Наложителен е скрининг за белодробния рак

Това е най-агресивният карцином, у нас се открива в късен стадий, тютюнопушенето е основен рисков фактор, казва доц. Николай Янев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Белодробният рак е заболяване, което се свързва основно с тютюнопушенето. Представлява разрастване на болестна, неефективна тъкан в белия дроб, която има свойството да се разпространява и в другите органи и системи. Така се уврежда организма. Водещият симптом е кашлицата, която е при 70% от случаите. Има и други симптоми, които могат да заведат пациента до лекарския кабинет. Това са болка в гърдите, недостиг на възух или задух. Рядко, но категоричен признак е и отхрачването на кръв, отпадналост, загуба на тегло и чести респираторни инфекции.

- Възможно ли е човек, пък и лекар да се заблуди от кашлицата в есенно-зимния сезон?

- На пръв поглед човек може да си помисли това. Ако обаче кашлицата продължи месец – месец и половина следва да отиде на преглед при белодробен специалист. Трябва да се наблюдава и дали тя не се комбинира с някои от другите симптоми.

- Кои хора са най-уязвими по отношение на него, само пушачите ли са?

- За съжаление, най-рисковата група е тази на пушачите. Те са единствените с предотвратим рисков фактор, тоест, ако се намали честотата на тютюнопушенето, то и честотата на белодробния карцином ще намалее в пъти. Активното тютюнопушене е водеща причина за него и в световен мащаб. Всяка година имаме около 7 млн. смъртни случаи и това е свързано със състава на тютюневия дим.

- Електронните цигари не са ли безопасни по отношение на риска от карцином?

- Категорично не можем да говорим за безвредни устройства за пушене. Все още няма достатъчно събрана научна информация, за да се каже до каква степен те имат по-малко вредно влияние, отколкото класическите цигари.

- Споменахте, че освен тютюнопушенето, има и други рискови фактори. Кои са те?

- Това е фамилната история, когато в семейството има боледувал пациент, излагането на радиация и замърсен въздух. Тук се включва и излагането на химикали, като най-често това са асбест, силиций и особено изгорелите фракции на дизеловите газове. Те обаче са много по-малък дял рискови фактори по отношение на основния – тютюнопушенето.

- С какви изследвания, как се диагностицира ракът на белия дроб?

- За съжаление, на този етап той се диагностицира в напреднал стадий.. За да може белодробният рак да се хване на по-ранен стадий е необходимо да има скринингова програма с доказана полза. Такава е скринингова програма за рака на белия дроб, която се прави с нискодозова компютърна томография. По този начин се намират измененията в белия дроб в по-ранен стадий. Това позволява да се направи оперативна интервенция навреме, а преживяемостта на пациентите е в пъти по-висока. За съжаление, на този етап няма национална скринингова програма. Проведени са няколко кампании от неправителствени организации, които доказват ефиктивността. Те обаче са в много малък мащаб. Скрининг означава да се обхване цялото население в риск и от него да бъдат установени пациентите с болест. Той трябва да бъде всеобхватен. Несериозно е да се каже, че се прави скрининг на 30 човека. Прави ли се, то трябва да е на цялото население в риск. В България това население е между 55 и 74 години - хора, които пушат в момента или са ги отказали в последните 15 години и имат стаж от 30 пакетогодини.

- Какво означава пакетогодини?

- В продължение на една година човек да пуши по един пакет цигари на ден е една пакетогодина

- Подготвени ли са личните лекари, по Ваши впечатления, да отличават някои особености и да реагират, насочвайки пациента своевременно на изследане?

- Колегите са подготвени. Те са специалисти по обща медицина и познават симптомите на социалнозначимите заболявания.

- Каква е картината на заболеваемостта в България? Има ли засегнати от болестта, които не са диагностицирани и, ако да, колко се предполага, че са те?

- Заболеваемостта на световно ниво е 1,8 милиона годишно. Средната преживяемост за Европейския съюз е 15 на сто, а за България е 8 процента.

- На какво се дължи тази по-ниска продължителност на живота у нас при хората с белодробен рак?

- Дължи се на агресивното заболяване, което се открива в късен стадий.

- Обикновено се твърди, че това е заболяване на зрялата възраст. В последните години остава ли тази тенденция или тя се подмладява?

- Със сигурност прави впечатление, че има такава тенденция, за което има и съответното обяснение. Това е започване на тютюнопушенето в по-млада възраст. За да има риск да се развие тази болест, са необходими около 30 години стаж като пушач. Когато децата започнат на 10-12 – годишна възраст, очаква се те да са в по-висок риск към 40-50-годишна възраст. В самите скринингови програми се залага възраст от 55 години, но според мен в България тя следва да е по-ниска.

- Може ли белодробният рак да провокира други заболявания, кои?

- Някои от видовите туморите на белия дроб произвеждат хормони. В резултат на тях могат да се проявят и други заболявания, като белодробна емболия, хормонални нарушения, отслабване на тегло. Те са свързани пряко с основното заболяване.

- Възможно ли е лечението на рака на белия дроб и как се лекува?

- На този етап то се води основно от специалистите по онкология. Те са хората, които преценяват какъви мадикаменти да се дадат, химиотерапия, модерните таргетни терапии или комбинация на някои от тях с хирургия, изрязване на засегнатата част от белия дроб.

- Трансплантацията ли е единственото решение?

- Тя не е метод за лечение на белодробния рак. Трансплантацията се прилага успешно при пациенти с белодробна фиброза, муковисцидоза, но на този етап в България няма реализирана нито една локално.

- Национален скрининг у нас няма, но каква е практиката в Европа и по света?

- Белодробният рак е най-агресивното заболяване на този орган. Затова и скрининговата програма за него е крайно наложителна. Друго социално значимо заболяване е хроничната обструктивна белодробна болест. Тя отново се свързва с пушаческия стаж, но има лесен начин за установяване посредством спирометрия. Пациенти, които имат над 20 пакетогодини е добре да посетят пулмолог, за да им бъде напарвена. Ще бъде установен капацитетът на белите им дробове и ще се установи дали страдат или не от това заболяване.

- Какво може да се направи, като държавна политика, по отношение на намаляването на случаите на рак на белия дроб и увеличаване на добрия изход от лечението?

- Необходимостта от лечението вече говори, че е изпуснат контрола върху заболяването. Най-важна е първичната профилактика. Тя означава ясни стратегии за ограничаване и намаляване на тютюнопушенето. По този начин ще се намали честотата на белодробния карцином. Вторичната профилактика е вече пациентите, които са в риск, тоест пушачите, да бъдат обхванати от скринингова програза и изследвани с компютърна томография. Тези от тях, които са с рак в начален стадии, да бъдат лекувани навреме, което ще помогне да не стигнат до 3-ти и 4-ти стадии, които са с ниска преживяемост. Стратегията следва да е насочена към първичната и вторичната профилактика. В последно време се наблюдава известно ограничаване на тютюнопушенето особено в тийнейджърска възраст. В очите на децата то вече не изглежда примамливо. За да се постигне някакъв успех обаче е необходим дългосрочен план. То не се случва за година, две, три, а в рамките на няколко десетилетия. Например, такъв е приложен в САЩ, където има и добри статистически данни. Там има държавна политика за ограничаване на тютюнопушенето вече 20 години и от това вече берат добри плодове. В резултат се наблюдава и доста рязък спад на честотата рака на белия дроб, а той е само едно от заболяванията в резултат именно на тютюнопушенето.