Центровете за инсулт в България ще са над 20

От няколко години се борим за промени във финансирането на КП, надявам се, че с новия рамков договор и това ще стане, казва доц. Росен Калпачки

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

-Доц. Калпачки, какви проблеми очертахте по време на националния конгрес по инсулт?

- Това е първият подобен конгрес, по време на него за първи път приехме платформата за интердисциплинарност на проблема и този конгрес беше различен и по тази причина. Опитахме се да хванем по-широк сноп проблеми, но трудно могат да се обхванат всички аспекти на инсулта. Фокусът беше лечението на острия инсулт, в което значимо изоставаме. Опитахме се да разберем защо толкова малко българи получават специфичното лечение за инсулт, както и дали новосформираното сдружение предлага да се промени нещо конкретно, опитахме се да създадем нещо като платформа, около която да се създаде бъдещия План за лечение на инсулт в България.

- И защо България продължава да бъде лидер отзад напред по брой тромболизи в ЕС?

- По време на конгреса колеги от различни болници – големи, малки, университетски, такива, които работят и такива, които не са правили тромболизи, споделиха своите мнения и се очертаха три основни причини. На първо място това е всеобщото мнение, че инсултът все още не се разпознава навреме от пациентите и най-вече от техните близки. На второ място е, че няма масовото усещане, че това е свръх тежко състояние за транспорт и настаняване в болница.

- Тук предполагам, че говорим най-вече за Спешна помощ?

- Не мога да обвиня само колегите от Спешна помощ, те присъстваха на конгреса и от прозореца на линейката нещата наистина изглеждат различно. Колегите споделиха, че когато се отиде на един адрес, на който няма други хора освен пострадалия, не може дори да се влезе, трябва да се изчака полицията, Гражданска защита или Пожарната. Нямат и никаква информация за този човек. Говориха колеги от цялата страна и стана ясно, че има проблем и в комуникацията между центровете на Спешна помощ и НЗИС, която показва в реално време къде колко легла са свободни, но все още двете системи не си говорят. Това не го оневинява напълно, но има субективни и обективни проблеми, тук отварям една скоба и казвам, че пациентът може и да не бъде транспортиран понякога с линейка.

- Коя е третата причина?

- Това е подготвеността на екипите в най-близката болница да извършат това лечение.

- От години говорим за тромболизата, защо колегите ви още не са подготвени? Какъв е проблемът – психологически, липса на знания, нежелание, липса на кадри?

- Най-вероятно всичко това има значение. Отново аз ще съм човека, който разравя въглените в пепелта и ще кажа, че инерцията в гилдията дълги години предполагаше тромболизата да е една казуистика, едно лечение, което крие риск за пациента и лекаря, който го прилага, въпреки че всички тези неща се изчистиха още преди 10-15 години в света и Европа. За съжаление при нас това пробуждане идва по-късно. Хубавото е, че всяка следваща година е малко по-добра, но наистина малко. Разбира се, липсата на кадри е повсеместна, разбира се, трябва да има добра комуникация с останалите колеги, защото инсултът не се лекува само от невролози, невролог е ръководителят на екипа, но без спешната помощ, без лабораторията, скенера, никой не може да си помисли да лекува инсулт. Рамо до рамо с невролога ще застанат неврохирурзи, рентгенолози, и всичко това изисква една добра болнична организация, тоест, нужно е качествено ново разбиране на болничните мениджъри, на МЗ, че щом в една болница ще се лекува инсулт, то това ще бъде спешна болница.

- В това отношение предполагам, че от голямо значение ще бъде изграждането на 10-те строук-центъра по ПВУ, имате ли идея докъде стигна то?

