Късогледството е съвременният бич за децата

Диабетиците задължително да посещават очен лекар веднъж годишно, казва доц. Десислава Колева-Георгиева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Това е годишната Kонференция на Българското дружество по офталмология, която се проведе от 3 до 6 октомври в Международен конгресен център Бургас и тази година тя бе с доста висока посещаемост. Имаше около 500 колеги, участваха и голяма част от специализантите. В Българското дружество по офталмология се обръща голямо внимание на младите колеги и специализантите и традиционно на всяка конференция или конгрес организираме курс за тях. Тази година той бе в два дни и три секции, като акцент бяха основните заболявания и диагностични методи в офталмологията. По време на Конференцията фокус бяха иновациите и интедисциплинарния подход в лечението, представиха се много проучвания, нова апаратура, клинични изследвания и нови медикаменти. Участваха чуждестранни лектори, както и доказани в България лекари от други специалности. Имаше и съобщения за казуистични, редки заболявания, за които колеги от страната представиха своя подход и решения за диагностика и терапия. Беше една доста ползотворна конференция.

- Как бихте оценили очното здраве на българина?

- Ако мога да го опиша с една единствена дума и ако трябва да степенувам, бих казала, че най-достоверната оценка е „задоволително". Не мога да кажа, че е много лошо, тъй като в големите градове има болници – университетски и частни, които предоставят очна грижа на едно добро съвременно ниво. За съжаление, обаче има и група от населението, която има труден достъп до тези високоспециализирани отделения. Именно в тази група очното здраве никак не е добро.

- Кои са най-сериозните заболявания в тази област, които изискват внимание ?

- Може би едно от най-сериозните заболявания, на което трябва да се обърне внимание, е диабетната ретинопатия. Това е заболяване, което засяга задния очен сегмент, ретината. За да усети пациентът някакво намаление в зрението, заболяването вече е много напреднало. И когато ние диагностицираме напредналите увреждания от диабета, те са трудно лечими и обикновено пациентите след едно продължително лечение остават с ниско като качество зрение. Това е едно от заболяванията, на които наистина трябва да обърнем внимание. Тук основното е колаборацията с лични лекари, с ендокринолозите, за да се установи заболяването рано. Може би и НЗОК трябва да въведе минимални изисквания за задължителни консултации от очен лекар. Всеки човек, който е диагностициран с диабет, задължително веднъж годишно трябва да минава на очен лекар, като прегледът трябва да включва оглед на ретината с разширяване на зениците. Към момента очният преглед при диабетиците е с препоръчителен характер и нито пациентът, нито личният лекар са задължени, тоест не търпят санкции при неизвършване на необходимата консултация. Другото нещо е, че НЗОК не обезпечава добре лазер лечението. Парадоксално е, че направлението с което НЗОК заплаща високоспециализираното лазер-лечение е с по-ниска цена от базовия очен преглед. Лазер-лечението при диабетна ретинопатия в напреднала фаза е необходимо да се извърши в рамките на два-три месеца. Личните лекари могат да издадат само едно направление в рамките на един месец, и най-често отказват следващо направление в рамките на половин до една година. Това е крайно недостатъчно. За да се стопира прогресията на заболяването е необходимо да има бърза лазер-обработка на ретината в рамките на 2 до 3 месеца. За съжаление, е по моите лични наблюдения и на други колеги, които работят в тази област е, че лазер-лечението не се прави качествено в страната и най-вероятно това е причината пациентите да идват с доста напреднали усложнения като тракционно отлепване на ретината, или комбинирано тракционно с регматоденно отлепване, като вторични неоваскуларни глаукоми, които вече наистина трудно се лекуват, а са предотвратими. За целта е необходимо навременна диагностика и своевременно лечение.

- Глаукомата, която споменахте, е сред тежките диагнози, които стават причина и за слепота. Каква е тенденцията на заболеваемостта у нас?

- Глаукомата е тежко, социално-значимо заболяване. Мога да потвърдя, че тя се диагностицира и проследява относително добре в страната. Разбира се, тук изключение правят тези региони, които са далеч от големите градове, защото при нас идват пациенти именно от тези населени места, които са с много напреднали фази на глаукома. Както знаете глаукомата, което вземе, назад не връща, тоест при една късно диагностицирана глаукома вече за съжаление е не може да възстановяви загубеното зрение. В България има много реимбурсирани медикаменти за лечение на заболяването, повечето центрове имат и лазерни апарати, като приложението им може да се добави към медикаментозното лечение. Също има много колеги, които се занимават с оперативно лечение на глаукома, така че имаме начини, по които да помогнем на пациентите, стига те разбира се да имат достъп до звената.

- Отрази ли се пандемията на лечението на очни болести и как?

