Оли

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Леонида Дончева

Никой не можеше да носи вина за условията, на които попадаше от момента на своето раждане. Когато появата на белия свят беше посрещната с гръмки аплаузи и фойерверки, това беше началото на един вълнуващ път, но дали и края му щеше да е такъв?

Оли не знаеше, защото той не беше приветстван нито с аплаузи, нито с фойерверки.

Напротив! Дори веднага усети скрита неприязън. Понякога омразата можеше да се прикрие известно време, но липсата на любов-никога! Беше изтърсакът. Най-малкия и най-слабия, и най-беззащитния! Но пълен с огромно желание за живот! Този свят го мамеше -огромен и вълнуващ, и той искаше да го опознае! Но никой не се интересуваше от това, какво той иска!

Защото когато си малък, гласът ти не се чува.

Оли разбра това още от първия час на своята поява на този свят. Той вдигаше шум, пляскаше с крилца и търсеше закрила и помощ от своята майка, която раздаваше храната по реда на появата на своите деца. Колкото си по-голям, толкова повече заслужаваш. За да укрепваш и да растеш по-бързо! А Оли беше най-малък! Той нямаше да расте по-бързо, а може би и изобщо нямаше да порасне никога?

Той стоеше в страни от всички и чакаше остатъка от храната им. Бяха само отпадъци, но и на това беше доволен. Имаше мека, копринена перушинка, но вечер студът го стягаше в ледената си прегръдка, а вятъра пронизваше тънкото му телце и почти щеше да го отнесе. Под крилата на майка му нямаше място за трима. Тогава той се мъчеше да се допре поне малко до нея, за да може да оцелее. Беше щастлив, когато тя не го прогонваше с острия си клюн. Оли си мислеше, че когато порасне, колкото брат си и сестра си, тя ще го приеме и ще го обича, колкото тях! Но те също растяха и то много по-бързо от него, а храната не стигаше за всички. И тогава брат му, който имаше красиво бяло перо на опашката, се приближи към него и започна да го избутва от гнездото. Беше най-силен и ноктите и клюна му бяха заострени като нож. Оли се мъчеше с всички сили, да се задържи на ръба. Под него зееше огромна пропаст, с остри ръбести канари и дерета. Сестра му-Черноглавка се включи към общата кауза за намаляване на гладните гърла в семейството. Силите бяха неравни и Оли почти се предаваше. Спаси го идването на родителите им, които бяха донесли голяма порция храна, която да стигне за всички. Но Оли запомни добре урока! Не вярвай на никой, дори и на този, с който живееш в едно гнездо. Когато няма храна, най-слабия ще се превърне в плячка.

Мина цял месец. Оли растеше. Вече имаше по-топло оперение и по-здрава опора. Не чакаше остатъка от трапезата, а се бореше наравно с другите. Дори един ден сам нападна Черноглавка, която се мъчеше да му отмъкне храната. Така заслужи уважението на майка си и получи по-голямо парче месо следващия път. Нощите вече не бяха толкова хладни, а слънцето през деня беше топло и ласкаво. Един ден, докато се препичаше под галещите му лъчи, той забеляза, че има същото бяло перо на опашката, като брат си, но още по-красиво и дълго, обрамчено с прекрасен черен кант по края.

Дните се нижеха бързо, като дъждовните капки, които падаха от небето по време на дъжд. Слънцето и луната се гонеха по небето, и Оли разбра, че това отмерва пътя на съзряване на всеки един. И най-накрая дойде онзи ден, в който всеки трябваше да се покаже пред света. Майка му ги подканяше, размахвайки криле, а баща им обикаляше в кръг наоколо. Черноглавка стоеше на ръба и отчаяно се взираше в стръмната пропаст под нея, а Белоперко с напразни махове са мъчеше да издигне наедрялото си тяло. Беше хапвал повече, отколкото трябваше. И тогава Оли се спусна смело напред, политна първо надолу към острите канари, но после усети с размаха на крилете си мощта, която го понесе нагоре. Свежия планински въздух изпълни дробовете му. Можеше да полети почти до върха на планината и после рязко да се спусне надолу с умело пикиране. С всеки следващ размах на крилете си, Оли се издигаше все по-високо и все по-плавно в синьото небе над него. Гърдите му се пълнеха с гордост и сила, защото разбра, че той е един прекрасен, скален орел, истински повелител на въздуха.

„Аз мога! Аз съм силен! Аз полетях първи и тогава разбрах, какво е щастие!"-помисли си Оли и силните му криле го понесоха все по-нагоре, и по-нагоре.