Родилка с тежка патология спасена в Пловдив
36-годишната Мария очаква да даде живот на втората си рожба. При първото раждане, осъществено с Цезарево сечение, не е имала никакви проблеми. Бременността й е проследявана редовно. Самата тя е от жените, които не пренебрегват съветите на лекарите. Напротив, спазват ги стриктно. „Всичко вървеше добре, докато започнах да се чувствам уморена. Състоянието започва да става необичайно, а знам от предишна бременност какви са етапите", разказва жената, която след бързата и професионална намеса на лекарите е в добро здраве.
„Екипът на клиниката е изключителен. Невероятни професионалисти. Цял живот няма да ми стигне, за да им благодаря, че спасиха мен и моето дете, вълнува се майката. По време на бременността нещата се развиваха нормално до момент, в който започнах да се чувствам отпаднала. Чувствах, че се случва нещо различно от първата ми бременност. Стигна се дотам да бъде закарана по спешност в УМБАЛ „Свети Георги"", спомня си младата майка. Поела я завеждащата Клиниката по акушерство и гинекология проф. Екатерина Учикова.
„Тя беше с тотално предлежание на плацентата и с най-тежката степен на патологично прикрепяне на плацентата към маточната стена. Заради влошаване на състоянието й се наложи по спешност да бъде родоразрешена в 29-та гестационна седмица, казва проф. Учикова. Преди това обаче се наложило да я стабилизират медикаментозно, за да не се стигне до фатален кръвоизлив.
Рядката диагноза
„При патологично прикрепяне на плацентата към маточната стена, същата навлиза дълбоко в мускулатурата на матката и може да достигне до нейната повърхност. При най-тежката форма се стига до засягане на пикочния мехур и съседните структури. Тази патология потенциално застрашава живота на бременната жена и на плода", пояснява проф. Учикова.
В случая с Мария тя била открита чак по време на хоспитализацията й в болницата. Приели я заради лъжливо преждевременно раждане на 22 юли. То обаче, по думите на специалиста, не е в резултат на патологията с плацентата. Започнали да й прилагат медикаментозна терапия, която дала добър ефект. На 2 август обаче общото състояние на жената рязко започва да се влошава. Започва хиперактивна родова дейност и преждевременно раждане вече в ход. Към проблема се прибавя и факта, че клинични данни сочат за наличието на кръв в коремната кухина и вероятно тиха руптура на матката в резултат на предишно Цезарево сечение. „Това означава разслояване на стената й на мястото на предишния оперативен цикатрикс, т.е. от секциото, който е причина за т. нар. ниско прикрепена плацента с патологично прикрепяне", пояснява проф. Екатерина Учикова. В случая при пациентката плацентарната патология се оказала съчетана. От една страна тя е имала ниско прикрепена плацента, а от друга – патологично прикрепяне на плацентата към маточната стена.
Незабавни действия
На пръв поглед, за неспециалиста това е ситуация, в която лекарите са с вързани ръце. Оказва се обаче, че специалистите имат подход и начин за реакция и в най-завързания случай. Най-напред трябвало да подготвят пациентката за операцията, тъй като при такава интервенция се губи много кръв, а оттам и рискът за живота на жената и на бебето. За целта се наложило да бъдат осигурени биопродукти, необходими както по време на самата операция, така и след нея. Когато всичко било набавено, пристъпили към Цезарево сечение. Наложило се обаче матката на пациентката да бъде отстранена. „Когато става въпрос за живота на пациентка и детето й, ние нямаме право да не намерим изход, казва проф. Учикова. За да не се стига до такива екстремни ситуации, е добре диагнозата да бъде поставяна предваритено. Тези жени трябва да бъдат родоразрешавани в големите АГ клиники, като нашата в УМБАЛ „Свети Георги", тъй като подходът в тях е мултидисциплинарен", допълва тя. Обяснението е, че в тях нещата се поемат от опитни акушер-гинеколози и акушерки. В помощ са им реаниматорите и анестезиологичните сестри. Цикълът от медицинска грижа се затваря от неонатолозите, които поемат новороденото и му оказват първи грижи. „Когато предварително се знае едно такова състояние, а не както се случи след хоспитализацията на пациентката, бременните жени се насочват именно към големите центрове, в които екипите са достатъчно опитни, за да могат да се справят с конкретната акушерска ситуация", казва още проф. Екатерина Учикова. Впечатлението й, както и това на колегите й от клиниката е, че диагнозата за тотално предлежание на плацентата с най-тежка степен на патологично прикрепяне към маточната стена се поставя късно. Освен това, в повечето случаи тя въобще не се установява. Тя посочи, че случаите от последните години са открити в УМБАЛ „Свети Георги". За целта лекарите от Клиниката по акушерство и гинекология използват ултразвуково изследване с доплер и ядрено-магнитен резонанс за препотвърждаване на диагнозата.
