Бюджетът на НЗОК не променя нищо

Въпреки някои положителни предложения, с проекта не се създават условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението, казват от БСК

БСК се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет и средносрочна бюджетна прогноза. В мотивите на БСК се посочва, че предложеният законопроект, като цяло, предлага запазване на философията и основните политики, прилагани и към настоящия момент, като липсват намерения за: преминаване към реално програмно бюджетиране; административна реформа и повишаване на качеството на предоставяните обществени услуги; обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги; промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество; мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда (с обективни измерители) - възприемане и прилагане на принципа "1-in-1-out", т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извежда/премахва съществуваща; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход, допълващи заложеното в НПВУ, с акцент върху кръговата икономика, декарбонизация на икономиката и премахване на административните и регулаторни пречки.

Според БСК, икономическият растеж не е

 основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително. Притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.

„Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги", се казва в позицията на БСК. Камарата предлага осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс и следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.

Според БСК, продължаващата експанзивна

 фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж, в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика, може да постави под съмнение членството на България в Еврозоната от 1.1.2025 г. В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислена и ограничена в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност.

Неефективно управление на държавните 

предприятия води до 16 млрд. лв. задължения, които се отразяват в бюджета. В тази връзка, БСК предлага да се обсъдят мерки за подобряването на ефективността на държавните предприятия и намаляването на техния брой, което може да облекчи дефицита в бюджета.

Съгласно чл. 59 на проекта на ЗДБРБ се запазва обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,4 млрд. лв. С оглед нарасналия интерес на работодателите към ваучерите за храна и предстоящото им дигитализиране (което допълнително ще увеличи интереса към тях), БСК подкрепя предложението на АОВХ общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде определена в размер на 1,8 млрд. лв. за 2024 г.

По проекта на Закон за бюджета на ДОО:

БСК потвърждава принципната си подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. Мотивите за това са свързани с намаляването на задължението за изплащане от страна на работодателите на т.нар. болнични от три на два дни, запазването на размера на обезщетенията за втората година на майчинството и запазването на минималният (18 лв.) и максималният (85,71 лв.) дневен размер на обезщетението за безработица.

Същевременно, БСК не подкрепя планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3400 на 3750 лв. и напомня, че по инициатива на Министерството на финансите има сформирана работна група, която има за задача да изработи предвидим механизъм за определяне на максималния осигурителен доход. „Размерът на максималния осигурителен доход следва да се разглежда в неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, автоматичното увеличаване на минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия", се казва в становището на БСК.

По проекта на Закон за бюджета на НЗОК:

БСК потвърждава принципната си подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. Заедно с това, принципната позиция на БСК е, че с предложения бюджет не се променя философията на бюджета от предходните години, като се запазва структурата на заложените здравноосигурителни плащания. Общата оценка на БСК е, че въпреки някои положителни предложения, с проекта не се създават условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението. Предложеният бюджет е разработен в условията на съществуващата нормативна уредба, в която липсват политики за реформиране на здравната система, насочени към подобряване на достъпа и качеството на медицинското обслужване. Разходите за здравеопазване за сметка на пациентите непрекъснато се увеличават и стават непосилни за голяма част от населението. По данни на Световната банка, 50% от здравните услуги се плащат от пациентите, като очакванията са тази тенденция да се запази и през следващата година. Липсват политики за преодоляване на критичното състоянието на общинските болници.

Сред положителните страни на проектобюджета са: осигуреният допълнителен финансов ресурс за осигурителната система в размер на 870 млн. лв. спрямо очаквания размер на отчета за изпълнение на бюджет 2023 г.; намаляването на разходите за болнична помощ от 50,8% за 2021 г. на заложените 46,8%, при средни равнища в ЕС от около 30%; Относителният дял на средствата за извънболнична помощ от 11,2% за 2021 г. се увеличават на 14,8% в бюджет 2024 г. (относителният дял на средствата за извънболнична дейност за страните от ЕС от 26-28%); Въвеждат се сериозни стимули при заплащането на общопрактикуващи лекари, които имат повече обхванати за профилактичен преглед лица. Осигурено е допълнително финансиране на дейности, свързани с ранна диагностика или проследяване на развитието и сложността на кардиологични и онкологични заболявания, и диабет в отдалечени райони, без ежедневен достъп до медицинска помощ; Осигуряват се допълнителни средства за извършване на диагностични изследвания, свързани с ранно откриване на заболявания и усложнения при остри състояния в извънболничната помощ; Предвидени са средства за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в размер на 910,1 млн. лв., което е около 20% повече спрямо отчетените през 2023 г.

БСК отново предлага да се утвърди практиката при обсъждане на проекта за бюджет на НЗОК за следващата година да се предоставят за обсъждане основните резултати от дейността на здравната система през изминалата бюджетната година.