Интервю

Белтък помага за ремонтирането на ДНК

13-03-2024 07:30
Раковите заболявания са разнообразни, не е възможно създаване на универсална ваксина срещу тях, казва д-р Радослав Александров Белтък помага за ремонтирането на ДНК
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Наши учени разкриха нова функция на ключов белтък - мишена на мощна таргетна противотуморна терапия. То може да се окаже от изключително значение за лечението на ракови заболявания. В какво се изразява то, кога може да навлезе в практиката, накъде върви развитието на онкологията, може ли изкуственият интелект да измеснти учените. Това попитахме д-р Радослав Александров, той е част от екипа по разработката и е от Института по молекулярна биология на БАН.
- Д-р Александров, открихте нова функция на белтък, който може да се окаже важен играч в борбата с рака. В какво, всъщност, се изразява неговата роля?

- Добре известно е, че в нашите клетки материалният носителят на наследствената информация са ДНК молекулите, които имаме в нашите клетки. Реално в тях са закодирани функциите, по които те работят. Човек, като погледне двойната спирала на ДНК, ще си каже, че е много стабилна. Оказва се обаче, че по дължината й понякога възникват увреждания, мутации. Те могат да засегнат и повредят инструкциите, по които работят същите тези клетките. Всъщност, натрупването на увреждания в наследствената информация е една от основните причини те, а оттам и организмите, да стареят. Така, по своеобразен начин тези повреди се явяват виновниците за възникване на генетични, ракови и други заболявания. За да се опитат нашите клетки да избегнат уврежданията, в ДНК са еволюирали много сложни и прецизни механизми, включващи огромен брой клетъчни молекули, най-вече белтъци. На свой ред те следят дали някъде не е възникнала авария. Открият ли я, предизвикват цяла поредица от молекулни процеси с цел да я отстранят така, че да не се променят инструкциите, по които действат клетките ни. В случая ние открихме нова функция на белтъка PARP1, който е известен от близо 50-60 години. Тя е свързана с механизмите, които поправят ДНК. Най-сериозните повреди в нея са т. нар. двойно верижни скъсвания. Това може да доведе до много тежки последствия за самата клетка, в която са се случили. В публикуваната вече научна статия това е отбелязано. Самото откритие е на международен екип, от който нашият е част. Ние работихме заедно, като всеки един допринесе с нашата експертиза, научни възможности и виждания. То се изразява в това, че когато и двете вериги на ДНК се скъсат, PARP1 на секундата отива на двата края на скъсаното. Захваща се за тях и ги държи в близост така, че други белтъци – участници в процеса на поправка да могат максимално бързо и ефективно да ги съединят и така да отстранят повредата. По този начин, на практика, се отстранява увреждането. Макар и нашият герой да е много изследван, нашето проучване откри и тази негова функция, която досега не беше известна.

- Каква роля може да играе белтъкът PARP 1 в онкотерапията?

- Все още не знаем. Тепърва предстои този механизъм за бъде изследван, как може да бъде модулират или променян с помощта на т. нар. парпинхибиторите. Това са малки молекули-лекарства, които подтискат активността на PARP 1. Те са въведени за лечение на някои онкологични заболявания от 2014 година. В момента са одобрени пет такива парпинхибитори. Прилагат се включително и в България най-вече при рак на гърдата, яйчниците, простатата, панкреаса. Въпреки, че те са ефективни, при много пациенти се появяват тежки и необясними странични ефекти. Все още нямаме достатъчно пълно разбиране за техния механизъм на действие в клетките ни. Този новоразкрит механизъм на белтъка най-вероятно се засяга от тези парпинхибитори. Тепърва ще правим изследвания. Надяваме се те да допринесат за по-задълбоченото ни познаване на механизма на тези лекарства. Вероятно ще постигнем и разработването на нови, по-ефективни медикаменти с по-малко странични ефекти.

- Имате ли прогноза, кога може да стане това?

- Обикновено, след като се открие един нов молекулен процес, който е възможно да се окаже таргет на някакъв вид терапия, започват да се изследват молекули, които биха могли да го променят. Най-напред това става при клетки, при отделни организми, следва поредица клинични изпитания. Всичко това продължава много време. Нормално е този процес да е бавен, тъй като едно лекарство трябва да бъде не само ефективно, но и безопасно и с контролируеми странични ефекти на фона на настоящите терапии. Средно периодът е десет-петнадесет години от откриването на молекулен механизъм до внедряването му при пациенти. Няма как той да бъде съкратен заради строгата и изрядна процедура за преминаване.

- Вие работите в интердисциплинарен екип, като в него са включени и чуждестранни учени. Означава ли това, че Вашето откритие е патентно защитено, ще бъде ли българско?

- Екипът ни е от шест-седем лаборатории от различни държави, които допринесоха за това изследване. Една от тях е германска и е водеща. Ако има патенти и интелектуална собственост, най-вероятно те ще останат за нея. За нас остава щастието, че сме коларобатори в процеса, а той е в рамките на Европейския съюз. Това коопериране е много обещаващо и се надявам, че занапред то ще се развива и ще даде възможност за откриването на още много неща.

- Защо, според Вас, се случва българи да правят доста разработки, че и открития, но те да не се внедряват?

- Много зависи от това, какви са разработките, откритията. Това, което движи нас, в нашата лаборатория, е чистото фундаментално разбиране на процесите. Ние винаги търсим преход към по-приложната част, но нямам обяснение, защо някои не се внедряват. Въпреки, че българската наука много излезе напред в последните години, все още имаме доста да догонваме научните институции дори в европейските страни, които са на средно ниво по отношение на продукта, който развиват и генерират.

- Какво пречи в случая?

