Първо анализ на болниците - после пари
- Проблемите на общинските болници в България са огромни. Ние, техните управители, всеки ден сме в борба за справяне ту с един, ту с друг проблем. През месец април Конституционният съд отмени лимитите за дейности, но на практика те продължават да съществуват. Както е известно, като търговски дружества, ние изцяло зависим от приходите по линия на Националната здравноосигурителна каса. Чрез тях покриваме всичките си разходи. Тъкмо започнем да постигаме някакви добри резултати, но от регионалните здравноосигурителни каси действат, както преди, задържат от парите ни, ако сме превишили въпросните лимити, та макар и те да са отменени. Общинските болници имат огромни разходи за електроенергия, отопление, храна на болните, но тези неща не се отчитат. Клиничните пътеки покриват само лечението. Всичко това пречи на един управител да разгърне дейност, да помисли за инвестиции, за обновяване, за редица неща, които са в болза на пациентите. Въпреки всичко, нашата болница се справя.
- Има ли просрочени задължения МБАЛ – Свищов?
- Не. Болницата ни стои добре финансово. Когато я поех преди четири години тя беше с 1,5 млн. лева задължения. Сега нещата са различни.
- Конституционния съд отмени лимитите, но НЗОК обмисля вариант цените на КП да бъдат коригирани, ако се стигне до риск от преразход на бюджета за годината. Как ще коментирате това предложение, бихте ли го приели?
- Не мога да премълча, че имаше увеличение на клиничните пътеки и то беше в полза на общинските болници, макар и високотехнологичните да получават повече средства, което е напълно естествено. При нас те бяха повишени между 8 и 12 процента. Това дава предпоставка нещата да се подобряват. Същевременно обаче поскъпват лекарствата, консумативите, кислородът, редица неща. Към това се прибавя и увеличаването на минамалната работна заплата и осигуровките към нея. Парадоксът е, че ни налагат финансови ограничения, а в същото време се твърди, че тази година бюджетът за здраве е с огромно увеличение. Според мен, повишаването само на клиничните пътеки не решава нещата.
- Каква стъпка би решила проблемите?
- Не трябва да се изтъква постоянно, че се дават много пари на болниците, а първо да се направи обстоен анализ на лечебните заведения и тогава да се финансира. В него да се отчете всяко едно от тях не само по какви клинични пътеки работи, но и какви кадри са привлечени, колко са младите лекари и медицински сестри, имат ли възможност за специализация и възможности за развитието им както на тях, така и на болничната структура. Следва в анализа да залегне и това, как предоставяните средства са били изразходвани пред годините. После, както в училище на отличниците дават стипендии, така и на успешните лечебни заведения, според резултатите в анализа, да предоставят допълнително финансиране. Те го заслужават, тъй като ясно ще се види, че те са работили добре, работят, стараят се, искат да вървят напред, да се развиват. Колкото до намаляване на клиничните пътеки при опасност от преизпълнение на бюджета, не мисля, че е редно да се прилага. Такава рестрикция би била прекалено строга особено за болници от нашия тип, общинските.
- Какво очаквате от новата власт, като цяло за здравеопазването, и за общинските болници?
- Трудно е вече да прогнозираме, дали ще има кабинет или не. Очакванията ми са на здравния министър да бъде дадена повече свобода за работа, за да може той да развие и осъществи идеите си. Това се отнася и за министъра на финансите, тъй като от него зависи и нашето финансиране. Тези хора трябва да имат хоризонт за работа, да не им се пречи. В противен случай няма как, колкото и добри да са в своята област, да дадат максимума от себе си и да се постигнат очакваните добри резултати в съответния сектор.
- Промяна в наредбата за ТЕЛК изисква комисиите в държавните и общинските болници да бъдат увеличени и да станат общо 150. Има ли вече сформирана втора комисия при вас и назначени ли са в състава й и началници на отделения? Забавят ли се решенията, има ли трудности?
