Отпадането на мерките активира коклюша

Българската ваксина срещу него създаваше по-напрегнат имунитет, но даваше и странични реакции, затова я отказахме, казва доц. Ангел Кунчев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Мисля, че да, като виждам темпа на развитие. Вече в повече от половината области има регистрирани склучаи. На практика, според мен, заразените са между 2000 и 3000, но тъй като хората са имунизирани, изкарват болестта леко и смятат, че става въпрос за пролетна настинка. При тях коклюшът протича много по-леко. Проблем е, че те разнасят инфекцията.

- Защо коклюшът тръгна точно сега в света, а не преди година? Има ли някаква конкретна причина?

- До преди година почти всичко беше спряло заради пандемията. Хората все още ползваха някои мерки. С отпадането им, общуването стана по-интензивно, отпаднаха маските, а с това се върнаха и редица инфекциозни заболявания. Коклюшът също се активизира. Колкото до причините, те са няколко. Етиологията на причинителя на коклюш е такава, че както всички детски шарки, към които го причисляваме, и той има цикличност. На всеки четири – пет години те преминават от ниво на ниска към висока заболеваемост. Сега сме точно в периода му на възход. Като прибавим към това и факта, че целия цивилизован свят премина на ацеловарна ваксина, която е доста по-добре поносима, но с малко по-кратък период на задържане на имунитета във високи стойности, както и обстоятелството, че две-три години мерките за КОВИД-19 покриваха напълно риска и от други болести се стигна дотам, че за това време изчезнаха редица заболявания. Нямаше варицела, скарлатина, морбили, коклюш. Сега вече, при освобождаване на мерките, натрупаният контингент от лица, които не са се срещнали с причинителя заболяват, ако не се имунизират.

- Преди нашата страна да премине към ацеловарната ваксина се е използвала българска, за която се твърди, че е създавала по-напрегнат и по-продължителен имунитет. Какво накара здравните власти да направят промяната?

- Промяната стана през 2010 година. Разликите са значителни. Многоклетъчната ваксина, която ползвахме наистина давамаше по-силен, по-напрегнат имунитет. Поради това, че съдържаше много антигени, баластни вещества, даваше и доста по-често нежелани реакции. Затова направихме промяната. При едни тя дава много добър имунитет – десет-петнадесет години, при други може той да е и само за две. При всеки индивид нещата са различни. Ще продължим да я ползваме, тъй като особено важно е правилото „не вреди" при имунизациите е особено важно. Дори при най-малките нежелани реакции, предпочитаме имунизациите да стават с по-безвредния препарат.

- По какво се различава ацеволарната ваксина от многоклетъчната, произвеждана в България?

- Означава, че в нея няма частици от обвивката на бактерията. Така се използва само това, което предизвиква имунитет. Тя е по-изчистена, без излишни белтъчни вещества, които не алергизират и не водят до нежелани реакции.

- Колко опасен е коклюшът, може ли да даде по-широкоспектърно отражение на системите и органите у човека?

- Не бих казал, макар и да не искам да го подценявам. В съвременните условия и при него има 1-2% смъртност особено, ако има изоставане в диагнозата и лечението. Макар че, както се вижда, ще стигнем до обявяване на епидемия, няма да стигнем до драматичните ситуации, които помним от КОВИД-19 или с морбили през 2010 година. Все пак, голяма част от децата са имунизирани. Затова и го карат по-леко. Едва 5 – 10% стигат до хоспитализация. Нещата няма да бъдат така драматични. Лошото при коклюша е, че още в началото се случиха неблагополучията с двете бебета в Кюстендил, които починала. Това доведе до страх и паника. Като цяло, той не е чак толкова зловреден, както другите инфекции.

- Какви са очакванията Ви за следващите месеци? Ще се ограничили ли заразата към лятото или напротив?

- Вероятно, защото разпространението е сравнително бързо и е въздушно-капкова инфекция. Всички, които нямат имунитет или са само с частичен, и се срещнат със заболяването, в 90% ще го изкарат леко. Ще се стигно до озграждане на такъв колективен имунитет, който ще прекрати епидемията.

- При положение, че ще има епидемия, ще има ли отново национален щаб, ежедневни брифинги и всяване на страх?

- Това е по-скоро административно-политическо решение. С щаб или без щаб мерките, които трябва да се вземат са ясни. Ние вече ги взимаме. Ето, например, предвиждаме намаляване на възрастта за имунизацията на бебетата от 2 на 1,5 месеца. Ще осигурим и по-лесна диагностика, като ще въведем PSR тестове в четири университетски центъра – Варна, Плевен, Стара Загора и Пловдив. месечно. Тя ще е безплатна, като регионалните здравни инспекции ще решават кои хора да бъдат изследвани. Така ще разчитаме на по-сигурни данни.

- Изместването на ваксинацията с половин месец напред, какъв ефект може да даде? Това, все пак, е твърде кратък период?

- Мярката ще даде ефект. Не сме го измислили ние, изпробвана е в други страни. Очевидно тя върши работа. Ние преценяваме, че най-рисковия контингент от всички са точно децата от 0 до 2 месеца. Ако намалим възрастта с две седмици, намаляване с 25% контингента на тези, които биха могли да бъдат заразени. Тъй като препаратът го позволява смятаме, че тази стъпка ще помогне да опазим повече деца.

- Къде са най-големите пробойни при имунизационното покритие - сред ромите ли? Здравните медиатори ще се включат ли?

