Защо Турция го може

Страната е лидер в здравния туризъм, тази година очаква 1.5 млн. чужди пациенти и над $10 млрд. приходи

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Турция е сред водещите туристически дестинации от години, при това в различни направления: морски, спа, голф, винен, планински. Според официалната статистика* през 2021 г. страната е на 4-то място по посещения в света – посрещнала е 29.9 млн. туристи въпреки пандемията. През миналата година вече е имало 45 млн. чужди посетители, достигайки нивата отпреди КOВИД през 2019 г. Приходите, които тези гости са донесли на турската държава, възлизат на 46.3 млрд. щатски долара през 2022 г. Част от тях са формирани и от здравния туризъм, който Турция развива съвсем целенасочено през последните години.

Здравният туризъм в цифри

През 2019 г. 701 000 чужденци търсят здравна помощ в Турция, като плащат за лечението си $1.49 млрд. През миналата година цифрите са вече удвоени – здравна помощ в Турция са потърсили 1 258 382 чужди пациенти, които са формирали близо $2.1 млрд. постъпления. Това възлиза на 4.6% от всички приходи от туризъм през годината, а делът се е увеличил над 4 пъти в сравнение с 2002 г.

Очакванията за тази година са още по-големи. Само за първата четвърт на 2023 г. при съседите ни са се лекували 411 490 чужди пациенти и здравните услуги, консумирани от тях, са донесли $453 714. Целта на турското правителство е до края на годината да бъдат достигнати 1.5 млн. чужди пациенти и $10 млрд. приходи. На практика това ще бъдат 5% от всички здравни туристи по света. Според изчисленията, около 30 млн. души годишно търсят по-достъпни, по-бързи и качествени услуги, отколкото могат да получат в собствените си държави. Това им струва общо около $500 млрд. или средно около 17 000 долара на човек.

Публична информация за това колко от здравните туристи са българи няма, но официалните данни на Анкара показват, че през изминалата година нашите туристи във всички сектори се нареждат по брой на респектиращото 4-то място – преди тях са само германските, руските и британските. Това може да ни накара да предположим, че България е и сред държавите, от които идват най-много пациенти в Турция.

Основните направления, в които се развива здравният туризъм у съседката ни, са свързани с ин витро, онкология, пластична хирургия, офталмология, ортопедия, детски болести, инфекциозни заболявания и стоматологични услуги, според анализите на турските власти.

Какво седи зад успеха?

Зад всяка форма на здравен туризъм на първо място безспорно седят незадоволени потребности в собствената страна на пациента. Оказва се, че те са ориентирани около три основни теми: липса на определено високотехнологично лечение, дефицит на качествено лечение изобщо, недостиг на навременен достъп до системата заради ограничения й потенциал или заради високите цени, в резултат на което се формират дълги листи от чакащи болни. Турция е адресирала и трите вида проблеми, благодарение на все по-силната си здравна система, както и на обединените усилия на държавния и частния сектор. Всички те работят заедно за привличането на чужди пациенти, които да си тръгнат доволни от получените грижи и фактури, така че да се превърнат в най-добрата визитна картичка на турския здравен туризъм по света. На практика съвременната реалност в турското здравеопазване е плод на реформа, която започва през 2003 г. Малко по-рано такава стартира и у нас, плодовете на двете обаче се оказват доста различни.

Здравната инфраструктура

В над 84-млионна Турция през 2021 г. има 1547 болници. От тях 908 са държавни, 68 са университетски, а 571 са частни. Броят им преди началото на реформата през 2002 г. е бил общо 1156, като за изминалите години броят на лечебните заведения се увеличава почти поравно – с по над 200 и в държавния, и в частния сектор.

Повечето болници са многопрофилни, но има и няколко специализирани: очни, детски, онкологични, ССЗ.

