Как камъкът се сдоби с име …
Искам да седя на брега
на едно тихо езеро
и да мълча, да мълча –
докато глухарчетата
на вятъра се изплезят
и той, ядосан, разпръсне
белите им перца
досущ като парцалив сняг
посред лято –
внезапно от нищото да завалят,
а после да полетят обратно –
нагоре, нагоре...
чак до Млечния път...
Тогава от храстите ще изскочи
една лисица –
с рижа опашка и влажно
като на куче носле,
ще се опита да хване
една пъстра яребица,
но яребицата в последния миг
ще разпери криле,
ще отлети нанякъде
в този свят, неприлично голям,
а лисицата ще изчезне
обратно в храстите
и ще ме остави сам...
Аз ще се заобля от тъга
и ще се търкулна
в езерната вода,
тя ще се разтвори на кръгове
присмехулно
и пак ще заспи след това,
но в най-дълбокото ще ме намери
една русалка, на древна магия в плен,
„Я, какъв хубав камък!..." –
от обич ще потрепери
и ще напише името на любимия си
върху мен...
Повече тишина
Страсти
Леля Тонка
На Санти
Нов учебник по дерматология и венерология
Почина писателят – лекар Калин Терзийски
Портата
"Принцип на Аристид–Чальовски и на Бургас 2032"
Пазарджишка лекарка с пръв роман