Лято
Лято мое! Мое чудно Лято!
Морскосиньо, слънцезлатно,
обично мое, Лято необятно!
Как те чакам, как те искам-
влюбена във тебе до живот!
Ела при мен и нека грейне всичко
във красота, и смисъл, и любов!
Морето е винаги с мен
и чайките с лудите крясъци,
взели завинаги сърцето ми в плен,
а също и мидите в топлите пясъци.
Как парва ме слънцето ярко.
Сладоледът разтапя ме в сладост.
И ми е нужно толкова малко,
да съм лятна, задъхана радост.
Когато август си тръгва-
не мога да кажа довиждане и не искам-
защото във мен все така си остават
онова чудно море разплискано,
чайките, с които искам да литна,
децата прекрасни, играещи в пясъка,
онзи вятър-немирник, заплитащ косата ми,
слънцето парещо, потъмняващо кожата ми,
пеперудите и цветята, подлудяващи с багрите си,
падащите звезди, които сбъдват желания,
нощния хор на щурците, който нежно приспива-
този свят необятен, на име август,
тръпне в мен непрестанно и всъщност
никога не си отива!
Лятото полека отминава-
да му се наситя пак така и не успях.
Вятър палаво листата разпилява-
кога ли пожълтяха- не разбрах.
Едно унило слънце бляска
над умореното море.
Пустее плажът, пуст е пясъкът,
чадърите напразно са вдигнали молитвени ръце.
И само чайките с неистов крясък,
ще носят в полета на неуморните криле
надеждата за следващотото лято,
а тя ще топли моето сърце.
Едно море ми е достатъчно,
докосвайки ме с хладните си длани,
да отмие и отвее безостатъчно
всички суети, вини и рани.
Повече тишина
Страсти
Леля Тонка
На Санти
Нов учебник по дерматология и венерология
Почина писателят – лекар Калин Терзийски
Портата
"Принцип на Аристид–Чальовски и на Бургас 2032"
Пазарджишка лекарка с пръв роман