Вече ще говорим не за болест, а за здраве

Дружеството на кардиолозите в България обяви намеренията си за създаването на Национален кардиологичен план за ССЗ, като той ще бъде в синхрон с този в ЕС. Утре ще бъде подписан и Меморандум по темата между заинтересованите страни. Какво ще включва плана, кои ще са акцентите в него и отговорните институции, попитахме доц. Васил Трайков. Той е председател на ДКБ.
- Доц. Трайков, ДКБ работи върху Национален кардиологичен план за България, какво да очакваме, какви са основните цели, които ще заложите?
- Основният ни приоритет и цел е до 2030 г. преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България поради сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) да бъдат намалени с една трета. Това може да се постигне чрез заложените в плана цели, които да достъп на всеки български гражданин до висококачествена оценка на своя сърдечно-съдов риск през целия си живот, а всички пациенти със сърдечно-съдови заболявания да имат достъп до адекватни, навременни и цялостни процеси на лечение и грижа. Националният план за сърдечно-съдово здраве (НПССЗ) включва следните основни направления:
- Превенция на ССЗ като основна насока в Националния план за сърдечно-съдово здраве с водеща роля в Националната здравна стратегия
- Дигитални технологии и иновации – установяване на тяхната водеща роля в борбата със сърдечно-съдовите заболявания
- Осигуряване на ранна терапия в условията на персонализирана и висококачествена медицинска грижаРанна рехабилитация с оглед постигане на максимална социализация на пациентите със сърдечно-съдови заболявания
- Въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот и други показатели, докладвани от пациентите.
- А каква е базата, от която тръгвате – заболеваемост и резултати от профилактиката и лечението, често казваме, че тук са съизмерими с тези в ЕС, така ли е?
- За жалост в България статистиката не е благоприятна за сърдечно-съдовото здраве на нацията. Според данни от здравния профил на Република България за 2019 г. над 80% от смъртните случаи при мъжете и жените са причинени от сърдечно-съдови и онкологични заболявания. България е страната в Европейския съюз с най-висок дял на смъртни случаи, дължащи се на сърдечно-съдови заболявания – 61% от всички починали, сочат данните на Евростат. Основни причини за влошения здравен статус са хипертонията, неправилният хранителен режим, тютюнопушенето и високият индекс на телесна маса. Равнищата на тютюнопушенето и консумацията на алкохол у нас остават значително над средните за ЕС.
В ЕС сърдечно-съдовите заболявания са причина за 36% от всички смъртни случаи и оказват дълбоко влияние върху живота на около 60 милиона души. Те не засягат само възрастните хора, а всички възрастови групи - около 20% от всички преждевременни смъртни случаи (преди 65-годишна възраст) в ЕС са причинени от ССЗ. Те са отговорни за преждевременната загуба на 3,9 милиона животи в ЕС на хора под 65-годишна възраст годишно (45% от общата смъртност), всяка година се откриват 6,1 милиона нови случаи на ССЗ за ЕС (2015 г.), а около 49 милиона души живеят със ССЗ в ЕС (2015 г.) по данни на European Heart Network (2017). Рискът и разпространението на ССЗ се увеличават още повече с възрастта и непредотвратимия функционален спад. Това е от изключително значение с оглед на застаряващото население на Европа. През 2040 г. 155 милиона европейци ще бъдат над 65 години. Без решителни действия, започващи днес, броят на гражданите, страдащи от сърдечно-съдови заболявания и тежестта от справянето с болестта ще се увеличат драстично както за обществата, така и за здравните системи. Например прогнозираният брой хора, преживели инсулт, ще се увеличи с 35% (от 9 милиона през 2017 г. на 12 милиона през 2040 г.).
- В Европейския план е заложена промяна на фокуса на грижата от заболяване към запазването и осигуряването на добро здраве, при нас така ли ще бъде?
- Искам да подчертая, че говорейки за план за сърдечно-съдово здраве, ние вече започваме да обръщаме знака. Не говорим за болест, а за здраве - това е отражение на факта, че този план има за главна своя цел профилактиката. Като кардиолози ние лекуваме добре, но достигаме само върха на айсберга на сърдечно-съдовите заболявания. Голямата задача е да не допускаме заболяване – т.е. да отместим фокуса, като го насочим към превенцията.
- Как може да се постигне това, какво предвиждате в областта на първичната и вторичната превенция?
- Разбира се, профилактиката е на първо място, както първичната профилактика, т. е. недопускането на заболяване, така и вторичната, т. е. недопускане на по-нататъшното развитие на заболяването, вече възникнало един път. Това е основната тема. Много добра илюстрация на необходимостта от стратегия в профилактиката дава фактът, че в България смъртността от инфаркт намалява през годините, но броят на инфарктите - не. Инфарктът е само върхът на айсберга, крайната изява на сърдечно-съдово заболяване, което се развива дълго и е крайно необходимо като общество, управляващи и медицински професионалисти да погледнем какво става преди тази животозастрашаваща изява. Проблемът е да идентифицираме хората със сърдечно-съдов риск, за да не се допускат и да се намалят острите инциденти. Тези хора трябва да бъдат обект на серия от мерки от страна на здравната система.
Първичната профилактика пък изисква възможно най-ранно навлизане в ежедневието на младите хора, за да постигнем желаните промени в мисленето, поведението спрямо рисковите фактори и възприятието на здравето като лична отговорност.