- Не бих казал, че те са при ромите. При тях също има, но по-скоро се дължи на факта, че са доста подвижни. Понякога родителите работят в чужбина, а тук децата са отглеждани от баба и дядо. Макар и да са осигурени от държавата, възрастните хора не винаг избират лекар или се отзовават на поканите за имунизации. При тях няма организиран антиваксиризъм или противоимунизационно движение. При тях пропуските се дължат по-скоро на инертност. Здравните медиатори работят идеално в ромската общност. Хората водят децата си на ваксинации, на профилактични прегледи. Въобще, правят всичко необходимо за здравето, когато им се обясни. Мен по-скоро ме плаши недоверието към ваксините, което се изостри по време на КОВИД-19 в големите градове. Виждаме го и сега, след пандемията. В социалните мрежи има такива настроения. По моя преценка, те не са кой знае колко много, между 5 и 10 на сто от родителите. Понякога обаче те са много агресивни и шумни, и това създава впечатление за голяма група.

- Тоест, това са образованите антиваксъри?

- Не мога да твърдя, доколко образовани са, след като не знаят какво да четат и се доверяват на непроверена и фалшива информация. Това не са хора с ниска култура, но се поддават по-лесно на манипулации и фалшиви новини, на теории на световната конспирация. Не искам да навлизам в безумните идеи, които обикновено споделят. Както вече казах, здравните медиатори сред ромското население вършат огромна работа. Това са невероятни хора. Не се работи лесно, но те дават всичко от себе си, за което лично аз им благодаря. При тях много им помага факта, че общността ги припознава, говорят езика, живеят в тези квартали. Постоянно работим с медиаторите, правим обучения с тях. Както вече казах, няма заклети антиваксъри сред ромската общност. Проблемът там е в по-трудният достъп до медицинска помощ.

- Кой има смисъл да се ваксинира? Защо се появяват усложнения при хора, за които се твърди, че са имунизирани?

- Всеки човек би могъл да си купи ваксина и да си я постави при личния лекар. Не съм сигурен обаче, дали това е необходимо. Аз не виждам в момента достатъчно медицински причини да призоваваме хората във високите възрасти да се имунизират. Най-напред, случаите са малко. Освен това, очевидно населението у нас има достатъчно имунитет, тъй като регистрираните болни карат коклюша леко. Ако някой много държи и има специалин причини, може да се ваксинира. На пазара бяха пуснати около 1000 ваксини, вече близо 300 са използвани. Останалите обаче не са в столицата, а точно в София има по-голям интерес и недостиг. В края на седмицата обаче ще пристигнат още 2000 дози. Работим с фирмата да търси на европейския пазар и където намери, да блокира количества и ги насочи към България. По този начин хората, които желеят ще могат да се имунизират без проблеми.

- Доверието във ваксината от коклюш по-високо ли е в сравнение с тази за КОВИД?

- Доверието е много по-голямо. Между 88 и 93 на сто от децата за имунизирани срещу коклюш, докато срещу КОВИД-19, въпреки всички усилия, които системата положи, не бяха надминали и 30 процента.

- Три години след пандемията, какво се промени в народопсихологията по отношение на ваксинопрофилактиката?

- Народопсихологията е инертна система и при нея нищо не се променя за толкова кратко време. Мисля, че има движение в положителна посока. Хората все пак виждат фактите. Науката дава доказателства. Все по-малко за тези, които се поддават на крайните идеи и влияния. Това съдя по изпълнението на имунизационния календар, който очевидно наваксва изоставането. Това се забелязва и по някои профилактични програми, като тази срещу ротавируса и грип. При тях ваксините, но интнересът към тях е много висок.

- Защо обаче претърпяхме крах по отношение на тази срещу HPV?

- Това е болното ми място. Програмата осигурява толкова важна защита срещу едно от най-разпространените ракови заболявания – на шийката на матката. Въпреки, че ваксината е доказала в цял свят високата си ефективност, след един нещастен случай на починало момиче, за което впоследствие се оказа, че няма нищо общо с имунизацията, бяха нанесени много щети. Недобросъвестни хора подхванаха темата и плашат родителите. В резултат обхватът е много нисък – 3-4 на сто. В света обаче, благодарение на ваксината, си решиха проблема с рака на маточната шийка точно чрез масова имунизация на момичена на 12, 13 и 14 – годишна възраст.

- Независимо от това, ще бъде ли достъпна тя и за момчетата при положение, че те са преносители?

- Трудно ще е при положение, че родителите на момичета се въздържат по отношение на ваксината.

- Защо по отношение на имунопрофилактиката, сякаш здравните власти търпят крах или резултатността е пренебрежимо малка?

- Фактът, че има подобряване на покритието за всички ваксини, говори за движение в полжителната посока, но то е по-бавно, отколкото ни се иска. Личните лекари поемат най-голямата грижа и отговорност за имунизациите. Организират се различни кампании, като срещаме много голяма помощ от неправителтсвените организации, СЗО, УНИЦЕФ и БЧК. Ще продължим да работим в тази насока, но народопсихологията е сложно нещо. Ефектът от промяната й в резултат на дадена работа, се вижда след пет-шест години. Продължаваме срещите с мрежата на здравните медиатори. Според мен, за да имаме успех, трябва да работим на терена на антиваксърите, тоест в социалните мрежи. Участието на държваните органи там е по-слабо. Насочили сме вниманието си към тази част, за да може всеки, който търси някакви отговори, да ги намери точно там правилната информация.

- Подготвяте фронт срещу хейтърите?

- О, не сме спирали да изграждаме фронт. Друг е въпросът, че едва ли сме най-ефективните. Това е вече е въпрос и на държавна политика. Надяваме се, че при постоянно правителство ще продължат програмите на МЗ, както и тези на неправителствения сектор.