Бърз старт по европрограми и за ДКЦ-та

Председател на новата неправителствена структура е д-р Катя Ганова, а членовете на сдружението към момента са 36 лечебни заведения.

„В страната има 111 ДКЦ и МЦ, 

които се помещават в сгради от 70-те години на миналия век. По тази причина изискванията за участие в такива проекти са завишени и те не могат да кандидатстват", поясни заместник-председателят на сдружението доц. Галинка Павлова.

 

Необходимостта от промяна

 

в Наредбата за специализациите бе другият въпрос, който поставиха от неговия управителен съвет. Сега лечебни заведения от СИМП, макар и да са лицензирани, не могат да бъдат центрове за специализация, каквато възможност освен болниците имат и общопрактикуващите лекари. По думите на доц. Павлова и колегите й МЗ трябва да даде възможност те да са за сметка на държавата, а не на обучаващите се.

 

Пациентът да избира сам 

 

при кой лекар да бъде диспансеризиран и да го наблюдава – при общопрактикуващия или при специалист от доболничната помощ предлагат още от сдружението. За целта обаче трябва да бъде променена наредбата за диспансеризациите. Оттам настояват още Министерството на здравеопазването да разработи възможно най-скоро национални скринингови програми, каквито в момента има единични, и чрез тях да бъде използван по-добре капацинетът на работещите в СИМП.

 

По-широко застъпване на

 

иновациите и телемедицината в извънболничната помощ е също тема, по която ще работи новата структура. „За да не остават хората от малките населени места без специализирана помощ, следва да се даде възможност на фелдшери и медицински сестри на място да извършват определени изследвания, като след това те бъдат изпращани на специалиста, който да ги разчете и изпише лечение, предложи Яна Кашилска – управител на ДКЦ №5 в Пловдив.

 

Лекарите специалисти са

 

единодушни, че трябва да се подобри качеството на медицинското обслужване и достъпът до медицинска помощ, като това стане с въвеждане на нови практики, нова апаратура и инвестиции в хората, заети в СИМП.