- Не мога да преценя, но изглежда зависи от това, каква наука се развива. Дори телефоните, които сега са неизменна част от всекидневието ни, някога са били научна разработка и успех, публикуван в научна статия. Надяваме се, че откриването на новата функция на белтъка PARP 1 ще даде нови възможности за лечението на рака по-нататък.

- Накъде върви развитието на онкологията в света и най-вече в САЩ, където тя бележи най-бързи темпове?

- Раковите заболявания са заболявания на възрастта. Те няма как да изчезнат. По-скоро, с увеличаване на средната продължителност на живота в световен мащаб, те ще се диагностицират дори още по-често ракови заболявания. Хората, просто, ще имат по-продължително време, за да ги развият. Много силна е тенденцията към персонализирани терапии за лечението им. При тях туморът се изследва генетично на пациента и се търсят всички негови силни, които той е претърпял, за да възникне тумор в тялото на пациента. Въз основа на тях вече има огромни възможности за назначаване точно на индивидуална, персонализирана терапия. Тя много по-прицелно и концентрирано би убивала само раковите клетки и би пощадила здравите.

- Възможна ли е превенция срещу рака с препарати?

- Според мен, превенцията трябва да се изразява в начина на живот, в редовните профилактични прегледи. Всички сме наясно, че едно заболяване, открито навреме, в ранен период от своето развитие, се лекува по-успешно от това, което е диагностицирано в напреднал стадий. Да се предотврати развитето на ракови заболявания, може би, е невъзможно, защото те в крайна сметка те възникват в резултат на мутации, които настъпват ежедневно и ежеминутно в нашите клетки. Това, което вероятно би променило цялата игра е, ако хората, особено в България се приучат да не пропускат профилактичните прегледи. В световен мащаб, където те са задължителни за населението в най-голям риск, резултатите са впечатляващи. Евентуалните заболявания се диагностицират рано и лечението е по-успешно.

- Може ли да бъде създадена универсална ваксина срещу всички видове тумори?

- Противораковите ваксини са много и с различни механизми на действие. Като се има предвид колко хетерогенна, разнообразна е групата на раковите заболявания от няколко хиляди различни вида, не мисля, че е възможно съзваването само на един, универсален препарат, който да предпазва от тумори. В този смисъл, не смятам, че такава може да бъде направена. Дори създаването на само една ваксина за определено раково заболяване, би било успех.

- Докъде стигна научното приложение на изкуствения интелект във Вашата област? Може ли той да измести Вас, учените ?

- В научния процес много често се налага по сравнително еднообразни начини да се обработват масиви от данни. Той намира приложение в това да автоматизира дейности така, че да спести ценно време на човека за посвещаване на експерименти. От друга страна, не мисля, че изкуственият интелект ще замести нас, учените освен, ако не бъде създаден робот, който да пуска въпросните експерименти вместо нас. Истината е, че роботът няма да има данни, върху които да работи, без хората да са му ги задали, но пък може да ни е безценен помощник.

- Може ли от верен изпълнител, какъвто е към момента, да се саморазвие и да започне сам себе си да управлява?

- Надявам се да се не стига до истории от рода на „Терминатор". Темповете на развитие за толкова бързи, че не мога да дам конкретен отговор. Добре е обаче регулаторните органи и агенции да разработят по-бързо за разработването на нормативни актове и правила, по които да се създава изкуствен интелект. Безспорно, той е една от революциите в света. Приложенията и ползите от него са гигантски. Какво ще се случи, можем само да гадаем.


Ръст на меланома заради жизнения стандарт

Ръст на меланома заради жизнения стандарт

За десет години новите случаи са близо 300 000, към 2025-та скокът им ще бъде с 18%, а смъртността ще достигне близо 80 000
TPVI е по-безопасна от сърдечна операция

TPVI е по-безопасна от сърдечна операция

В света процедурата стана реална алтернатива на конвенционалната хирургия в последните 10 години, а у нас навлиза сега, така че изоставаме, казват д-р Любомир Димитров и д-р Александър Александров

Стресът удря здравето на стомаха и червата

Стресът удря здравето на стомаха и червата

Нелекуваната рефлуксна болест може да доведе до карцином, пролетта е сезонът на гастроентерологичните оплаквания, казва д-р Камен Данов
ИИ ще е в хирургията най-рано след 10 години

ИИ ще е в хирургията най-рано след 10 години

Бичът на века са наднорменото тегло и затлъстяването, хернии при хора, които са ги допуснали, откриваме трудно, казва д-р Димитър Пенчев
Сънната апнея - рисков фактор за инфаркт

Сънната апнея - рисков фактор за инфаркт

54% от пациентите със сърдечна недостатъчност имат заболяването, обяснява д-р Петър Калайджиев  от ИСУЛ
Да се въведат още неонатални скрининги

Да се въведат още неонатални скрининги

Нужни са мултидисциплинарни групи от специалисти за пациентите с редки болести, навършващи пълнолетие, казва проф. Иван Литвиненко
Да има геномни карти и у нас

Да има геномни карти и у нас

Секвенитарме нашата ДНК, така ще подпомогнем изследванията и по-добрата и диагностика на тежки заболявания, казва проф. Радка Кънева
Какъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас

Какъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас

Към момента зад експеримента с чипа на Илън Мъск стои ползата, останало е въпрос на регулация, казва акад. Лъчезар Трайков
Проблемът с морбилите е сериозен

Проблемът с морбилите е сериозен

Ваксинационното покритие в България беше повишено през 2023 г., но като цяло е незадоволително, предупреждава проф. Татяна Червенякова
Да си акушерка е призвание

Да си акушерка е призвание

Професията ни обаче не е атрактивна заради заплащането и не се познава достатъчно от обществото, казва Надежда Христова
1 2 3 4 5 ... 59 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