се притесняват единствено за това колко повече ще могат да вземат.

- Неизбежно сякаш стигаме до Ботев – „свестните у нас ситат за луди, а глупецът всеки почита". Така ли е, д-р Герев?

- Погледнато в глобален план, е точно така.

- Необратимо ли е положението?

- Никога не е необратимо. Обратът обикновено става със сила, а не със символи и по доброволен начин. Историята го е показвала много пъти, но голяма част от политиците са толкова неграмотни, че не я познават.

- Като че българинът не се поддава много на паника, но означава ли това, че сме устойчиви на кризи?

- Не. Ние сме, просто, безкрайно животински търпеливи. Това е основната ни национална черта.

- Откъде идва тя?

- От желанието и психическата ни нагласа някой друг да ни оправи положението. Когото и да попитате, ще ви каже, че няма никаква вина за нищо и ще заяви, че са виновни тези, които ни управляват. На практика управляващите ни мислят само за собствения си джоб. Затова всеки един от нас да бъде по-активен, за да стабилизира своето емоционално, психическо, финансово и социално положение. Това става с ограмотяване, което на този етап е много голям проблем у нас. Като цяло, нацията няма достатъчно интелектуална способност. Доминантният страх от икономически крах, от загубата на работа, е по-сериозен от доста други неща. Такава една криза тепърва предстои у нас.

- На какво се базира вашата прогноза и, ако се сбъдне, как ще повлияе на психичното здраве на обществото?

- Основава се на случващото се в развитите икономически европейски страни, като Германия и Франция. Там преди и след празниците предстоят големи съкращения на работници. Затварят много големи предприятия. Стоманодобивът и стоманообработването се изместват в Латинска Америка и САЩ. Заводите"Фолсксваген" затварят, преместват ги в Китай. Всеки търси евтин енергиен ресурс, за да може продукцията му да остава конкурентна на световния пазар. Доста народ ще остане на улицата, което ще рефлектира и върху обслужващата сфера. Това е неминуемо. Предполагам, че този страх от всичко, което се случва в Европа ще дойде у нас още в следващата 2025 година. Там кризата е много голяма. Самият факт, че ни приемат в еврозоната и шенгенското простраство означава, че ни качват на подводницата. Едното е да можем да пътуваме безпрепятствено като евтина работна ръка, а другото е да сме донори на средства.

- Тези притеснения и страхове ще рефлектират ли върху психичното ни здраве и как?

- Неминуемо ще релектират. Най – малкото е, че ще предизвикат посттравматичен стрес, който е състояние, владеещо психиката, докато човек е жив. Тоест, има някаква психотравмена ситуация. Тя се запечатва в съзнанието, след това преминава в подсъзнанието, после различни факти, действия, събития, хора, обстоятелства, напомнящи за нея я изваждат на повърхността и я разгръщат като действащо стресово събитие. Много хора няма да издържат и биха развили психози. Това са все социалнозначими състояния. Човек, дори страдащ само от посттравматичен стрес, не може да бъде полезен максимално както за себе си, така и за обществото.

- Възможно ли е този посттравматичен стрес да изостри отношенията в семейството и да рефлектира върху психическото състояние и на децата?

- Върху психическото състояние на децата рефлектира по-скоро психопатията, когато тя е в основата на домашното насилие – вербално или психическо. Много от тях стават свидетели на такива ситуации. Всяко момиченце, станало свидетел впоследствие става жертва на такова насилие. Всяко момченце, което е видяло такова нещо, после се превръща в един бъдещ насилник. Детската психика пренася събития и изгражда модели да продължаването им. Когато те вече за големи, ще разрешават проблемите си така, както са ги видели у дома. По това си приличаме с животните, че не можем да говорим. Загубили сме свойството да се изкажем, да изслушаме, да зачетем чуждото мнание. Това е навсякъде. Вижте говорилнята, която ни я натрапват всяка сутрин не от едно, а от много официални места.

- Ако човек чувства страх, напрежение, може ли да ползва някакви техники и какви, за да се освободи от тези усещания?

