Коментар

Задачата на съдебния лекар не е да определи телесната повреда

07-08-2023 23:28

Необходимо е да се вложат средства в повишаване на квалификацията на лекарите, които я упражняват, казва доц. Александър Апостолов

Задачата на съдебния лекар не е да определи телесната повреда

Clinica.bg

press@clinica.bg

Здравната комиися в парламента заседава извънредно по проблемите в съдебно-медицинската експертиза след случая с 18-годишната Дебора. Министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков обяви по време на изслушването пред депутатите, че е готов проектът за медицински стандарт по съдебна медицина. Публикуваме изявлението на доц. Александър Апостолов, координатор на Експертия съвет по съдебна медицина и деонтология към министъра на здравеопазването и председател на Българското дружество по съдебна медицина, който също бе изслушан по темата.

Битовата престъпност не е вчера. В годините сме правили статистически проучвания. Отразените в статистиката бройки са сравнително еднакви. Това говори, че този шум, който в момента се вдигна обществото е предизвикан по някакъв начин. От името на Българското дружество по съдебна медицина сме категорично против медиите да си позволяват да правят разследвания извън журналистическите рамки, да издават присъди и да посочват този или онзи инцидент.

Против сме да се стига до

организиране на протести в тези мащаби, които видяхме. В края на моето експозе мога да дам някои предложения и доводи, как да се канализират нещата с цел подобряване на съдебно-медицинската дейност. Тя е тясно свързана с правораздаването. Множеството са доводите, по които се прави едно съдебно-медицинско изследване. Това биха могли да бъдат аутопсии на трупове или трупни части, есхумации. Могат и се правят изследвания на живи лица, т. нар. освидетелствания по най-различни поводи. Най-често срещаният е установяване на медико-биологичните показатели на телесните повреди.

Този процес има две страни.

Едната е медицинската, а другата е правната страна. От медицинска гледна точка ние имаме задължение да определим вида и характера на увреждането било то в анатомично и функционално отношение и етическо такова при нарушаване на доброто самочувствие на индивида. Правната страна е свързана с определянето на степента на телесните повреди и времетраенето на повредата. Трябва ясно да се осъзнае, че задачата на съдебния лекар е не да определи телесната повреда. Това е единствено право и задължение на съда, а преди това да е формулирано обвинението от държавното обвинение в лицето на прокуратурата. Тогава вече биха могли да коментират други експерти, аз не бих се наел. На какво почива и какви регламенти използва, най-общо, съдебният лекар за изготвяне на една съдебно-медицинска експертиза? Първо, не е в назначаването на съдебно-медицинска експертиза, тъй като в ГПК и НПК се говори за съдебна експертиза, като общо понятие.

Медицинското е изпуснато

през годините. Това е регламентирано съответно в член 144, ал. 2 от НПК в частност за изясняване на характера на телесната повреда. Друг важен документ, уреждащ въпроса за съдебно-медицинските експертизи е Наредба N 2 от 2011 година, която беше актуализирана и обнародвана в ДВ на 31 декември 2020 година. Там беше създаден нов член 32, който прави опити в търсене на подходи и стимулиране на съдебно-медицинските специалисти с помощен персонал с ясното съзнание, че тази специалност е важна и в същото време недофинансирана и недооценена. Това обаме срещна отпор по отношение на прилагането от множество директори на общински болници. Те подписваха договори с МЗ, но усвояваха средствата и те не стигаха до съдебно-медицинските звена, респективно до съдебно-медицинските специалисти.

Друг документ, регламентиращ

нашата дейност, е Наредба N2 от 2015 г. за впиването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Много важни за нашата общност, на съдебните медици, са членове 148 от НПК и 158 от ГПК, които уреждат въпроса за независимостта на експерта от страните в един процес. От нашата гледна точка дейността по съдебна медицина трябва да бъде регламентирана, но няма как да бъде регламентирана експертната дейност, тоест обосновката и определянето на конкретно умение на експерта, защото така неговата независимост няма да съществува. Ако той е називисим, може да работи спокойно. Ако има зависимост, край. Единствено със случая Дебора от Стара Загора трябва да поясня, че много рядко съдебно-медицинските експертизи са приключили веднага. Това е един процес. Може да има първоначална експертиза или допълнителна. Може да бъде назначена повторна или да бъде разширена комисийна с присъствието на експерти по различни казуси, или да бъде комплектсна. Това вече не касае случая, обект на нашето внимание.

Критериите, определящи една

телесна повреда се базират единствено и само на тълкувателните монографии, издадени от проф. Стойчо Раданов и доц. Петко Лисаев, където член по член, увреждане по увреждане те са се опитали да дадат основни насоки в мисленето на съдебния лекар, базирано на знанинята и от други медицински специалности. Чух коментар, че по един въпрос може да има две различни мнения. В това няма нищо лошо. Всеки експерт и експертна комисия ще изложи своите разсъждения и ще се опита да ги обоснове, което ще бъде единствено и само в помощ на съдебните състави. Те имат правото да приемат или да не приемат една такава експертиза и съответно да дадат определение, което да е най-близко до това, което трябва да бъде дадено във всеки отделен и конкретен казус. Както казах, съдебно-медицинската експертиза може и да не бъде взета под внимание от съдебния състав, може и да бъде взета под внимание като едно от многото свидетелства или улики по дадено дело.

Тя няма по-голяма тежест,

която да я регламентира от останалите доказателства. В този смисъл аз нямам право да коментирам случая с Дебора, тъй като официално не е дадена информация, а и все още тече разследване. Мога само да кажа, че колегата е дал първоначално заключение и то в етап, в който той вероятно не е разполагал с всички медицински документи, за да даде обосновано заключение относно тежестта на уврежданията. Той е издал медико-биологична характеристика, което на онзи етап е било достатъчно. В следващите стъпки на разследването, че прокуратурата и съдът не са назначили по-разширени съдебно-медицински експертизи, не е проблем на съдебния лекар. Имаме и Постановление N3 от 1979 г., което е от много стар период. Заложените трактовки от онова време вече не са актуални и точни. Хубаво е да бъде направен нов прочит.

Съществуват множетво разнородни

решения в съдилищата и те създават големи пробелми. Това означава, че там, онези кръгове, трябва да намерят начин за нови виждания и решения. Важен проблем на съдебната медицина е недофинансирането още повече, ако се създаде един стандарт, защото той ще вмени извършването на определени дейности. Ще се изисква използването на конкретни методи и техника – нещо, което струва много пари. За да съществува съдебната медицина, трябва да се вложат и средства за повишаване на квалификацията на съдебните лекари. Това е много широка специалност, събираща знания от много други медицински специалности. Има още много неща, които биха подпомогнали нашата дейност. В процеса на създаването на работна група ще задаваме и въпросите в този аспект.

Колкото до протестите, имам предвид,

че те бяха организирани в социалните мрежи. Първоначално бяха дори срещу лекаря. Иначе, никой съдебен лекар не може да не се възмути срещу подобно насилие. Няма да си позволя да го определя, защото други експерти трябва да го направят. Ние, съдебните лекари сме против насилието и се борим срещу него. Има доста добри модели в другите страни, които могат да бъдат взети и адаптирани към нашите условия за подобряване на работата. Дори в Румъния има създаден Институт по съдебно-медицинска експертиза. Това няма да е лесен процес и ще изисква финансиране.

Още по темата