Вноската да се вдига с процент на година

Д-р Цветан Диманов, член на УС на Националното сдружение на частните болници, управител на болница „Полимед

Три са основните модели на финансиране на здравеопазването в света – държавно финансиране, здравно застраховане или здравно осигуряване. Всеки от тях има своите особености. Моделът на държавно финансиране е характерен за най-бедните и за най-богатите държави в света. Такава система е както в страни като Куба и КНДР, така и в Йемен, Кувейт, Дания. Моделът на здравното застраховане е другият вариант за финансиране на здравните системи. При него обаче покритието на медицинските услуги е ограничено в зависимост от размера на премиите, които се внасят. Ако стойността на лечението надвишава този лимит, пациентът няма да получи нужната терапия дори да е животоспасяваща. Подобен модел е въведен в САЩ. Въпреки че там за здравеопазване се заделят 17% от БВП, 40 млн. или 13% от хората са извън системата. Здравното осигуряване е третата възможност за финансиране на тези системи. Този модел е изграден на принципа на солидарността – всички плащат, а ползва този, който има нужда.

У нас моделът на финансиране е здравноосигурителен. В системата обаче има 900 хил. неосигурени, от които 200 хил. имат финансовите възможности да плащат, но не желаят да го правят. Размерът на задължителната вноска е 8% и е изключително нисък. В Германия например тя е 14%, във Франция – 12%, в Унгария – 18%, в Румъния – 10.7%. Размерът на вноската е по-голям дори в Македония – като абсолютна стойност минималната вноска там е 35 лв. срещу 33 лв. у нас.

Заради всичко това България е на едно от първите места в ЕС по копеймънт. Най-голям е размерът на доплащането в Кипър – 47%, у нас той е 44.5%, сочат данните на Евростат. Недостатъчното финансиране на здравната система и на дела на публичните разходи в нея води до лошо качество, сериозен копеймънт, трудно задържане на лекарите у нас. Една от причините за миграцията на лекарите са ниските им възнараждения. Дори в Нигрия отношението на минималната работна заплата към минималната лекарка е 1:12, a у нас е почти 1:1 (420 лв. към 640 лв.).

Решенията на тези проблеми са в няколко направления. Крайно време е да се промени Конституцията, където пише, че имаме право на безплатно здравеопазване. Също така да се увеличат публичните средства за здравната система. Част от това решение може да бъде е увеличаването с 1% на здравната вноска, което би вкарало в системата по 400 млн. лв. на година. Също така е задължително да се увеличат минималните лекарски заплати на 1300 лв., а при сестрите на 900 лв. Нужно е да се премахнат лимитите на болниците за лечение, както и да се усъвършенства продължаващото обучение.