Тези клети 1077 лв. не са опасни за бизнеса

Трябва да започне и постепенното повишаване на осигурителната вноска за пенсия, казва Димитър Манолов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Според законодателството, тоест в Кодекса на труда, след надлежните изчисления излиза, че тя трябва да бъде толкова – 1077 лева. Бизнесът и да мърка, и да не мърка, това е трябва да стане. Аз мога да задам въпроса, защо тя да не е по-висока? Има аргументи и в тази посока, но както вече казах, законодателството трябва да се спазва. Ако погледнем на нещата по-общо, минималната работна заплата дори да стане 2,50 лева, бизнесът пак ще мрънка – нещо, което наблюдаваме вече в продължение на тридесет години. Като се има предвид това, колкото и да си задаваме този въпрос, никой няма да намери еднозначният му отговор, за съжаление.

- Защо се случва така, че все да има спорове за минималната работна заплата у нас?

- Най-напред трябва да имаме предвид, че тя не се дава на хората. Те са си я изкарали. На фона на общото състояние на доходите в България са по-ниски, отколкото на много места в света, както и харчовете на хората са по-ниски. Например, 80% от българите живеят в собствено жилище, докато в Германия само около 40 на сто. Освен това, трябва да се знае, че средната работна заплата не е обективен измерител, макар и тя да е показател по отношение на минималната. Законът обаче е закон, за да се спазва. Такъв е Кодексът на труда.

- Има ли опасност за бизнеса и бюджетната сфера увеличаването на минималната работна заплата, каквито страхове витаят?

- Не, няма никаква опасност тези клети 1077 лева да застрашат нито бизнеса, нито бюджетната сфера. За такива опасности се говори от тридесет години. Три десетилетия ни се обяснява, че като се вдигне минималната работна заплата, ще се разпадне държавата. Само че тя не се разпада. Напротив. Оказва се, че в годините, когато най-много тя е вдигана, е и бил и по-висок ръстът на брутния вътрешен продукт. Сегашната сума се определя на базата на средната работна заплата, но за 2023-та, а отсега определяме тази за 2025-та. Има много точки, по които тя може да бъде критикувана и да се докаже, че посоченият размер не е достатъчен.

- Какъв, според вас, трябва да бъде оптималният й размер към настоящия момент?

- Трудно е да кажа, тъй като зависи върху каква предпоставка ще се стъпи. Затова няма да се ангажирам в числа.

- Преди дни излезе актюеурният доклад на НОИ с доста обезпокоителни прогнози по отношение на пенсиите. Според него те ще намаляват и то осезателно, ако пенсионната вноска не бъде вдигната. Трябва ли това да се случи?

- Това е един от пътищата. Трябва да припомним, че назад в годините осигурителната вноска беше тотално намалена. Така, приходите на НОИ бяха намалени с 25 на сто. Този дефицит се дължи именно на това. Както знаем, тя се плаща солидарно от работника и от работодателя, и трябва да бъде увеличена. Когато ги намаляваха, мотивите бяха да насърчаваме бизнеса, да го стимулираме. А сега, мине се не мине време, и питаме къде е държавата по този или по онзи въпрос. Тя просто няма нужните пари за решаването на тези въпроси, защото ги е отстъпила на бизнеса. Трябва да започне постепенното увеличаване на осигурителната вноска, както се предлага в актюерния доклад. В него пише и други неща, които са казани твърде деликатно.

- Кои са те?

- Например това, което беше направено две две години, за да бъдат замазани проблемите във втория стълб на социалното осигуряване. Тогава бе намалено намалението, което се прави от първия стълб, което трябваше да бъде компенсирано с добавката от втория, но нямаше как да се случи по други причини. Този подход бе предприет, за да не стане скандал в държавата. Така значителна част от вноската беше отстъпена, за да бъде управлявана от частни пенсионни компании, като обяснението бе, че ако това не стане, ще се случат страшни неща. Минаха двадесет години. Дойде времето за плащане и по втория стълб и истината лъсна. Всичко това се отразява на дефицита – нещо, за което предупреждавах тогава, но слуша ли някой. Ето защо сега се налага лека полека да се увеличи осигурителната вноска. В актюерския доклад не пише нищо за премахването на максималния осигурителен доход – нещо върху което трябва да се помисли. Не го пише, защото това е политическа, а не актюерска работа. Освен това, от Кодекса за социално осигуряване трябва да бъде изведена главата „Пенсии несвързани с трудова дейност".

- Защо?

- Защото световното определение, на Международната организация на труда, това е доход, който замества дохода от труд при настъпване на осигурителния риск старост. Затова пенсии, несвързани с трудовата дейност е оксиморон. Такова нещо не може да има. Впрочем, разходите по тази линия не са никак малки и са част от натрупания дефицит дотолкова, че те покритието от осигурителни вноски е процент близък до нулата. Ето защо следва да се признае за разход на държавата, а не на държавното обществено осигуряване. Ако се направят всички тези неща, макроикономическата картина ще излежда доста по-различно.

- Какви други възможни източници за приходи може да има?

- Другият възможен източник са приходите от Сребърния фонд, но го споменавам само, защото съществува като възможност, а не защото тя ще реши нещо. Досега, слава Богу, никой не се е възползвал от него. Попълването му става от концесии, облигации и други. Той се управлява свръх консервативно и неговите активи не носят никакъв доход. Проблемът е в това, че принчипът за създаването му е акцизите му да носят доход и този доход да подпомага пенсионната система. Такова нещо в нашата конфигурация не може да се случи. На практика имаме едни замразени средства, които не вършат никаква работа, не се използват за нищо. Хубавото е, че те не могат да се ползват не по предназначение – нещо, което е залегнало в законодателството. Преди години имаше идеи на някои финансови министри да се надвесят над тези пари, но за радост, не им се получи. Третият начин за приходи е, също залегнал в законодателството, запълване не дефицита за сметка на държавата. Колкото до собтвените приходи в ДОО, това са осигурителни вноски и невъзможните приходи от управлението на средствата в сребърния фонд.