Макар да изглеждат много на брой, лечебниците в Турция са по-малко на глава от населението, отколкото у нас, а това води и до по-добри резултати при използването им. Във 1547 болници има 254 хил. легла или 30 на 10 000 души население, като 48 753 от тях са в интензвините сектори и реанимациите. От всички легла 165 хил. са разположени в стаи с баня и тоалетна, и с максимум двама пациенти в стая. Заетостта на всички видове легла е 52% в държавните болници, 58% в частните и 63% в университетските. Средната заетост за страната на леглата за активно лечение е 64%. Средният престой на пациент е 3 дни в частните болници, а по 5 и 5.4 в държавните и университетските. Средно за всички болници този показател е 4.4 дни.

За сравнение у нас има над 300 болници и по-малко от 7 млн. население. В тях има 78 легла на 10 000 души, а заетостта на тези за активно лечение е около 50% при около 5 дни среден престой. Това за пореден път доказва, че наличието на повече болници и легла на глава от населението не означава непременно по-добро качество.

Апаратурата

В турските болници има модерна апаратура, включително техника за роботизирана хирургия, и 16 въздушни линейки, по-популярни като медицински хеликоптери. Според официалните данни на правителството за 2021 г. страната разполага с 11.3 ЯМР на 1 000 000 души, 15 KT на 1 млн. 3.1 гамакамери на 1 млн. души, 1.8 ПЕТ-скена на 1 млн. и др. Парадоксалното е, че в България цифрите за наличната апаратура са аналогични. През 2021 г. у нас е имало 11.5 ЯМР на 1 млн. души, и дори повече КТ - 40 на 1 млн. В Турция обаче една машина има далеч по-голям оборот и съответно специалисти, които да разчитат образите, тоест те имат и по-голям професионален опит. Оказва се, че натоварването на един ЯМР там е над 15 хил. изследвания на година, а у нас - 917, съответно през 1 апарат за компютърна томография там минават 19 хил. души, а тук - 1819. Коментарът е излишен.

Трансплантациите

Турция е известна като дестинация за трансплантации. В страната през 2021 г. са направени около 13 000 подобни интервенции, като центровете, в които те се извършват, са над 800. Най-голямата част от трансплантациите са били на бъбреци - 3.3 хил.; на черен дроб - 1.5 хил.; на стволови клетки - 5.2 хил. Сърдечните обаче са едва 24 за годината. Въпреки огромния брой от трансплантации, листата с чакащи също е голяма. В нея има 31 хил. души. Цифрите са показателни и отново обясняват защо не малко българи се насочиха да търсят трансплантация на бъбрек в Турция, дори това да става чрез живо донорство. У нас трансплантациите никога не са били на високо ниво, но с пандемията, те сякаш съвсем замряха.

Човешките ресурси

В Турция има 194 хил. лекари, над 232 хил. сестри и 57 хил. акушерки. Общо в системата работят над 1.3 млн. здравни работници. На 100 000 души в страната разполага с 217 лекари и с 343 сестри. У нас тези показатели засега са по-добри – ние имаме 428 лекари на 100 000 и 467 сестри на 100 000 души. Скоро обаче картината може да е различна, защото ние вървим назад, а турците напред. През 2002 г. в Турция е имало 72 хил. сестри и 91 хил. доктори, сега броят им е няколко пъти по-висок, междувременно у нас специалистите по здравни грижи чувствително намаляха и продължават да се топят.

Удовлетвореността

Според официалната информация на турското правителство удовлетвореността на населението от здравната система е висока - 68%. Тя е по-ниска в частните и по-висока в държавните и университетските болници. В същото време цената за постигането й е далеч от най-високите в света. Обществените разходи за здравеопазване в Турция през 2020 г. са били 1229 долара на човек, а общите - 1560 долара на човек. За сравнение по това време средно за държавите в ЕИП удовлетвореността от здравеопазването е 70%, а разходите на човек - 4278 долара, от които 3351 са били обществени средства. Няма как да направим сравнение с България, защото тук властите не се интересуват от удовлетвореността на пациентите и не я мерят. За сметка на това можем да кажем, че доплащането от джоба на пациента е 50% от стойността на здравната му услуга.