Защо не се прави
По думите на проф. Екатерина Учикова патологията е изключително рядка. По тази причина диагнозата трудно се поставя от акушер-гинеколозите от доболничната помощ, които наблюдават бременните. Обяснение е и факта, че за потвърждавене на диагнозата е необходимо изследване с ядрено-магнитен резонанс, с какъвто специалистите не разполагат в кабинетите си. „Има обаче и колеги, които при възникнало съмнение по време на ехографския преглед изпращат жените веднага на ЯМР. Като цяло обаче, заради факта, че тоталното предлежание на плацентата с най-тежка степен на патологично прикрепване към маточната стена се среща много рядко има и лекари, които не подозират за нея", казва тя. Проблем е и факта, че този вид комбинирана патология протича безсимптомно. По думите й последният случай, в който тя и колегите й спасиха живота на майка и детето е вторият за тази година. От 2016-та досега на тях им се е наложило да отстранят оперативно матката заради такава диагноза в резултат на предходно Цезарево сечение при вече десет случая. Проф. Учикова призова колегите си от доболничната помощ при подозрение, че нещо не е както трябва, а особено при преминало вече секцио, да изпращат пациентките си и на ядрено – магнитен резонанс.
На какво се дължи
Като цяло, изключително рядка е. Наблюденията на проф. Екатерина Учикова и колегите й от клиниката, в резултат на практиката им показва обаче, че в последните години тя зачестява. „Ние свързваме този факт с т. нар. цезаризъм. Това е непрекъснатото увеличаващо се необосновано раждане чрез Цезарево сечение. Тук са и случаите, за които липсват медицински индикации за извършването му. То, както и друг оперативен цикатрик (мястото) от оперативни интервенции върху матката са потенциален рисков фактор за възникването на този тип плацентарна патология", убедена е тя. По думите й природата е дала на жената начинът, по който да дава живот на своите деца и той съвсем не е това да става на операционната маса. Затова лекарката уверява, че нормалното, естественото раждане винаги е за предпочитане. „Всички знаем, че това чрез Цезарево сечение е вид оперативна интервенция. Всяка такава крие своите рискове. Те са три-четири пъти повече, както по време на самата операция, така и след нея. Винаги могат да възникнат акушерски усложнения, каквито не наблюдаваме в хода на нормалното раждане. Те реално могат да застрашат живота на жената", казва още проф. Учикова. И посочва, че след нормално раждане жената се възстановява много по-бързо, отколкото след хирургична намеса.
Съветите на лекаря
Проф. Екатерина Учикова пояснява, че когато едно секцио е медицински обосновано, няма причина да не бъде извършено, но голяма част от тях са извършени по желание. „Нерядко жените настояват за този метод. Смятам, че начинът на родоразрешение трябва да бъде обект на разговор между акушер-гинеколога и пациентката, като бъдат пояснени ползите и рисковете при едно нормално и друго – оперативно раждане съобразно конкретния клиничен случай. Тя трябва да бъде добре информирана преди да вземе решение.", казва специалистът. Самата тя и колегите й от клиниката са от тези лекари, които водят разговори с бременните по отношения на избора на начин на раждане. Това става индивидуално, като те преценяват конкретната клинична ситуация при всяка една от жените. Тя апелира към бъдещите майки да питат своя лекар за всичко, свързано с естественото раждане и чрез оперативното Цезарево сечение.
Дългият КОВИД е многолико страдание
Той изисква холистичен лечебен подход, но все още не е направено необходимото за тази огромна група от пациенти с физически и когнитивен дефицит, казва проф. Коста Костов
Късогледството е съвременният бич за децата
Оперираха сърце по иновативен метод у нас
Следродилната депресия е преодолима
Върнаха гласа на 5-месечно бебе във Варна
Децата и бременните най-застрашени от йоддефицит
Артериалната тромбоза се подмладява
Светила на неврохирургията на форум у нас
Затлъстяването може да отключи 250 болести
40% от децата в България са с наднормено тегло, едва при 10% това се дължи на хормонални проблеми, алармират ендокринолози от УМБАЛ „Свети Георги"