- Ние сформирахме ТЕЛК комисия още през месец ноември 2024 година. Целта беше да сме максимално полезни на гаржданите на община Свищов. Дотогава те пътувата до Велико Търново, Плевен или Русе, а това за възрастните и болните хора не е никак лесно. Тази дейност е слабо финансирана, на загуба сме от нея, но я въведохме още преди изискването на поправките в наредбата. Въведен беше и т. нар. случаен принцип на разпределяне на заявленията между комисиите. Това отвори нови проблеми. Не виждам, как отново болните ще пътуват, ако се наложи доуточняване на състоянието им или има объркване н документацията. Както и да погледнем нещата, сметката не излиза – и на болниците не е изгодно, и за пациентите не е съвсем удобно. Смятам, че въпросът с ТЕЛК трябва да бъде дообмислен и, налага ли се, да бъдат изгладени някои неща в наредбата.
- Имате ли достатъчно апаратура и обучени за нея хора?
- С медицинско оборудване сме добре обезпечени. Министерството на здравеопазването ни помогна много по време на КОВИД-кризата. Получихме респиратори, нов ехограф и редица други неща. Нещата се случват, но за малките болници, като общинските, трябва да има по-голямо внимание. Искам да отбележа, че имаме четирима млади лекари на основен трудов договор при нас, които специализират в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" в Плевен. Тези чудесни хора работят за МБАЛ-Свищов, което ме кара да съм оптимист.
- Как се справяте със заплатите, изпълнихте ли заложените стойности в Колективния трудов договор, който изтече на 12 април?
- По отношение на заплатите, нашата болница отдавна, още преди заложените цифри в изтеклия вече КТД ги изпълни. Независимо от това, искам да отбележа, че не е нормално от една страна да ни задължават да даваме определени възнаграждения на персонала, а от друга да ни налагат лимити, които макар и да са отменени от КС, пак трябва да се съобразяваме с тях. Това е парадоксално!
- Предстои обаче договарянето на новия КТД, като в него синдикатите залагат увеличение на заплатите с поне 20 % спрямо тези в сегашния. Ще се справите ли и с новите стойности?
- Ще можем, когато ни освободят от редица ограничения по отношение на приходите, за които вече говорих. Освен това, ние повдигнахме нивото на специалността гастроентерология към Вътрешното отделение от първо на второ, но с губене на ново време за набавяне на редица разрешения. От това, както и с всяко заявяване на нова дейност се очакват повече приходи и от сключен договор по нови клинични пътеки. Когато това се случи, бихме могли да говорим, дали можем и доколко да постигнем залегналите в проекта за КТД заплати. Нямаме ли ги, всяко едно увеличение на възнагражденията ще наруши финансовия баланс.
- Как оценявате факта, че в 6-милионна България има 360 болници? Докъде ще стигнем при този им брой?
- Мисля, че са повече 379. Имаше една политическа формация, която твърдеше, че намаляване трябва да има и дори посочи пример. Той беше, че например Свищов се намира на еднакво разстояние от Велико Търново, Русе и Плевен, където има и университетски, и областни, и частни болници. Затова нашето лечебно заведение не би трябвало да го има. Такъв поглед е немислим. Общински болници трябва да има, друг е въпросът дали трябва да се разкриват нови частни. Първо следва да се направи Национална здравна карта, коят да е задължителна и да показва къде има нужда и къде няма от създаване на структури за болнично лечение.
Шеф на клиника остава в ареста за източването на НЗОК
Близо 4 млн. евро за кръвния център в Бургас
Полицейски акции и за ТЕЛК решения
Отхвърлиха проект за заплатите на медиците
Ограничават източването на НЗОК с поправки в закон
„Бул Био“ проверява сигнали за остеомиелит след БЦЖ в Хърватия
МЗ проверява за нарушения във всички области
Шестима в Пловдив с обвинения за източване на НЗОК
Окрупняват дирекциите за социално подпомагане