- Разбира се, че се отрази. Както във всички специалности, така и в нашата, пандемията даде негативно отражение. За пациенти, които са с хронични заболявания и трябва да бъдат наблюдавани, точно в този период загубата на системно проследяване и лечение доведе до лош контрол на хроничните заболявания. Освен това хората с катаракти и тези, които имат нужда от оперативно лечение, изчакваха дълго време и след това идваха при нас в много напреднали фази на заболяването. Вече тази пандемична тенденция отзвучава, надяваме се с времето да става все по-добре, тоест пациентите да бъдат качествено и навреме диагностицирани, проследявани и лекувани.

- Наскоро излезе проучване, според което през 2023 г. повече от една трета по подрастващите по света са били засегнати от късогледство, като се очаква делът да нараства. Какви са Вашите наблюдения и какви са причините за тази тенденция?

-Да, съжаление е така. Миопията е да кажем съвременният бич за децата, за подрастващите, защото една трета от тях са с късогледство и то нараства до завършване на пубертетната възраст. Знаем, че късогледството не е само неудобство от това, че детето ще носи очила или контактни лещи. Късогледството води до много последствия върху очното здраве, върху ретината. Тези пациенти са по-рискови за развитието на отлепването на ретината, на дегенеративни промени в макулата. Затова съвременната офталмология разработва най-различни методи, с които се опитваме да забавим прогресията на късогледството.Тенденцията е броят на децата с миопия да нараства и всичко това е заради голямото екранно време – телефони, таблети, компютри. Дългото зрително натоварване води до пренапрежение на акомодацията и оттам до развитие и прогресия на късогледството.

- Как по-точно се отразяват информациониите технологии, които навлизат все повече в ежедневието ни, на очното здраве на децата, а и на възрастните?

- Дългото екранно време, тоест дългият престой на телефон, таблет, или дори пред една отворена книга води до пренапрежение на акомодацията, до напрежение на зрителния анализатор и много често особено децата или пък младите студенти имат главоболие, зачервяване и болки в очите. Всичко това е в резултат на пренапрежението на зрителния анализатор. В такива случаи ние съветваме да се ограничи екранното време и да се правят много почивки. Това е важно, за да се даде възможност на зрителната система да се възстанови след едно дълго напрежение.

- Когато говорим за профилактика на очното здраве, към какви правила трябва да се придържат хората?

- По отношение на профилактиката това, което трябва да знаем за децата и малките бебета е, че ако имат проблем с очите, тоест ако ние видим, че имат кривене или не фиксират добре, е задължително те да бъдат насочени към детски офталмолог по възможност в най-бърз порядък, а не да се чака детето да порасне и тогава да бъде консултирано. След това във времето на вербалната възраст, тоест някъде около 3 г., е задължително всяко дете да посети очен лекар, за да бъде проверено неговото зрение и рефракция, за да се прецени дали има нужда от диоптрична корекция или не. В ученическа възраст, поне при започване на училище, всяко дете трябва да премине през очен преглед. Основните социално-значими заболявания се проявяват в по-напреднала възраст, тоест след 45-50 г., тогава вече говорим за скрининг на глаукома, на макулната дегенерация. След 45-50 годишна възраст, всеки трябва да проведе скрининг на тези диагнози. В България задължителни скринингови прегледи няма. Но, по принцип в тази възрастова група пациентите вече имат нужда от очила за четене. Ако тези очила, бъдат предписани от очен лекар, той задължително проверява очното здраве като цяло, преглежда очното налягане, очното дъно, зрителните нерви, за да може да се скринират основните заболявания. Ако изписването на очила, стане в оптика, където не преглежда очен лекар, а примерно оптометрист, това ще бъде пропуснато. И разбира се за диабетиците изключително важно е скринингът да става още при поставяне на диагнозата захарен диабет тип 2. При децата с тип 1 захарен диабет детските ендокринолози задължително насочват пациентите си ежегодишно към офталмолог и при тях скринингът е добър.

- Кризата за кадри в медицината, става все по-сериозна. Как стои този въпрос в частност за Вашата специалност?

- По отношение на обезпечеността с лекари, тоест на висшия медицински персонал, мисля, че ние в България, нямаме проблем. Имаме достатъчно офталмолози и много специализиращи колеги. От гледна точка на лекарското съсловие проблем нямаме, но за съжаление такъв е налице при средния медицински персонал, визирам медицинските сестри. Те, наистина, са доста дефицитни кадри, предполагам това важи и за другите специалности у нас. За съжаление финансовата част е тази, която е решаваща.

- Достатъчно обезпечени ли са дейностите в областта на офталмологията от здравната каса?

- Това е един наболял проблем. Може би няма кадър в медицината, който да каже, че е достатъчно добро заплащането му в България. По отношение на финансирането на офталмологичната грижа, мисля, че сме доста необезпечени, както в болничната, така и в извънболничната помощ. Нашата дейност е свързана с използването на много и различни апарати, както за извършването на прегледите в доболничната помощ, така и за болничното лечение. Високоспециализираните операции, които извършваме са свързани с доста скъпа апаратура и консумативи. За съжаление НЗОК не поема достатъчно адекватно финансирането и голяма част от финансовата тежест пада върху пациентите.