- Психиката е доста издръжлива. На нея й трябват година и половина – две системен стрес и напрежение, за да може да се разгърне едно психо-тревожно състояние, което впоследстиве да се демонстрира със сомато-вегетативни пристъпи. Накрая, ако не се вземат мерки, може да се стигне до депресии. Психичните проблеми не са като грипа – кихаш, двигаш температура, лекарят ти дава лекарство, минава ти. При тях се изисква системно натрупавне на напрежение, както и постоянно генериране на такова. Тогава имаме две фази на стресовата реакция. Едната е на физиолоигията, когато пробесът е обратим и човек с успокоение или рационализация може елиминира стресовите събития и да се върне в предхождащото ги свое нормално състояние. Когато процесите се натрупат много и се стигне до т. нар. биохимична промяна в нервната клетка, процесът става необратим. Възможни са и соматични заболявания. Има различни техники за успокоение – автогенен тренинг, автопсихотерапия, разговори с терапевти и накрая, когато тези неща не помогнат, се стига до нас, психиатрите и медикаментите.

- Как, като лекар психиатър, бихте определили говоренето на народните ни избраници?

- Като алогично и примитивно. Това са хора с доста висок интелектуален дефицит и много агресивно, боксьорско, поведение. Те нямат последователност в изказа. Преди двадесетина години, през 2004-та, аз въведох понятието „политическа шизофрения". От това страдат тези хора, когато се качат нагоре. Това е състояние, в което, когато дойде време те да бъдат избирани, говорят разумно, тръгват с патос и ентусиазъм за решаване на дадени проблеми. Когато влязат във властта, забравят всичко това – едно говорят, друго мислят, трето правят. Сутрин, обед и вечер положението е различно.

- Каква е вашата прогноза за нашето психично здраве през 2025 година?

- То няма да се промени различно. Ще остане на същите нива. Количеството на хората с тревожни състояния е функциониращо, но на практика не може да бъде отчетено. Предполага се, че е константа – тези, които се лекуват, ще се стабилизират до известна степен, на тяхно място ще дойдат нови. Това се отнася и за депресиите и за психозите. Въпросът е хората, които имат нужда, да се обръщат за помощ към специалистите. Бих ги посъветвал да излязат от пасивната позиция, да не чакат някои да им оправи положението, а да разчитат повече на собствените си способности и възможности.


Виктория и Георги - топ имена за бебета

Виктория и Георги - топ имена за бебета

И през миналата година те са най-популярни при новородените, показват данните на НСИ
Шампионка по карате срещу насилието над деца

Шампионка по карате срещу насилието над деца

Ивет Горанова е един от посланиците от националната кампания на ДАЗД
Да помогнем на Божидара да проходи

Да помогнем на Божидара да проходи

Малкото момиче е с тежка ортопедична диагноза, за да продължи лечението й в чужбина, семейството й се нуждае от финансова помощ
Климатът ни става като в Северна Гърция

Климатът ни става като в Северна Гърция

След 60 години се очаква летата у нас да са със 7 градуса по-горещи, зимите по-къси, а дъждовете по-малко, показва нова прогноза
Събират средства за лечението на Алекс

Събират средства за лечението на Алекс

Той е от Бургас се бори с тумор в мозъка, за терапията му в чужбина са необходими 100 000 евро, съобщиха от общината
С молба за скромна помощ

С молба за скромна помощ

Две от трите деца на Живка са с епилепсия, а едното се налага да бъде изведено от семейството, тя има нужда от подкрепа, за да си помогне с разходите, докато започне работа
Да помогнем в борбата на Радост

Да помогнем в борбата на Радост

16-годишното момиче е със Сарком на Юинг и след доста перипети у нас провежда лечението си в чужбина, за което има нужда от финансова подкрепа
Натискът върху медиите у нас се увеличава

Натискът върху медиите у нас се увеличава

„Делата шамари" срещу журналисти стават повече, целта е да се окаже форма на тормоз и да се спрат неудобни разследвания, казват от Амнести Интернешънъл

Свободата е усещане за баланс

Свободата е усещане за баланс

Това е онази вътрешна мярка за уравновесеност, която дава свободата и полета на духа, казва д-р Ваня Савова
Заедно за Ивo

Заедно за Ивo

За да продължи лечението си, младият писател и семейството му имат нужда от финансова помощ
1 2 3 4 5 ... 56 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм