Кардиохирургията ни е на европейско ниво

Постиженията в нашата страна са много и това е оптимистично, редно е в нея да навлезе вече и роботизираната, както е в Румъния и Гърция, казва д-р Самуил Казаков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

две операции за смяна на аортна клапа по ендоскопски път. От кога

се практикува този подход по света, закъснял ли е у нас?

- Това е най-иновативният хирургичен подход, който е и най-щадящ за пациентите. Хубавото е, че вече има условия той да се прилага и у нас. В световен мащаб минимално инвазивното клапно протезиране съществува ,като рутинна процедура повече от петнадесет години. На практика, ендоскопският метод, който също е вид минимално- инвазивно аортно клапно протезиране се прилага от най-много пет

години. В това отношение ние сме в синхрон с водещата тенденция, тъй като техниката тепърва навлиза в света – в Европа, в САЩ и на други места. Като имаме предвид този факт, не можем да кажем, че закъсняваме и изоставаме по отношение на горепосочения метод.

- Прави ли се някъде другаде на Балканите?

- Към момента се прилага в Солун – Гърция от екипа на проф. Антониос Пицис, който е наш ментор по отношение на прилагането на тази иновативна техника. Той е и един от основните пропагандатори на този вид хирургия в Европа. Подобен вид операции са с голяма техническа трудност. Не малка част от колегите в чужбина не са уверени в нейния смисъл. Като съчетаем тези две обстоятелства, са необходими доста упоритост, отдаденост, енергия и усилия, за да убедиш някой, че трябва да започне да я прилага.

- На какво се дължи недоверието?

- За протезиране на аортната клапа съществуват няколко минимално-инвазивни техники. При най-разпространената и в Европа, и в България се срязва частично гръдната кост. Втората техника е дясна преднолатерална миниторакотомия, като при нея не се налага да се срязва гръдната кост , за да се осигури достъп до сърцето. При

втория подход се прави разрез с размер 7 - 10 см, за да се осигури достъп до аортната клапа. Това налага и „жертването" на дясната артерия мамария както и срязването на хрущяла на второ ребро. При него хирургът вижда директно, със собственото си зрение какво извършва. Той може да докосне до известна степен сърдечните структури. За разлика, при ендоскопския метод се използва работен порт, който е през разрез 3-4 см. във второто дясно междуребрие без да се срязват костни структури и да се лигират артерии. Използва се 3D ендоскоп и специален инструментариум. Така се извършва

хирургическата интервенция. Хирургът използва ендоскопа вместо своето зрение. Чрез него той вижда аортната клапа и сърдечните структури, но не може да е в досег и да манипулира по начина, по който това се случва при класическата сърдечна операция. Оттук идва и високата техническа трудност на този вид оперативна

интервенция, която смущава някои колеги.

- Всички пациенти ли са подходящи за смяната на аортна клапа по едноскопски път или те трябва да отговарят на определени критерии?

- На първо място пациентът трябва да е със заболяване на аортната клапа било то аортна инсуфициенция или аортна стеноза. Проследяват се технически и анатомични показатели, на които пациентът следва да отговаря. За целта се прави скенер, като се

оглежда в детайли анатомията на сърдечните структури в гръдния кош. От значение е и в каква степен е напреднало заболяването. Ето защо можем да кажем, че това са селектирани пациенти. С развитието на технологиите и придобиването на опит диапазонът на подходящите за този вид операция - кандидати,ще се разширява все

повече и повече. На всеки пациент подлежащ на хирургия за смяна на аортна

клапа,постъпващ при нас, се разясняват възможностите за такъв тип

операция, като преди това се оценява дали е подходящ за подобен

вид интервенция.

- На какво се дължи високостепенната аортна стеноза?

- Обикновено, причините са три. Едната е старческа дегенерация на клапата при възрастни пациенти над 70-75 години. Втората е ревматизъм- все по рядка ,предвид антибиотичната профлактика на инфекциите с бета-хемолитичен стрептокок.Другата е вродени пороци, като бикуспидна аортна клапа. Най-честата малформация ,при която първоначално деформираната клапна архитектура, е предиспозиция за последваща дегенерация. Аортната стеноза не е характерна за пациенти в детска възраст.

- Колко време беше необходимо на екипа, за да се подготви и да

стартира прилагането точно на смяна на аортна клапа по

ендоскопски път?

- Моето и на екипа техническо развитие е непрестанен процес и е в продължение на години. Аз самият се занимавам с минимална инвазивна, а в последствие и с ендоскопска хирургия от 2012-та. От три-четири години стъпка по стъпка екипът напредва, за да достигне върха на този тип хирургия. Радва ме факта ,че имаме колеги, които също имат желание да бъдат обучени. Така ще постигаме и повече и още по-добри резултати. Държа да подчертая, че имаме подкрепата на екипа на болницата, което е и предпоставка за всеки наш сегашен и бъдещ успех. Прави ми впечатление, че всеки млад колега се стреми да научава новостите в нашата област, но не всеки има възможност за това. Все още обучението става с външни консултанти или самите ние отиваме в европейски клиники, за да видим как се случва най-новото и най-иновативното. Аз лично съм пътувал за обучение както за собствена сметка, така и с финансиране от лечебното заведение. В общи линии, за прогреса пречки няма. Ако някой иска да осъществи мечтите си, той ще направи всичко възможно, за да го постигне особено сега в отворения свят на комуникации и свободно движение.

- Ако трябва да дадете оценка на постиженията на кардиохирургията в

България, каква ще бъде тя? Кои са върховете, които можем да

откроим?

- Постиженията в кардиохирургията в нашата страна действително са много и това е много оптимистично. Началото на подема е трансплантацията на сърце, осъществена от проф. Александър Чирков през 1986 година. Той държеше много на новостите и

правеше всичко възможно да ги внедри в България. В този смисъл, работилите с него са щастливци. С проф. Димитър Николов, който е началник на Клиниката по кардиохирургия в болница Токуда, започнахме да правим първите миниинвазивни операции. Началото бе през 2012 година. Доказаният специалист в аортната хирургия

проф. Генчо Начев въведе иновативен метод при дисекации на аортата ,а именно антеградна мозъчна перфузия. Имаме редица имена, които по нищо не отстъпват на чуждестранните си колеги. Като имаме предвид всичко това, смело мога да кажа, че

кардиохирургията в България е не само на европейско ,но и на световно ниво.

- Лесно ли навлизат новите неща в тази сфера?

- Не мога да отговоря еднозначно. Това зависи от мениджърите на болниците, от началниците на клиниките.Тези които имат амбиции да постигнат добри резултати, правят всичко възможно, за да осигурят на съответното лечебно заведение и екипите си достъп до иновации. Съществуват редица добри примери в това отношение и

„Аджибадем Сити Клиник" е един от тях.

- Какви са постиженията в тази област по света и какво да очакваме в

близко бъдеще? Вие лично, кой метод бихте искал да се внедри и в

България?

- В световен мащаб постиженията са много. Спокойно мога да кажа, че нашата специалност е необятна и предоставя поле за развитие в много посоки. В това направление, в което имам амбиция да се развивам, в общи линии достигаме върховете, макар и все още да има какво да се надгражда. Всичко е много индивидуално и затова

не мога да бъда конкретен какво следва да развиваме от постиженията в тази област. Така или иначе като естествено продължение на съвременните технологии в медицината, е редно роботизираната хирургия да заеме постоянно място и в

кардиохирургита .

- В кои балкански страни кардиохиругията е навлязла вече в тази

област?

- Вече се практикува в Румъния и Гърция, и то успешно.

- Как виждате кардиохирургията у нас в най-смелите си мечти?

- По-често да се чува за успехите на българската кардиохирургия на европейските и световни авторитетни форуми. Лично аз съм посветил професионалната си кариера на развитието на миниинвазивната ендоскопска хирургия. Затова и професионалните

ми планове са свързани с развитето на технологиите, които имат отношение към нея. Бих искал да изкажа благодарност на ръководството и целия екип на лечебното заведение и Клиниката по кардиохирургия,в която практикувам, за подкрепата на моите амбиции и мечти.