Всеки министър трябва да е с оставка в джоба

Дилемата ми възникна поради освобождаването на ключов мой заместник с мотиви за бавни темпове на работа, но прецених, че трябва да работя още по-усърдно, обясни проф. Христо Хинков

Считам, че всеки министър трябва на носи оставката си в джоба и да е готов да я подаде в момента в който прецени, че по една или друга причина се е превърнал в пречка за работата на правителството и на премиера в частност. В моя случай дилемата възникна поради освобождаването на ключов мой заместник с мотиви за бавни темпове на работа, което всеки би изтълкувал като упрек към самия него и предупреждение. Прецених, че не трябва да подавам оставка поради много по-голямата отговорност и залога който съм поел с поста министър. Прецених, че трябва да работя още по-усърдно за да докажа на премиера и на обществото, че не са сбъркали в избора си. Не разбирам призивите на един депутат от управляващото мнозинство за разклащане стабилността на правителството тъй като всяка смяна на министър особено в предизборна ситуация е вредна.

По отношение упреците за липса на реформи

в здравеопазването за трите месеца и половина в които съм на този пост - не знам дали трябва да бъдат приемани сериозно. По конкретните упреци обаче ще отговоря последователно:

Първо.

Няма никакъв скандал с публикуваната методика за изготвяне на здравна карта което е мое законово задължение. Фактите са следните: за 5 годишен период от 2017 до 2022 г. леглата за активно лечение са се увеличили едва с 1400. Средният брой легла на глава от населението е съпоставим със средните европейски норми. Използваемостта е сравнително ниска но доц. Пандов забравя, че по време на пандемията болниците бяха претъпкани и хората умираха по стълбите. Но най-важното, което очевидно не се разбира е, че броят на леглата и тяхната използваемост няма никакво отношение към финансирането на болничните услуги, тъй като то се осъществява по клинични пътеки, където няма легла, а дейности. Целта на здравната карта е да регулира броя на договорните партньори, респ. броя на договорените клинични пътеки. Как един управител на болница ще изпълнява клиничните пътеки - с повече или по-малко легла си е негова работа и това не се отразява нито на неговия бюджет нито на Касата. Коефициентът за брой легла има ориентировъчно значение, за да се знае какви са ресурсите в дадена област. Той всъщност представлява изводима величина въз основа да съществуващите съотношения легла-население, но нищо повече. Надявам се най-сетне това да се разбере. Ще завърша по този въпрос с едно допълнение - навсякъде по света броят на леглата е положителен критерий, свързан с достъпа до болнична помощ.

Второ.

Не знам какво се има предвид с обвинението за липса на контрол върху публичните държавни болници. Тук мога само да кажа, че за няколкото месеца успяхме да спасим от закриване АГ отделението в Ловешката болница, педиатричното отделение във Врачанската болница, да спасим от затваряне болницата в Котел, да потушим скандала в Майчин дом (макар, все още въпросът да не е решен), да спрем криминална продажба на имот на Велинградската болница и т.н. Разбира се голямата реформа предстои, но за това се иска сътрудничество, а не конфронтация отвътре.

Трето.

Създаването на обществен съвет за строителството на детска болница беше успех отчетен от всички участници след като години наред никой не се зае с това. На последното заседание се постигна съгласие между експертите и представителите на НПО. Що се каса до уволнението на директора на дружеството за строеж на болницата - то е продиктувано от простия факт, че за времето на съществуването на това дружество не е направено нищо съществено, а почти два милиона от капитала на дружеството са изхарчени. Бившата директорка на дружеството се беше ангажирала с изготвяне на анализ на потребностите от детска болница, който е възложен на чуждестранна банка и обвързва всички останали срокове по задание, процедури, проектиране и пр. Според нея данните от анализа се очакват в края на октомври, като ми бяха представени графици за фокус групи и дълбочинни интервюта за нагласи. Капката обаче преля когато тази госпожа ми каза, че много сме бързали след като 40 години не сме имали детска болница а сега искаме това да стане за няколко месеца.

Четвърто.

Действията по профилактиката и превенцията не можете да ги видите ако не искате това. Що се отнася до реформата на болничната помощ - аз се надявам целият експертен потенциал с който разполагаме да бъде включен в този процес. В най-скоро време ще внеса в МС проект за преструктуриране на болничната помощ въз основа на събраните данни за финансовото и ресурсно състояние с които разполагаме. Проблемът с който непрекъснато се сблъсквам, е липсата на зам. министър по лечебната дейност - един месец в началото преди да бъде назначен д-р Пенков и вече 3 седмици след неговото освобождаване.

И сега към най-горещата тема - лекарствата.

Много е странно, че доц. Пандов се чувства ангажиран и засегнат по този въпрос тъй като аз никога не съм визирал неговото име в нито едно интервю - нито по този, нито по друг повод. Навлязох в проблематиката с лекарствата тъй-като трябва да отговарям на въпроси за тяхната периодична липса в здравната комисия където е и доц. Пандов. Нито веднъж той не е отправял упреци към мен за некомпетентност - за което всъщност би имал право, тъй като аз не съм специалист в тази област. Компетентният човек в моя екип се казва проф. Илко Гетов и е логично да насочвам очакванията си именно към него за изграждане на обща визия по проблема. Що се касае до проф. Сербезова - след като получих доклада на ДАНС по случая с формулата за паралелния износ на лекарства стана ясно, че именно проф. Сербезова е трябвало да промени грешната формула за 65% наличие в Закона за лекарствата (ЗЛПХМ) а не в електронната система за проследяване техното движение (СЕСПА). Тя е направила обратното и това е довело до още по-голям недостиг за дълго време. Поискал съм справка за сигналите за липса на лекарства в мрежата преди и след промяната на формулата от проф. Сербезова и ще я представя както на здравна комисия така и публично.

Пето.

Нито едно разрешение за нова болница не е издадено от мен за последните почти четири месеца. Подписвал съм разрешения за нови дейности след оценка от страна на ИАМН което няма как да не направя.

Шесто, за психиатрията - моята болна тема.

Тук доц. Пандов няма представа колко е мащабен проблемът. Големият ми успех досега е че успях да убедя професионалната гилдия от нуждата да се изработят клинични пътеки по психиатрия и така да се реши въпроса както с контрола на качеството така и с финансирането на стационарната психиатрична помощ.

И накрая,

не аз дестабилизирам правителството след като приемам решенията на премиера и се съобразявам с тях, а този който ме призовава да напусна. Моето желание е просто да бъда оставен да си свърша работата за времето което имам.