- Какви са идеите за ранната диагностика и лечение?
- Планът разглежда още много важни насоки като осигуряване на адекватна ранна диагностика и терапия според препоръките при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Тоест, при вече развито заболяване ние трябва да осигурим възможно най-добрата диагностика и терапия на тези пациенти. Тук смятам, че е особено важно лечението да се осъществява в условията на персонализираната медицина - да направим всичко възможно да диагностицираме болестта на конкретния човек и да я лекуваме, но не общо като генералната диагноза, а конкретната, специфичната болест на пациента като уникален индивид. Защо казвам това? Защото например има редица генетични състояния, обусловени от наследствени фактори, които променят начина, по който се борим със заболяванията, или пък е необходимо терапията да бъде базирана на резултат от образна методика. За нас е важно да адаптираме терапиите към спецификите на всеки пациент. Освен това ние трябва да работим и да акцентираме върху рехабилитацията. Когато вече е допуснато и има заболяване и пациентът е в някаква степен инвалидизиран, трябва да направим всичко необходимо да му се помогне да бъде отново активен член на обществото.
- И към момента у нас няма осигурена адекватна и достъпна рехабилитация за пациентите след инфаркт, инсулт и каквито и да е други заболявания, ще адресирате ли и този проблем в плана?
- Рехабилитацията има огромно значение, а в нашата страна нямаме сериозно действаща програма за рехабилитация при сърдечно-съдови заболявания по ред причини. Рехабилитацията е важна част от цялостното лечение и трябва да бъде обект на комплекс от мерки, какъвто е залегнал в плана за сърдечно-съдово здраве. Тази дейност трябва да бъде уредена по ефективен начин, така че да е достъпна и в достатъчен обем за пациентите. Сред целите ни е да осигурим ранна рехабилитация с оглед постигане на максимална социализация на пациентите, както и въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.
- Ще има ли място за дигиталните и информационни технологии в плана и какво?
- Естествено, не можем да направим нищо без съвременните технологии и въвеждането и развитието на дигитални технологии в кардиологията и в сърдечно-съдовата медицина. Трябва да бъде поощрявано имплементирането им в един добре структуриран комплекс от мерки. Разбира се, важно е да кажем, че нищо не можем да свършим, без да оценим ефекта от направеното и това е другият фокус - въвеждането на медицина, която е основана на оценката на качеството на живот.
- Каква ще е отговорността на всички по веригата за реализацията на подобен план и няма ли за пореден път да остане на хартия?
- Очакваме институциите да ни съдействат през целия процес до утвърждаването на НПССЗ за добавяне на отделна политика за сърдечно-съдови заболявания в Националната здравна стратегия. Тя трябва да включва създаването и въвеждането на Национален план за сърдечно-съдово здраве, за което ние и Експертният съвет по кардиология вече сме депозирали становищата си в Народното събрание. Също така ще разчитаме на институциите за ангажиране на всички участници за обществен консенсус за приемането и прилагането на Национален план за сърдечно-съдово здраве, за извършване на оценка на въздействието на плана, за иницииране и започване на обществено обсъждане на плана, защо не и с кръгла маса в Комисията в здравеопазване в Народното събрание. На първо време смятаме, че е важно създаване на необходимата работна група за прилагането на Националния план за сърдечно-съдово здраве към Министерството на здравеопазването. На 15 декември ще съберем всички институции и заинтересовани страни - застъпници за създаване на Националния план за сърдечно-съдово здраве. Това е среща на Националния алианс за сърдечно-съдово здраве, на която ще бъде подписан Меморандум за сърдечно-съдово здраве в България. Ще поканим и медиите, като всеки журналисти ще може да се подпише като застъпник за сърдечно-съдовото здраве в България. Ролята на медиите е изключително важна и се надяваме на вашата професионална подкрепа, тъй като заложените цели и мерки в плана трябва своевременно да достигнат до максимално много хора.
- Ще има ли мерки, насочени към кадрите - подобряване на квалификацията им, както и изисквания за минимален брой специалисти на катетаризационна лаборатория, така че да няма съмнения за качеството на работата?
- Националният план за сърдечно-съдово здраве е на първо място насочен към пациентите, както и всички приоритети в него. Разбира се, качеството на предоставяната медицинска помощ във всички подспециалности на кардиологията, но също и в областта на общата медицина, спешната медицина и другите медицински територии, без които НПССЗ би бил невъзможен, е свързано с постоянния процес на поддържане и повишаване на квалификацията на лекарите. От друга страна, дигитализацията и въвеждането на регистрите в отделните области на кардиологията са тези инструменти, които ще направят процеса контролируем в реално време и напълно прозрачен в името на качеството.

Променят НПК заради вейповете

Намалиха парите на НЗОК с 60 млн.
На 9.4 млрд. лв. възлизат приходите в новия проектобюджет, в него се залага и механизъм за контрол на болниците с два вида цени на пътеките

Пак ще вървим по пътя на делата

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Кога ни трябва направление за лекар

Българчетата водещи по пиене и пушене

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава
