Полша е отличник по европарите за здраве

ЕС дава 9 млрд. евро за шест години, България ще усвои около 216 милиона

Снимка: free foto

Близо 216 млн. евро са европейските средства, за които се е преборила държавата ни в областта на здравеопазването до 2020 г. Те са разпеделени в две основни направления – намаляване на бедността и социалното изключване и инвестиране в регионалната инфраструктура. По-голямата част от средствата – 143 млн. евро, са планирани по първия приоритет. Те са предназначени за повишаване достъпа на възрастни и болни хора до медицински грижи, извеждането им от старчески домове и други подобни институции, предоставянето на повече качествени медицински услуги. Останалите 71 млн. евро са предназначени за подобряване на здравната инфраструктура в различните региони. Те ще бъдат инвестирани основно в спешната и извънболничната помощ с идеята да се намалят и хоспитализациите. С това България е изчерпала направленията, по които иска средства от ЕС за здравеопазване. Области като подобряване капацитета на администрацията, въвеждане на електронни услуги са останали настрана.

Въпреки че 216 млн. евро изглеждат много на фона на липсващите държавни инвестиции в областта на здравеопазването, тези средства са много по-малко от парите, които ще усвоят повечето източноевропейски държави. Безспорен отличник в това отношени е Полша, тя ще вземе близо 3 млрд. евро за здравеопазване. Веднага след нея се нарежда Румъния с 806 млн. евро, Португалия с 670 млн. евро, Чехия с 510 млн. евро, Словакия с 490 мл. евро. Напрактика средствата, които ще получи нашата страна са под средната сума за ЕС-28, която е 321 млн. евро. Единствените държави от източна Европа с по-малко средства от България са Естония – 140 млн. и Словения - 59 млн. евро.

Подобряването на инфраструктурата в здравните системи е едно от основните направления, за което ще се използват средствата от еврофондовете в държавите-членки до 2020 г. Това е естествено продължение на тенденциите в инвестирането на средствата от предния програмен период, отчитат от ЕК. Напрактика с парите всяка държава си помага в реализацията на реформите, които е предприела в този сектор. Анализите на ЕК показват, че въпреки различията в държавите се очертават няколко основни насоки за инвестиции:

• Деинституциаонализация – идеята в това направление е да се осигурят услуги по домовете за хронично болни хора, както и за тези, които живеят в отдалечение райони, където няма достъп до лекар. В Хърватска например ще се използват пари, за да се осигури достъп до джипита, радиолози и спешна медицина в здравни центрове, тъй като има липса на квалифицирани специалисти, които да осигуряват услуги в сферата на общата медицина. Също така по този приоритет средства се използват, за да се изградят дневни центрове, които да помгнат за извеждането на болните, които живеят в институции. Такъв пример е Чехия, където има проект за извеждане на хората с психични проблеми от институциите.
•  Активно и здраволовно остаряване – активностите, които се подкрепят финансово по това направление трябва да помогнат на възрастните хора да водят здравословен начин ан живот. Единият начин за това е да се предотврати социалното изключване, затова много страни инвестират в осигуряването на заетост чрез обучение или средства за хонорари за по-възратсните хора – Австрия, Франция, Холандия. Също така в осигуряването на здравни услуги като Малта и Чехия.
•  Подобряване на достъпа и качеството на медицинските услуги – разширяване на достъпа до медицинска помощ особено за уязвимите групи – болни хора, многодетни семейства. Тук се включва изграждането на нови сгради, ремонти, купуването на медицинско оборудване, на коли и линейки. Обикновено такъв тип средства с еизползват в по-малко развитите страни, които с еприсъединиха към ЕС след 2004 г., отбелязват от ЕК.
•  Засилване на профилактиката – целта е да се засили згрижеността за здравето сред самите хора като им се дава повечче информация и те могат да правят адекватни избори за начина си на живот. Също така въвеждане на скрийнинги за ранно откриване на заболяване. В Румъния например тази дейност вкл′чва изследвания за сърдечно-съдови заболявания, онкологични, бъбречни, хепатит, СПИН и туберкулоза.
•  Стимулиране на продължаващото обучение сред медицинския екип – лекари, медицински сестри, аминистрация.Подобни програми има в Дания, Германия, Хърватска, Полша.
•  Въвеждане на електронно здравеопазване – тук има два основни вида инвестиции. Едните са за цетрализрани и интегрирани информационни системи. Другите са за въвеждане на телемедицина други начини за предоставяне на медицнски услуги от дистанция. Така с еподбрява достъпа до медицинска помощ за хората в отдалечение райони. Една от страните, които инветсират в телемедицината при спешната помощ е България, казва от ЕК.
• Медицинските изследвания и развитие е друга насока за инвестиции. Най-големият фокус в това направление са биотехнологиите и наномедицината. Тук основно се нареждат по-развитите страни.
• Здравен туризъм – инвестициите тук са свързани с развитие на здравните центрове, въвеждане на нови услуги и популяризране на тзи област.
•  Безопасност на работното място.
• Предотвратяване на социалното изключване сред ромските общности.