- Като участник в работната група приемам това като лична кауза. Мога да кажа и една добра новина – прие се от работната група, мисля, че и от МЗ, да не се ограничаваме до изграждането на 10 високотехнологични центъра за ендоваскулрано лечение, а да стимулираме с техника и екипи и болниците, които ще правят тромболизи. Тоест, добрата новина е, че центровете ще са над 20, като в тях влизат почти всички областни болници, а в поне шест ще има и центрове за ендоваскуларно лечение на инсулт, в които ще отиват и подходящите пациенти за тромбектомия – те са само процент от всички пациенти с направени тромболизи.

- Тези над 20 болници ще имат ли спешно отделение и работили ли са модерно лечение на инсулти досега?

- Да, задължително ще е да имат спешно отделение, защото никой, който иска да лекува инсулт не може да е бутикова болница, която затваря в петък на обяд. За да лекува инсулти, тя трябва да има освен невролози, образна диагностика, реаниматори, да е отворена 24 часа. Средствата ще отидат, за да се подпомогнат тези болници.

- Ще има ли средства за обучение?

- Да, би трябвало да има. Обучението ще става в по-малко центрове, това ще са центровете, които до момента имат опит в ендоваскуларното лечение. Много ми се иска да прокарам и една стара своя мечта - на прохождащите центрове да се помага чрез телемедицина. Тоест 24 часа, 7 дни от седмицата да могат колегите да се свързват с видео и аудио с по-опитен специалист, който ще ги консултира как да провеждат лечението, ако имат някакви съмнения.

- Ще има ли промени и във финансирането на дейността, искахте промени в КП за тромболиза и тромбектомия?

- Да, искаме го от няколко години, почти ме е страх да си помисля, че и това ще стане. Ако при новия рамков договор се вземат и тези предложения, ще го взема едва ли не като пръст на съдбата. Но знам, че реално нашите усилия, подкрепени от медиите като вас доведоха до това.

- Наскоро от НЗОК казаха, че са съгласни с промените, стига БЛС да ги подкрепи, говорихте ли с д-р Иван Маджаров, за да разберете дали и той е съгласен?

- Наистина е малко парадоксално, но до мен също пристигнаха първо уверения от НЗОК, че е отворена за промени, имах устна подкрепа и от колегите си от столичната колегия. Искрено се надявам и лекарският съюз да защити идеите ни. Предстоят разговори.

- А можем ли да припомним какви бяха точно идеите ви за промени на КП?

- В момента има едно фрапиращо несъответствие, което засяга тези пациенти, които след неуспешна тромболиза, трябва да получат тромбектомия. Сега в алгоритъма на КП изрично се казва, че насочването за ендоваскуларно лечение трябва да стане след поне два дни минимален престой след тромболизата. Това е изключителен абсурд, който седи в КП от години, информирал съм всеки с отношение към инсулта за този проблем, но няма решение.

- И ако колегите ви постъпят медицински целесъобразно и пратят веднага пациента за тромбектомия след неуспешната тромболиза, няма да получат пари то НЗОК, така ли се получава на практика?

- Да, ние имаме даже писмени копия на случаите, в които сме глобявани от НЗОК по този параметър, защото проверяващият е стигнал до извода, че пациентът не се е подобрил от тромболизата и ние неправомерно сме го изписали, а ние сме го изписали, за да получи ендоваскуларно лечение по другата КП. При финансирането има и втори проблем - ако и двете КП се извършат в една болница, те няма как да бъдат платени в цялата им стойност, но, ако направя първата пътека в една болница, а втората в друга, тогава те ще бъдат платени. В това също няма логика.

- Ще имаме ли скоро Национален план за борба с инсулта?

- Моето намерение е да дадем нашето предложение на българските власти, но не знам дали ще се приеме. На националния конгрес с колегите ми се ангажирахме да изработим и предложим такъв проект. Ще го изпратим на МЗ, на здравната комисия в парламента и вече всичко зависи от тях. Националният план все пак трябва да е в синхрон с европейския, който сме подписали, че подкрепяме, а той е с времева рамка до 2030 г., някак си не върви 2029 г. да предложим нашия.