След Болзано трябва да чакаме друг грип

Вече имаме три случая на бруцелоза, тя се лекува по-трудно и от туберкулозата, казва проф. Тодор Кантарджиев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Кантарджиев, какво се случва с взрива от бруцелоза?

- Това е първият взрив отпреди две години, когато имаше над 30 случая в Благоевградско и Кюстендилско. Сега заразените в Сливенско са трима следствие на незаконен внос на евтини животни от Гърция, Турция, Македония и Сърбия. Във всички останали съседни държави имаме това заболяване, но в нашата родина то е изкоренено през 1941 г. Оттогава у нас не се допуска разпространението му, благодарение на ветеринарните служби. Последните няколко години обаче имаме четири взрива - първият беше 2005-2006 г., когато 54 българи в Северна Гърция се бяха заразили и бяха пренесли болестта у нас със завръщането си. Тогава двама души починаха. След приобщаването ни в ЕС имаме един взрив в Тополовградско и Хасковско, отново заради незаконен внос на животни. Преди две години беше взрива в землището на град Рила след внос на кочове.

- Какво представлява бруцелозата? 

- Това е особено опасна инфекция според класификацията на СЗО, защото лечението й е много трудно. Тя се характеризира с промени в температурата, нощни изпотявания и лоша миризма на потта. Обикновено заразяването става при консумация на неварено мляко и млечни продукти. Както и при обслужване на болни животни. Най-много боледуват козите, по-малко овцете и най-малко говедата. Болестта при хората се лекува с комбинация от антибиотици в рамките на седмици и месеци. Опасното е, че след излекуването микробът остава в костния мозък на човека и при понижаване на имунитета или при някакви сезонни инфекции, като грип и пневмония, може отново да се появи. Лечението на бруцелозата е сравнимо и дори по-тежко от това на туберкулозата. При нелечение се засягат вътрешните органи и ставите на хората и може да се стигне до фатален изход. Затова призовавам властите за голяма бдителност, а селските стопани да престанат да внасят незаконно евтини животни от съседните нам държави.

- Овладяна ли е сега ситуацията, намерени ли са всички болни животни?

- Ветеринараните служби правят всичко необходимо, болните животни са безболезнено умъртвени и се надяваме, че няма опасност от по-нататъшно разпространение на болестта. Но сега медицинските служби трябва да открият заболелите. Днес (бел.ред. сряда) ми докладваха за третия доказан случай, но се очаква да има още.

- Какво се случва с традиционните летни инфекции през тази година?

- Обикновено през лятото се увеличава броят на инфекциите на храносмилателната система, свързани с разстройство и диария. Те се причиняват главно от бактерии. Най-често това са салмонелата, шигелата, кампилобактерът, който е свързан с консумацията на нетермично обработена храна от животински произход. Както и инфекциите на мръсните ръце. Затова най-важно е миенето на ръцете преди хранене, правилното третиране на храната и съхранението в хладилни условия на продуктите от животински произход, както и много доброто измиване на плодовете и зеленчуците.

- Има ли повишена заболеваемост?

- Тази година имаме същия брой ентероколити, регистрираме по над 500 случая всяка седмица. Но наблюдаваме повишена заболеваемост, причинени от ентеровирусите. Те са голяма група и обикновено разболяват хората, когато времето е топло. Размножават се в храносмилателния тракт, заразяването обикновено е фекално-орално, много по-рядко по въздушен път. Обикновено клиничната картина е гърлобол, защото входната врата на инфекцията са сливиците, повишаване на температурата, защото вирусът попада в циркулацията на кръвта, появата на мускулни болки, отпадналост. Възрастните хора боледуват около 24-48 часа, а децата малко по-дълго, клиниката е по-тежка. Ентеровирусите по правило не причиняват разстройство, най-важното за предпазването от тях е миенето на ръцете - да се използват тоалети кърпички с дезинфектант, а не със спирт. Хигиената в заведенията и при приготвяне на храна е много важна. Обикновено инфекциите се разпространяват, ако готвачът е болен.

- А морето причинява ли инфекции?

- Чистата морска вода не крие опасност от такива инфекция, но, ако е замърсена с фекални води, тогава може да представлява риск. РЗИ контролира всички обществени плажове. Само местата в морето при заустване на фекални води, които не са пречистени, могат да представляват риск за хората, затова не трябва да се ползват за къпане.

- Опасни ли са ентеровирусите? 

- При един от 200 болни може да се засегне нервната система. Затова всички вирусни енцефалити и менингити трябва да бъдат изследвани за ентеровируси. А при една част от тях – коксаки вирусите, може да се засегне и сърцето.

- Какъв грипен сезон ни очаква?

- Всяка година се прогнозира кои ще са доминиращите вируси, но за правилната преценка на грипната епидемия трябва да се знаят още няколко неща, на които не се обръща внимание. Първото е какъв ще е имунитетът на населението - типът грипен вирус, който причинява масови епидемии, е различен през няколко години, защото се е натрупал имунитет. На един заболял заразените са четирима, като трима не проявяват инфекцията, но придобиват имунитет срещу този вирус. Те са били в контакт с него и произвеждат антитела, които ги пазаят от този вирус до края на сезона и евентуално следващия. Затова трябва да се знае какъв е имунитетът на населението, за да се провежда имунизация с щамове, срещу които хората нямат имунитет. След това трябва да се види каква е заболевамостта в Южното полукълбо, защото, когато при нас е лято, там е зима и в Австралия и Латинска Америка в момента е грипният сезон. Трябва да се види какви са вирусите, които циркулират там, защото може да се окаже, че са заплаха за населението. И последното, което трябва да се види, е какво се случва през пролетта в Югоизточна Азия, където обикновено се зараждат някои нови типове грипни вируси. За това има няколко предпоставки – хората живеят в битови усливия в пряк котакт с животни, които също са гостоприемници на грипни вируси, това са прасетата и пернатите. Освен това, там населението е с много голяма гъстота и има по-оскъдно белтъчно хранене, което води до недостатъчен имунитет. Появата на нови вируси в тези региони е възможно да бъдат причина за грипни епидемии.

- С оглед на тези фактори, какво може да очакваме у нас през този грипен сезон?

- Все още е рано да кажем какво да очакваме. Обикновено СЗО предлага вирусите, които очаква да се появят, да залегнат в противогрипните ваксини. Дали те ще се появят обаче, може да покаже само грипният сезон. Тази година в нашата страна ще се промотира 4-валентна ваксина, така че вероятността да не се улучи щамът е по-малка.

- С оглед на миналия грипен сезон, сега имаме най-голям имунитет към кои вируси?

- През миналия грипен сезон най-голямо разпространение имаше вируса Болзано. Той е от вида A(H3N2). Така че, има вероятност тази година най-голямо разпространие да има пандемичния – А(H1N1). Имунитетът срещу грипните вируси могат да обхванат настоящия и най-много следващия сезон. Другата особеност е, че и най-малките промени във вируса се отразяват. Всяка година се казва, че ни чакат ужасни епидемии, но, както виждате, няма такова нещо.