Добри приходи само с иновативни технологии

Най-важната задача е да привличаме млади колеги, които да работят в областните болници и да живеят в нашите градове, казва д-р Георги Гелов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Към момента нямаме просрочени задължения. Финансово болницата стои доста стабилно. Нещо повече, ние дори имаме надлимитна дейност за тази година с доста внушителна цифра, но за съжаление, още не ни е изплатена. Впрочем, така е и при други болници. Не знам какво ще се случи с тези изработени пари. Много се надявам Националната здравноосигурителна каса да ни ги приведе. Досега е забавяла средства, но макар и с големи закъснения, е плащала.

- На колко възлиза надлимитната дейност на МБАЛ-Хасково?

- Към момента надлимитната ни дейност възлиза на над 1,5 милиона лева. За болница от нашия ранг тази сума никак не е малка. В последните месеци месеци също имаме добри заработки. Предполагам, че забавянето идва от предварително направените разчети от касата. Ние получихме увеличение на клиничните пътеки преди година с около 10 на сто. Спуснатите ни обаче впоследствие лимити, не бяха реципрочно завишени. По този начин се сформира и надлимитната ни дейност. Както е известно, същите тези лимити отпаднаха в съда, но на практика съществуват.

- Ще можете ли осигурите на хората заплати с 20% повече, както настояват синдикатите в бъдещия КТД, преговорите по който предстоят?

- Ние отдавна увеличихме заплатите по КТД, който изтече през месец април, дори са повече. При едно евентуално покачване до 20%, няма как да не го изпълним. Ще се стараем още повече, че се надяваме да получим средствата от надлимитната дейност. Ако обаче са 25 и дори 30 на сто, каквито искания се чуха преди време, не бихме се справили. Има обаче и друго нещо, което възбужда въпроси.

- Кое е това нещо?

- Правителството реши минималната работна заплата от догодина да стане 1077 лева, което при нас се отнася за нисшия персонал. Към момента на санитар тя е 993 лева. Ще се случи така, че с увеличението тяхното възнаграждение ще се доближи до това на медицинските сестри, които все пак са с висше образование, учили са четири години – нещо, което не може да се сравни с шести клас на някой. Вярно, трябва да има увеличение на основните заплати, но това следва да е в някакви разумни граници.

- Нима се безпокоите от вътрешни брожения при това намаляване на ножицата?

- Не биха казал, но е обидно за хората с образование. Все пак, бруто те получават повече, но въпросът е в принципа.

- В миналото бяхте една от областните болници със сериозни просрочени задължения. Как ги изчистихте и това не е ли за сметка на лечебния процес, на пациентите?

- Наистина, към 2015 година те бяха 7 млн. лева. Като поех болницата тогава, оиптимизирахме дейностите. Внедрихме нови, успяхме да привлечем доста млади специалисти, които на свой ред привлякоха доста пациенти, които преди това ходеха другаде. Така започнаха да се покачват и приходите ни. Имаме нова, иновативна апаратура, която също носи добри средства, тъй като включихме и клинични пътеки с по-висока цена. Успяхме да привлечен колега, който дълги години в Германия. Той се върна. Сега Отделението по урология има съвсем раличен облик от преди. При нас е много силна и инвазивната кардиология. В нея специалистите са много добри, както и в ОАРИЛ. Това е пътят – добри пари при иновации. Няма друг начин.

- Много Ваши колеги се оплакват от губещи дейности. Каква е ситуацията при Вас? Как се справяте?

- Поддържаме Спешно приемно отделение, съдебна медицина, ТЕЛК. Няма как, това са изисквания, а и без тези структури не можем да работим независимо, че не носят приходи. Заплатите и в тях са добри. Компенсираме ги чрез заработките от другите отделения. Колегите там също работят, дейността им е важна и не могат да бъдат делени на доходоносни и недоходоносни. Нещо повече, нашата болница е единствената, осигуряваща спешна помощ в областта. Около 75-80 на сто от пациентите се оказва, че са спешни. Тез хора няма къде другаде да отидат. Плановата дейност, за разлика от частните лечебни заведения, при нас е по-малко. От една страна, спешността води повече пациенти, но от друга харчи повече средства. Ето тук трябва да се намери вярното уравнение.

