„Лепят“ сърцето след инфаркт с инжекция

Биопластирът се отглежда в лаборатория, ще го тестват и върху черния дроб

Иновативната техника е разработена от екипа на професора по биоинженерство Милица Радишич. Тя позволява „биолепенката“ да се имплантира в сърцето с помощта на малка игла – без да се налага сложна и рискована операция с отваряне на гръдния кош.

Радишич и колегите й отглеждат в лаборатория 3D „лепенката“ AngioChip . Сърдечната тъкан, която се захранва със собствени кръвоносни съдове,

израства върху „скеле“ от специален биоразградим полимер

След имплантацията, с течение на времето, то се разпада, оставяйки новите клетки да поправят „щетите“. 

Върху това "скеле" биоинженерите отглеждат здравата сърдечна тъкан

Подобни разработки не от днес се използват за тестване на лекарства за странични ефекти. Сега обаче биоинженерите, след 3 години експерименти, успяват да инжектират „биолепенката“, за да му помогнат на възстановяването на тъканите при инфаркт на миокарда. „След удара функцията на сърцето намалява дотолкова, че инвазивна процедура като отворената операция обикновено носи повече рискове, отколкото ползи“, коментира проф. Радишич.  

Успехът не идва лесно. "В началото това беше истинско предизвикателство, нямаше шаблон, върху който да се основава дизайна си. И нищо от това, което се опитвах, не проработваше", разказва докторантът на проф. Радишич Майлс Монтгомъри. След години опити младият учен все пак успява да измисли „биолепенка“ - по-малка от пощенска марка, която

може да мине през игла и да се разгърне

щом е инжектирана в сърцето. Специалният пластир „пораства“ за няколко дни в лабораторията. След това учените от Торонто го инжектират на плъхове и прасета. Експериментите са повече от успешни. "Когато видяхме, че сърдечната тъкан, отгледана от нас, е функционална и не се влияе от инжектирането, бяхме страшно развълнувани. Тези клетки са изключително чувствителни. Така че, ако можем да постигнем успех с тях, значи ще стане и с други тъкани“, коментира Монтгомъри.

Екипът на проф. Радишич, разбира се, трябва да извърви дълъг път, преди биопластирът да стане готов за клинични изпитвания. Биоинженерите работят съвместно с детски кардиолози, които трябва да оценят дали подобрената след имплантацията сърдечна функция може да се поддържа достатъчно дълго. Междувременно екипът от изследователи ще тества пластира и върху други органи – на първо време, черен дроб.

„Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, които сме направили“, обнадеждена е проф. Радишич.