(Не)напразните усилия на властта

Управляващите се опитват да спасят болниците, които целенасочено разсипаха

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Поп, учител и доктор. Това е екзистенц минимумът на всяка малка и голяма населена общност от няколко века насам. Без тях няма нито село, нито град. И това просто знание е достояние на всички управляващи, без оглед на цвят и политически убеждения. Точно поради тази причина неистовото желание на държавата и общините да не затворят болниците си и в този момент изглежда обяснимо. Много по-трудно разбираеми са обаче усилията, които положиха през изминалите двайсетина години, за да ги разсипят. Защото настоящото състояние на тези болници е плод точно на целенасоченото (без)действие на централните и местни власти.

Ст. Загора, Разград, Враца, Шумен, София 

са само част от градовете в страната, където държавните болници са в окаяно положение. Според последния анализ на здравното министерство, 26 от 65 държавни болници не могат да покриват разходите си с приходите, които имат. Може би най-фрапиращият случай за последната година се оказа Ловеч, където се стигна до назначаването на прокурист с невъзможната мисия да спаси държавната болница. За всички е ясно, че в условията на намаляващо население, стагнирано финансиране и липсващи кадри в цялата страна, това няма как да се случи. Абсурдно е да смяташ, че ще намериш медицински сестри и лекари, след като такива няма в цялата страна, а специалистите в пенсия търгуват с дипломите си.

Аналогично и дори по-страшно е положението с общинските болници, които започнаха да губят сили дори в големите градове като София и Пловдив. В столицата общината започна да преструктурира клиниките си и да влива отделения от една болница в друга, а в Пловдив общинарите обсъждат сливането на цели две болници – „Св. Мина" и „Св. Пантелеймон". За първи път у нас стана факт и сливането на две общински болници – тези в Петрич и Сандански, за да оцелеят.

Процесът на сливания, вливания и закривания

на държавни и общински болници е само в началото си. Той е плод на здравната реформа, която властта извърши в страната с очевидно ненапразните си усилия да не променя нищо. Докато чакахме концепция, промяна на здравноосигурителния модел, ограничаване на доплащането и роенето на болници, резултатите се оказаха налице. За последните 20 години в страната се появиха над 100 нови частни болници и изградиха паралелна здравна система, защото обществените с пренебрежимо малки изключения се запазиха. Претеглени през цифрите на Националния център за обществено здраве и анализи, резултатите изглеждат така:

през 2015 г. броят на болниците е 322, а на леглата в тях над 49 хиляди. 108 от клиниките са частни, а леглата в тях са 10 000.

Една трета от близо 2 милиона хоспитализации

са били в частните болници, а 30% от операциите са извършени отново в тези лечебни заведения.

През 2010 г. в страната ни е имало 45 832 легла. Броят на частните болници е бил 88, с 5 420 легла, а в тях са били извършени едва 16% от 1.7 милиона хоспитализации. Цифрите недвусмислено показват, че точно през тези последни пет-шест години бяха изградени основните големи частни структури, които завършиха паралелната болнична мрежа. Ако преди това над 90% от частните клиники бяха малки и тясно специализирани в гинекология, ортопедия, хирургия, кардиология и офталмология, то след 2009 г. се появиха големите многопрофилни болници, както и много онкологии и диализи. На практика, в страната не остана (печелившо) направление, което да не бе дублирано.

Парадоксалното е, че увеличаването на броя болници

и леглата в тях се случи на фона на шумно обявяваните намерения на всеки нов здравен министър да спре нарастването и на двете. Както и на неефективните разходи за здравеопазване. За тези години обаче единствено размерът на средствата за болнична помощ на здравната каса беше леко ограничен. През 2014 г. той достигна 1.6 млрд. лв. и досега продължава да гравитира около тази цифра. Лимитите на финансиране, с които се осигури спазването на тази граница, обаче увеличиха доплащането за пациентите и фаворизираха някои от най-големите частни болници, които се появиха точно в последните пет години. И то с благословията на властта, която услужливо бламираше собствените си идеи за нормализиране на болничния пазар.

Така, съвсем естествено при намаляващите пациенти в държавните и общински болници, почти стагнираните приходи и умишлено незатегнатите кранчета на течове в тях, дълговете им минаха половин милиард. А властта се впусна с нови усилия да ги спасява. За съжаление, и този път, гарантирано, (не)напразни.