Мъжете са по-рискови за сърдечен инфаркт

- Д-р Башева, има ли светлина в тунела?
- Когато през 2011 година стартира програмата „Стент за живот" под егидата на ESC в България с ръководители доц. Финков и проф. Джоргова, основната мисия беше да се развие мрежа от ангиографски лаборатории в страната и да се увеличи използването на първичната ангиопластика за лечение на остър миокарден инфаркт, с цел понижаване на смъртността. Статистиката показва, че през 2007 година смъртността от остър миокарден инфаркт в България е била 16.3%, през 2010 г., която спада до спада до 10.4%, а през последните години достига под 6%. Другата основна мисия на програмата бе повишаването на здравната култура на пациентите в България - профилактични прегледи, обучение към здравословен начин на живот, обучение за разпознаване на симптомите при ОМИ, доверие към медицинските кадри и новите методики на лечение, „заздравяване" на връзката лекар-пациент и понижаване на процента самолечение. Така, че светлина в тунела има, ако изградим информираност, връзка и доверие с нашите пациенти.
- Какво се случва днес?
- По данни на Националния център по обществено здраве и анализи в България за първото тримесечие на 2024 г. общо 2736 пациенти са хоспитализирани с остър миокарден инфаркт. От тях мъже – 1839 (67.21%) и жени – 897 (32.9%), като смъртността е 231 (8.44%).Разпределението по пол във възрастови групи е следната: мъже/жени под 35 години е 11/3, между 35-55 г. 471/87, над 55 г. 1357/807.В отделението по Кардиология с инвазивен сектор на болница „Тракия" от месец май на тази година до средата на месец август август са преминали 62-ма пациенти с диагноза OMИ с ST-елевация. От тях мъже - 41 (66.13%), жени - 21 (33,87%). Починали двама (3.23%).Най-младият пациент от хоспитализираните е мъж на 35 години с остър миокарден инфаркт на предна стена, като оплакванията са стартирали по време на интензивно спортуване (футбол) и при наличен единствен рисков фактор за фамилна обремененост (баща починал от ОМИ). Като от лабораторните изследвания е с открита дислипидемия - повишени стойности на общия холестерол, лошия холестерол (LDL- холестерол), понижен „добър" холестерол (HDL- холестерол).
- Кои са по-рискови - мъжете или жените?
- Висок е броят на младите мъже във възрастовата група 35-55 г. - 22 (35.48%) в това число 7 лица (31.8%) във възрастовия диапзон 35-45 г. с преобладаване на рискови фактори артериална хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, наднормено тегло.Прави впечатление разпределението по пол, като острият миокарден инфаркт с ST-eлевация при женския пол във възрастовата под 35 г. липсва, а в диапазона 35-55 г. има само една жена на 51 г.Това не означава, че жените не бива да се профилактират. Рискът при младите жени е по-малък, поради защитните ефекти на женските полови хормони, но в климакса това се променя.Острият миокарден инфаркт при младите лица протича остро и внезапно, в повечето случаи е усложнен с ритъмни нарушения и хемодинамична нестабилност, налагащо кардиопулмонална ресусцитация, която в повечето случаи е успешна.
- Какво не трябва да забравят пациентите?
- Навременното търсене на медицинска помощ при първи симптоми и първичната профилактика при личния лекар, и кардиолог могат да предотвратят преждевременно настъпване на сърдечен инцидент с последваща инвалидизация. Особено внимание трябва да се обърне на т.нар. рискови групи - лица с фамилна обремененост и налични коригируеми рискови фактори. Половината от пациентите до 55 години, преминали през болница „Тракия", обаче признават, че не са посещавали или не са проявили интерес към профилактични прегледи, въпреки масовата медийна достъпност (защото са нямали оплаквания).
- Как можем да намалим риска от миокарден инфаркт?
- Движете се - осигурете си двигателна активност 30-60 минути дневно. Спрете тютюнопушенето и намалете стреса (доколкото е възможно) чрез упражнения или се консултирайте със специалист.Хранете се здравословно - пълнозърнести храни, морски дарове, варива, пресни зеленчуци и цитрусови плодове. Премахнете солницата от трапезата - не повече от 5 грама дневно. Измервайте кръвното си налягане един или два пъти дневно по едно и също време в седнало положение след 5-минутен покой, по едно и също време. Лекувайте редовно високото артериално налягане и захарния диабет (ако имате, не се самолекувайте). Изследвайте си нивото на общия холестерол, LDL-холестерол, HDL-холестерол и триглицериди независимо от възрастта. При хора с фамилна обремененост и известна исхемична болест да се изследва алфа-липопротеин-за оценка на сърдечно-съдовия риск. Ако имате родственик от първа линия (баща, майка, брат, сестра) с миокарден инфаркт или починали внезапно, особено в млада възраст, консултирайте се с личния лекар или кардиолог за препоръка и калкулиране на сърдечно-съдовия риск. През летните месеци избягвайте големите температурни разлики, приемайте достатъчно количество течности, обличайте се със светли и памучни дрехи и избягвайте разходки в диапазона между 11-16 часа. Избягвайте големи физически натоварвания в гореща среда. С наближаването на есента настъпват по-големи денонощни температурни колебания. Те водят до повишаване на кръвното налягане, сърдечната честота и с това могат да нарушат баланса между нуждата/доставката на кръв в коронарните съдове, особено при лицата с доказана исхемична болест на сърцето.При поява на симптоми в гръдната област- консултирайте се с вашия личен лекар или кардиолог!
- Какво е лечението при инфаркт?
- Съществуващите и утвърдени методи за лечение на острия миокарден инфаркт спасяват човешки живот. Колкото по-навреме е диагностициран той, толкова по-ефективно е лечението. Оптимална антиисхемична терапия - антиагреганти, статин, ACE/ARB, антикоагулант, бета-блокер, триметазидин и др. Друг метод е инвазивното изследване - известно още като коронарография. Чрез него се установява мястото и степента на стеснение или оклузия на кръвоносните съдове на сърцето и се осъществява разширение с цел да се възстанови кръвотока и храненето на сърдечния мускул. Чрез този метод се осъществява дилатация (разширение) на съда, като се използва малко балон със или без поставяне на стент (пластинка, която разширява стеснения участък и подобрява кръвоснабдяването на сърдечния мускул). Медикамент-излъчващите стентове към момента са златен стандарт за лечение на стеснения на коронарните артерии с най-добър дългосрочен резултат при проследяване. При остър миокарден инфаркт се извършва първична ангиопластика т.е. бързо и пълно възстановяване на кръвотока в оклудираната („запушена" ) артерия.Хирургичният метод е друг вариант, при който се извършва оперативна интервенция, наречена байпас-хирургия. До сърцето се достига чрез хирургичен разрез на гръдния кош, а кръвоснабдяването се подобрява чрез обхождане на мястото на стеснението с помощта на артериални или венозни съдове, взети от други части на тялото на пациента на пациента (гръдна стена, горни и долни крайници). Оценка на сърдечно-съдовият риск и определяне на оптималното време за провеждане на СКАГ и евентуалното лечение- интервенционално или кардиохирургично при ОКС без ST-елевация.