Какво още?

За Турция подобряването на здравната система е важна част по пътя към успеха и превръщането й във водеща дестинация за здравен туризъм. В страната редица институции работят заедно, за да накарат хората да се доверят на турските болници.

Ключов фактор е изграждането на сертифицирани лечебни заведения, които могат да гарантират качествено обслужване на чужденците. За тази цел в държавата има специално законодателство и отделна институция, която следи за спазването му – това е USHAŞ, която започва да функционира от 2019 г. От 5 години тя следи за това дали са спазени критериите за осъществяване на международен здравен туризъм и сертифицира болниците.

Към момента в Турция има 3032 лечебни заведения и 786 институции, които могат да предоставят услуги в сферата на здравния туризъм. Това означава, че в тях работят лекари и персонал, владеещи чужди езици, освен необходимите добри условия за лечение. Наред с националната система на акредитация, над 30 болници в страната са покрили критериите на JCI. И ако преди няколко години основните лечебни заведения за здравен туризъм бяха частните болници, сега държавните навлизат все по-мощно в тази дейност, предлагайки не само конкурентни условия, но и по-ниски цени.

На едно обаждане разстояние

Едно от най-важните условия за добрите резултати от здравния туризъм в Турция се оказва лесната организация на лечението. На практика често се оказва, че е достатъчно едно обаждане по What'sUp или Viber, за да може човек да получи всичко нужно за визитата си. Причината е, че съседката ни има отработена система по осигуряването на престоя. Във всяка турска болница, която предлага здравен туризъм, има хора, които са връзката между пациента и специалистите. Ако човек пожелае, те могат да запазят самолетни билети, хотел, час за преглед и всичко останало, включително грижи по време на самата хоспитализация или пък туристическа програма след прегледите и интервенциите, ако са били леки.

Освен това Турция има лесен достъп по въздуха до 57 държави и 1 млрд. души по целия свят – пример за това е и новото летище в Истанбул, което се превърна в едно от най-натоварените в света. Разбира се, всичко това си има цена.

Ценова диференциация

Тя съществува на няколко нива. На институционално ниво здравното министерство има ценова листа за всички услуги за здравен туризъм. В нея са публикувани минималните им нива, като те се оказват реалните за държавните болници (тарифите може да видите тук). От друга страна всяко лечебно заведение е свободно само да си слага свои цени. Така се оказва, че държавните болници са с по-ниска стойност на услугите, отколкото частните. Има и трети вид диференциация, в зависимост от националността на пациента. За туристите от по-заможните държави като САЩ и западноевропейските страни, цените са по-високи, докато за българите и пациентите от по-бедни държави са по-ниски.

Ревизия на грешките

И все пак здравният туризъм в Турция не е низ само от добри практики – като всяка медицинска дейност той крие малко или много своите рискове от неудачен изход при определено лечение. В страната обаче си вадят поука от грешките, вместо да ги замитат под килима. Сред най-честите обвинения от страна на не един български лекар беше, че пациентите българи, лекувани там, след това се оставят без проследяване, особено ако имат усложнения. Сега обаче болниците са задължени да поддържат връзка с пациентите си и да проверяват дали всичко е наред, а при усложнения – да рехоспитализират болните за тяхна сметка, обясниха от USHAŞ.

От теория към практика

Сред най-атрактивните за българите региони за здравен туризъм са близките до границата ни с Турция. Там се намират областите Одрин и Текирдаг.

