Правим дигитална платформа за 23 млн.

Идеята

Тя е свързана с прилагането на възможностите на Изкуствения интелект дигитализацията в здравеопазването, така че да се създаде база данни с цифрови изображения от лечебните заведения в страната, които да могат да се обменят и анализират."Днес болниците в България съхраняват милиони цифрови изображения, като броят им нараства, тъй като скенерите за изображения като ЯМР и КТ стават все по-прецизни, а 3D и 4D изображенията започват да навлизат все по-бързо в клиничната практика. На практика това са неструктурирани данни, които на този етап се използват единствено и само за диагностиката и проследяването на отделния пациент. Към настоящия момент не съществува начин това огромно количество данни да бъде превърнато в полезна информация с обществено значение за здравето на нацията", се казва в проектното задание. Реално към момента големите многопрофилни специализирани болници произвеждат годишно данни, чиито обем се изчислява в петабайта. Световната статистиката показва, че 90% от всички здравни данни идват от медицински изображения и повече от 97% от тях остават неанализирани или неизползвани, добавят експертите.

Решението

Заради това България по подобие на световната практика ще изгради Национална цифрова платформа за медицинска диагностика. Тя ще е допълнение на Националната здравна информационна система (НЗСИ). Като начало тя ще е с фокус върху образната диагностика, но крайната цел е да централизира пълната медицинска диагностична информация за нуждите на здравеопазването.Новата платформа ще бъде интегрирана с електронното пациентско досие в НЗИС, за да събира и експонира резултатите от медицински процедури и дигиталната диагностика във всички медицински специалности. Това ще даде възможност за генериране на база данни цифрови изображения и вторичната им обработка посредством валидирани алгоритми за машинно самообучение, невронни мрежи и др. Така не само ще се подобри диагностика и проследяването на българските пациенти, но и ще се повиши качеството на здравната услуга, ще има и важен икономически ефект, защото ще въведе дигитални здравни решения, основани на ИИ с висока добавена стойност и експортна насоченост, смятат от МЗ. До новата платформа достъп ще имат не само властите, но и други заинтересовани страни като индустрията и медицинските университети.

Какво ще прави платформата

- Ще предоставя регламентиран достъп до данните в реално време за нуждите на диагностични процеси, позволявайки първична обработка на информацията – медицинска диагностика;
- Ще предоставя възможност за вторична обработка на данните посредством механизми и процеси за трансформация на информацията – медицински изследвания позволяващи използването на технологии и методи от последно поколение базирани върху изкуствен интелект;
- Ще използва утвърдени медицински стандарти за дефиниране, транспортиране и архивиране на информация от здравната система, използвайки общоприети принципи за управление на данни (FAIR data principles);
- Ще предлага за нужните на диагностиката и на медицинските услуги процеси на трансформация на данните (анонимизиране, нормализиране, дедупликация, обогатяване и други);
- Ще поддържа сегментация и различни нива на данните (tiering);
- Ще предоставя възможност за дистанционно обучение и повишаване на квалификацията на медицинския персонал на национално ниво, както и на подрастващи и специализиращи обучаващи се в образователната система;
- Ще предоставя възможност за цялостна интеграция към всички дигитални решения в здравната система (НДПМД, ЕПД и други), както и към националната мрежова система за транспорт на медицинска информация.

Обхват на проекта

Националната цифрова платформа за медицинска диагностика като финален вариант трябва да включва всички здравни направления, но като начало ще започне с четири. Пилотният проект ще стартира в Онкологията с разработване на софтуер и тестването му. След това дейността на платформата ще бъде разширена към Диагностична радиология, Дерматология и Патология.За тази цел в проекта ще участват 20 клиники или лаборатории на болници, комплексни онкологични центрове, центрове за кожно-венерически заболявания, самостоятелни медико-диагностични лаборатории и медицински центрове. Те ще са по пет от всяка от четирите медицински направления (онкология, диагностична радиология, дерматология и патология). Изборът на тези лечебни заведения и медицински практики ще бъде част от анализната част на проекта в неговата концептуална фаза, казват от МЗ.

Очаквани резултати

- Улесняване на заложения преход от обработка на изображения на физически носител към дигитален, който е лесно достъпен и споделен.
- Сигурно, електронно споделяне на изображения между медицинските специалистите в цялата здравна система за по-бърза и подобрена диагностика и лечение. Това ще осигури тясно сътрудничество между медицинските специалисти в целия здравен сектор, особено тези в по-отдалечени места и значително ще подобри качеството на грижите за пациента. Проектът е предпоставка за ефективно реализиране на телемедицински практики в страната чрез ефективна комуникация между специалистите.
- Изпълнението на проекта реферира към препоръките на Европа за съвместимост на информационните системи и към съвременните технологични похвати за централизиране на данните в здравния сектор, с цел тяхната пълноценна първична обработка и последваща вторична такава за реализиране на ефективни анализи и проучвания и международно сътрудничество.
- Създава се възможност за анализ на големия масив от данни за образна диагностика, ще позволи проследяване на тенденциите в здравния статус на пациентите, а това ще доведе до по-прецизна диагностика, персонализирана грижа, повишаване на механизмите за превенцията и създаване на научните изследвания, анализи и прогнози за здравословното състояние на пациентите.
- Централизираната платформа за медицинска диагностика ще позволи по-добрия достъп и ориентация на медицинските специалисти в огромния обем данни, които могат да бъдат сегментирани, класифицирани и параметризирани чрез различни технологични инструменти. Това ще намали административната тежест на медицинските специалисти и ще им осигури повече време за преглед и лечение на пациента.
- Настоящият проект ще повиши знанията и уменията на медицинските специалисти, както и ще развие нови технологични компетенции в тях. Той ще осигури устойчива среда за задълбочени анализи и научни изследвания, което ще повиши нивото на научната дейност в страната и ще създаде предпоставки за развитие на медицина, основана на доказателства.

Тайминг

Крайният срок за подаване на оферти е 22 юли, а офертите ще се отворят на 23 юли. Периодът на изпълнение е 20 месеца от сключване на договора, но не по късно от 30 юни 2026 г. Участниците трябва да изготвят подробен график, в който следва да се конкретизират сроковете за изпълнение на всяка дейност. Ангажиментът на изпълнителя ще включва изработване и внедряване на платформата, както и обучение за работа с нея.