- Защо, според вас, след като проблемите се знаят от много години, не се стига до разрешаването им? Защо не се предприемат дори инициативи в тази насока?

- Заради съпротивата на работодателите, на които навремето отстъпените пари дойдоха много добре. Кой е луд сега да се откаже от тях. От друга страна, същите тези работодатели, като закъсат, например при поскъпване на тока, иска от държавата тя да им го плаща. Тези „домашни любимци", както аз обичам да ги наричам, си живеят добре за сметка на цялото общество. Всъщност, като се замисля, и те имат принос за неговото развитие та макар и с всичките критики, които могат да бъдат направени. Такъв е общественият механизъм в България.

- Къде виждате подводните камъни, опасностите за пенсионната система?

- Актюерните доклади, с цялото ми уважение към хората, които ги подготвят, не са в състояние да предвидят в подробности какво ще стане утре или вдругиден. Те се базират на нещата такива, каквито са днес, като се правят някакви допускания. Сега сме 2024 г., а те говорят какво ще бъде през 2070 г., което е несериозно. Ако премине един черен лебед, какъвто вече преминава през ден, през два, всичките им допускания отиват по дяволите. Кой е предполагал преди четири години, че ще има пандемия?! Кой е предполагам преди три години, че ще стане война между Украйна и Русия?! Като гледам накъде върви светът, такива неща, за съжаление, ще започнат все по-често да се случват. Затова, подобни допускания, като тези в доклада, най-вероятно ще се окажат неверни. Най-много в него ме разтревожи идеята да се механизма, по който се увеличават пенсиите, базиран на разсъждения от 2024 година. Златното швейцарско правило, по което се определят те, включва в себе си ръста на инфлацията и ръста средния осигурителен доход в държавата. Предлага се възможност да бъде изваден ръстът на осигурителния доход и да остане само този на инфлацията. Така при прогноза на инфлация 1,6% през 2070 г. пенсиите няма да бъдат увеличени. Тук само ще посоча, че отчетената инфлация от 11% за 2023-та, всъщност, беше прогноирана на 2 на сто, но ето как се увеличи. Преди да се предприемат стъпки, трябва много да се говори по тази тема и много да се мисли. Между редовете в доклада се договори и за затягане на условията за отпускане на пенсии, увеличаване на годините за пенсионна възраст и увеличаване на осигурителния принос. Тук искам да отбележа, че в момента на пенсионния пазар излизат наши съграждани, работили през 90-те години, когато имаше сериозни пропуски в осигуряването. Ситуацията беше куче влачи, диря няма. Тези хора са били при такива условия, че имат пропуснати периоди, които не им позволяват сега да се пенсионират. За тях трябва да се помисли, но политиците не само не искат, но и отказват да помислят.

- Какво може да се направи за тези хора?

- Възможност е 40-те години, изисквани за придобиване на право за пенсия, да станат с година-две по-малко. Повечето хора от тези, на които предстои скоро да се пенсионират, като ученици и студенти са ходили на бригади. Ако пресметнем този положен труд, той е седем-осем месеца, което не е никак малко. Те могат да им се признаят за стаж. Има и следния абсурд – на офицерите и сержантите стажът се признава за първа категория труд, а на наборниците за трета. Предполага се наборните войници в казармата са живели по-добре от офицерите и сержантите. Тази аномалия също би следвало да бъде поправена. Има и други абсурди.

- Кои са тези други абсурди?

- Аз ги наричам абсурди на парадигмата. Например, ако един човек се осигурява цял живот на минимален осигурителен доход, ще има право на пенсия. Осигурителният му принос обаче няма да е достатъчен за нея, но тъй като има минимален размер на пенсия, той ще я получи. В същото време, друг човек, осигурявал се 15 години на максимален осигурителен доход има по-голям осигурителен принос. Той обаче не може да се пенсионира по този ред, а ще получи някаква минимална пенсия. По тези и други абсурди трябва да се помисли, но защо отказват, не знам.

- Медицинската федерация на КТ „Подкрепа" подготвя национален протест заради закъсняващия нов Колективен трудов договор в сектор „Здравеопазване". Убеден ли сте, че те трябва да се състоят или да се търсят отново начини за преговори?

- Протестът е в действие, което може да задвижи механизма на преговорите. Работодателите, които постоянно са против КТД в голямата си част са общинските болници, към които и държавата има отношение в известна степен. Управителите им са притеснени, че няма откъде да генерират приходи. Причината е, че самата система в системата на здравеопазването трябва да се промени. Ние сме прави да искаме заплатите за достойно положения труд. Този въпрос стои най-остро при медицинските сестри. Преди няколко седмици ресорната комисия в парламента задължи министър Галя Кондева да измисли как да привлече професионалисти по здравни грижи. Не е ясно без пари откъде тя ще ги привлече. Трябва да се промени механизмът на финансирането, тъй като изключително тежки дисбаланси.

- Как виждате тази промяна?

- Един от изходите е връщането към разходно-покривно финансиране. По него се преценява колко лекари и медицински сестри и друг персонал има в една болница, какви трябва да са доходите им, калкулират се и другите разходи. Така се получава необходимата сума.