В първата живеят около 400 хил. души, а броят на болниците там е 11 с 1936 легла (от тях 270 са интензивни, а над 1000 са в по-луксозни стаи). Най-голямата болница в региона се намира в самия град Одрин, тя е държавна и се нарича "Edirne Sultan1.Murad". В нея българските пациенти са ежедневие. През миналата година там са се лекували 720 души, от които 325 са били българи. Услугите, които са ползвали, са били в различни направления: сърдечно-съдови заболявания, ортопедия, онкология. Листа на чакащите няма, а запазването на час става с едно обаждане по телефона, прието от човек, който говори български. Въпреки че е държавна, болницата разполага с 4 луксозно обзаведени за здравните туристи стаи, но ако те не стигнат, на всеки етаж е предвидено легло за чужд пациент. В болницата има 460 легла, 180 доктори и 980 сестри.

Аналогично е положението и в Текирдаг, където пациентите българи отново се оказват най-многобройни сред чужденците. В региона живеят 1 млн. души, в 20-те болници има 3223 легла, от които 737 са интензивни.

Една от частните болници, които предлагат здравен туризъм, е "Optimed", която има офис и в България. Оттам през 2022 г. са минали 760 чужди пациенти, като българите са били 245. Основно в болницата се търсят услуги за лечение на затлъстяване, пластична хирургия, но са имали пациенти и с различни други диагнози. Въпреки че самите те не правят трансплантации, работят с други лечебни заведения и могат да пренасочват пациенти. Осигуряват транспорт, хотел и диагностика. Обикновено здравните туристи предпочитат пакетни цени, защото им излиза по-евтино.

В Текирдаг се намира и един от бисерите на новите държавни турски болници - "D-r Fehmi Cumalıoğlu Sehir Hastanesi". Лечебното заведение е част от мащабен проект за обновяване на публичната база. Вече има 20 готови, а до края на година ще са построени 25 такива болници, като засега се предвиждат общо да станат 40.

Стойността на болницата в Текирдаг е 1.5 млрд. турски лири и е направена от частна компания под формата на публично-частно партньорство. Строежът е завършен за една година по време на пандемията (през 2020 г.). Сега се управлява от МЗ срещу наем, а след няколко години, ведомството ще придобие изцяло собствеността.

В болницата има 250 доктори, 750 сестри, които с акушерките стават около 1000, както и 605 легла. Лечебното заведение е построено така, че да издържа земетресение от 9-а степен по Рихтер, без да се усеща изобщо трусът, за да могат медиците да продължат да оперират. Също болницата разполага със соларни системи, които могат да го захранват поне една седмица, ако спре токът. Има и пречиствателна станция за дъждовната вода, която може да осигури дейността му за един месец при суша. Болницата разполага още с медицински хеликоптер и площадка, а за последните две години и половина през нея са минали над 3 млн. пациенти за прегледи и хоспитализации, като 5% от тях са били с КОВИД. Лечебницата има и спешност в 4 направления - обща хирургия, ортопедия, АГ и педиатрия, като на ден през нея минават 5000-7000 пациенти. Болницата е специализирана в кардиохирургия, инвазивна кардиология, онкология, гастроинтестинални заболявания и други.

В нея също се лекуват българи. През 2021 г. те са били 22, през 2022 г. - 57, а за първите няколко месеца на тази - 28. Общо за трите години през болницата са преминали около 1600 чужди пациенти. Цените, по които работи лечебното заведение, са съобразени с минималните тарифи на турското правителство.

Изводите

За мен те са няколко и са ясни, Турция недвусмислено ни показва, че:

- Успехът е следствие на поставянето на правилни цели и на сериозна работа по реализацията им.

- Няма как да има успешен бизнес, без да има ясни правила, които да важат за всички и да се спазват.

- Една държава няма как да има просперираща икономика, ако не осигури благоденствието на собственото си общество.

- Ако една държава реши, че иска да постигне нещо, то тя може да го направи.

За съжаление в България нещата не стоят по този начин.

* За изготвянето на материала са ползвани следните официални източници на турското правителство:
https://dosyasb.saglik.gov.tr/Eklenti/45317,siy2021-ingilizcepdf.pdf?0
https://www.ushas.com.tr/
https://health.goturkiye.com/
https://www.invest.gov.tr/de/library/publications/lists/investpublications/tourism-industry.pdf