Едва ли ще постигнем новото КТД
- Погледнато теоретично, няма лошо то да бъде задължително. Преди години се обсъждаше и беше прието, като задължително. И сега се начисляват точки, но от това не произлиза нищо. Въпросът е да се обмисли добре, как точно и какви възможности ще носи събирането им на хората, защото точно по въпроса за тези точки то се провали напълно. Вероятно трябва да се измисли нещо ново, което да мотивира лекарите.
- Според Вас трябва ли да се администрира продължаващото обучение от съсловните организация, както се предвижда и то да се осъществява в медицинските университети?
- И сега те следва да наблюдават за продължаващото обучение, но занапред наистина трябва да се ангажират по-активно. Би трябвало те да са по-инициативни, да дават идеи. От тях трябва да идват нещата, те да са тези, които да контролират продължаващото обучение. Преди години, когато то се въвеждаше, нещата се изопачиха. Тогава трябваше да бъдат заплащани някакви суми на Българския лекарски съюз, за да даде точки на събитието, в което се провежда обучение и с това приключваше всичко. Това обаче не е достатъчно. Задължително продължаващото обучение трябва да се провежда в медицинските университети и акредитираните университетски болници. Сега виждаме, че то е предпоставка за някои некоректни практики. Все още обаче и ние, в академичните среди, не сме много запознати с новите идеи.
- Новият Национален рамков договор е факт. Доволен ли сте от заложеното в него? Какви са плюсовете и минусите в него?
- Не съм чел целия рамков договор, но това, което се отнася до неврологията, клиничните пътеки в нея са увеличени мизерно. Средно дори не стига 10 на сто. Като се има предвид това, много трудно бихме могли да изпълним заплатите по колективния трудов договор. Не ги ли постигнем, следва санкция. В нашата болница едва сега успяхме да дадем тези, които са залегнали за 2023 година. Как ще осъществим тези за 2024-та, не мога да кажа. Наистина, хората трябва да получават адевкатно заплащане, защото не напуснат и тези, които са останали. Разбирам, че синдикатите искат около 30% увеличение, което е много хубаво. Парите обаче трябва да дойдат отнякъде, а аз не виждам откъде. Истината е, че възнагражденията на лекарите изостават. Лошото е, че ни спускат пожелателни неща, но никой не казва откъде да се вземат средства. Когато се финансираш камо по клинични пътеки, те трябва да бъдат увеличени поне с 30 процента.
- Работна група в парламента вече работи по промяна на Здравната стратегия. Според Вас, какво трябва да залегне в нея?
- Честно казано, не знам дали толкова ни е важната здравната стратегия. В такъв тип документи влизат принципни неща, които не са много важни за ежедневието на лекарите. По-важно е да се вземат мерки за заплащането на хората ни. Не се ли случи това, ще останем съвсем не само без лекари, но и без медицински сестри. Вече дори пари да дадеш на професионалистите по здравни грижи, пак не идват. При тях е цялата тратегия.
- Колко медицински сестри липсват в УМБАЛ „Свети Наум"?
- Положението е много зле. Страх ме е да преброя свободните места. Въпросът е, че в в много натоварени сектори, като Интензивната неврологична клиника и Острата психиатрина клиника положението е трагично. Работата в тях е тежка. Трябва да си голям герой да склониш да работиш в тях, а сестрите там се броят на пръсти. Едва сега успяхме да им дадем заплати, както и на останалите работещи, съобразно предходния за 2023-та година КТД, като направихме разчети според близо 10-те процента увеличение на клиничните пътеки, които все още не сме взели. Ако това може да бъде хвалба, хвалба е, но е тъжно.
- Защо, според Вас, едни и същи проблеми се обсъждат в българското здравеопазване, но така и не се стига до окончателното им и качествено решаване? В същото време парите за сектора се увеличават.
- При бедна държава, колкото и да се увеличават парите за здравеопазване, все ще има проблеми и то немалки. Средствата, макар и повече, отиват предимно за нови медикаменти, които не са евтини. Ние не можем да ги откажем на пациентите и те да умират. Като се сложат нещата на везната лекарствата натежават, а за останалите неща няма достатъчно пари. Както и да си говорим, повтарям – бедна държава сме.
- Какво бихте откроили от свършеното от МЗ пред първия мандат и какво очаквате след ротацията?
- Честно си признавам, че не съм следил какво са правили. Затова оценката ми няма да бъде обективна. Нещата в здравния сектор, а и в държавата, не зависят от личността, от това кой ще е на поста. Проблемът е в недофинансирането, което е въпрос точно на държавата. Който и да бъде посочен за поста здравен министър, за нас, болниците нищо не се променя, щом няма достатъчно средства.
- Защо? Румъния ни служеше преди години за нарицателно, а сега сме след нея.
- Ако се обърнем назад, ще видим, че има доста напредък, но у нас нещата се случват доста по-бавно, отколкото следва да бъде. Да не забравяме, че Румъния е доста по-голяма държава с 30 млн. население, а у нас сме има – няма 6 милиона. Да се попитаме само от тези 6 млн. колко работят – нещо, което има огромно значение. Няма как една по-голяма страна с повече работоспособно население да не се справи по-добре от нас. Тъжни са нещата. Впрочем, аз съм оптимист, но умерен.
БЛС се обяви за контрол върху НЗОК
Още 49,2 млн. евро за здравнонеосигурените
Болничната експанзия на ТЛ зацикли
Процедурата за разрешение на клиниката във Враца все още не е приключила, а строежите в Ст. Загора и Кърджали се движат с по-бавни темпове
Криза в онкологията в Стара Загора
Автоматизирането на ТЕЛК решенията е рисково
Стига подмяна на понятията и удобни тези
Бюджетът на НЗОК тръгна
Обикновен кръвен тест може да спаси живота на мъж
И лекарските асистенти ще могат да установяват смърт извън болница