- Кое е то, според Вас?

- Веднъж спешният пациент изисква повече средства, а и той обикновено е полиморбиден, тоест с повече заболявания, които също водят след себе си разходи. Клиничните пътеки уеднаквяват нещата независимо, дали човекът е много болен или не. Този въпрос може да бъде решен само, ако се въведат т. нар. диагностично свързани групи,които отчитат въобще заболяванията, както и тяхната тежест. Ясно е, че те изискват мнго повече средства. Затова и, независимо от купените преди години групери, така и не се стигна до тях. Сега, при КП има т. нар. сито – болни, които генерират много разходи, не се приемат от определени лечебни заведения. Частните болници не ги искат и те отиват в държавните.

- Нужни ли са, според Вас, 360 болници на 6-милионна България?

- Ясно е, че са прекалено много за страната ни. За разкриването на нови би трябвало да има регулация и тя да се спазва.

- Как гледате на идеята да се намаляват цените на клиничните пътеки при преизпълнение на бюджета от дадена болница?

- Това не би трябвало да се случва. Думата би трябвало да има Българският лекарски съюз. Убеден съм, че той няма да го допусне. Във време на политическа нестабилност битуват какви ли не идеи. Всички се надяваме най-сетне да има по-стабилно управление и да се вземат серизно и отговорно решения по проблемите в здравната ни система.

- Какви, като цяло са още очакванията Ви от едно ново правителство и здравен министър?

- Както вече казах, от стабилност. И тук въпросът не опира само в надежда, а в жизнена необходимост. Здравната система в България не търпи резки движения. В нея по-скоро трябва да има стабилност и сигурност. Към момента имаме относителна стабилнот. Остава налице несигурността, че като се вдигат цените на КП срещу това трябва да има адекватно и по-редовно заплащане на надлимитната дейност. Оттук идват и проблемите.

- Промяна в наредбата за ТЕЛК изисква комисиите в държавните и общинските болници да бъдат увеличени и да станат общо 150. Има ли вече сформирана втора комисия при вас и назначени ли са в състава й и началници на отделения? Забавят ли се решенията, има ли трудности?

- Изпълнихме изискването и създадохме втора комисия, която подпомага работата на първата. Основната ТЕЛК и преди се справяше добре. Ние не сме имали, нямаме и сега просрочени преписки. Повече ме притеснява факта, че сега се налага да се гледат случаи по документи без колегите в комисиите да имат представа за какво става въпрос. Има реални рискове да има документни измами.

- Българският лекарски съюз има ново ръководство. Какви са очакванията Ви?

- Резки движения не очаквам. Хората са същите, ще водят същата политика.

- За дефицита на лекари и медицински сестри се знае отдавна. Защо, според Вас, толкова време той е неглижиран? Какво трябва да се направи?

- Не мога да кажа. Вероятно, недалновидност. Аз съм доволен, че вече има млади специалисти в нашата болница, макар и от година на година да става все по-трудно привличането на кадри. Имаме нужда от подмладяване на колегите. В момента при нас имаме няколко много опитни възрастни колеги. Край тях сме назначили млади, но за да израстнат те е нужно време. Един лекар не става специалист веднага, щом вземе специалност. На него му трябват още пет-десет години, за да се изгради като такъв. В нашата професия нещата не се случват бързо. Изисква се време. В МБАЛ-Хасково имаме медицински сестри при това ги подмладяваме. Трудно е, но се справяме. Колкото до дефицитът на кадри, като цяло, смятам, че в България има достатъчно лекари но са разпиляни в многото болници, центрове и доболнична помощ. Най-важните ни задачи са да привличаве млади колеги, които да работят в областните болници и да живеят в нашите градове. За това обаче трябва да бъдат създадени условия – да имат възможности за живеене, отглеждане на децата, та дори и развлечения. Все се надявам, че ще дойдат и по-добри дни.