Здравето на нацията ще се подобри след 10 години

Изкуственият интелект може да ни подведе по отношение на състоянието на пациента, казва проф. Борислав Георгиев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Този консенсус има всички основание да създаде условия наистина да се работи за подобряване здравето на населението. Смятам, че този път няма да имаме само отхвърлена задача на хартия. Увереността ми идва от това, че той е част от група документи, които не могат да се пренебрегнат. Той е в пряка зависимост от Стратегията на Европейския съюз за здравеопазването, подобряване на здравната сигурност и по-добро здраве на всички, която е от месец ноември 2022 година. Тя насочва европейските държави да изграждат действия за укрепване на първичната грижа и справяне с първопричините за влошеното здраве. Вторият много важен документ за страната ни е Националната програмата за превенция на хроничните незаразни болести в България 2021-2025 година, която ще бъде актуализирана в края на 2024-та. В приетия от нас консенсус коментираната програма имаме специална точка за осигуряване на условия за здравната осведоменост и култура, и за прилагане на навременни превантивни мерки за елеминиране и намаляване на диспозицията на вредните влияния на рисковите фактори. Целта е така да се постигне по-висока здравна култура на населението и здравословен начин на живот. Консенсусът не е изолиран документ за България, което е гаранция, че няма да остане само на хартия. Хубавото на КОВИД-19 е, че хората разбраха какво означава понятието пандемия. Затова и ние използваме този термин при незаразните заболявания. Така на всички ще им стане по-ясно за какво точно иде реч. Фондация „Академия кардиология", от чието име подписах консенсуса прави постоянни обучения за лекари, като се разясняват целите и всичко, което е залегнало в консенсуса и европейските документи за подобряване здравето на населението. По този начин, чрез лекарите, вървим стъпка по стъпка за осъществяване на заложените в него цели.

- Кои са най-общо заложените цели?

- В него дискутираме опасността от нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, главоломно растяща употреба на дигитални устройства и към всичко това занижена физическа активност. Основните заложени цели са ограничаването точно на тези рискови фактори. Те не налагат медикаментозна интервенция, а познаване от страна на хората, как да се справят с тях в живота. Пандемия, например е масовата заболеваемост от артериална хипертония, повсеместното разпространение на дислепидемиите, тоест високият холестерол, захарният диабет продълва да се увеличава – все неща, които водят до повишаване на смъртността в нашата страна. Чрез консенсуса се стремим да надградим дейности по ограничаването им. На тази база ще бъдат разработени и последващи документи и мерки. „Академия кардиология" ще организира поредица от прояви, на които ще бъде предоставена информация с лекари по тези належащи въпроси. Така, стъпка по стъпка, ще започнем постигането на целите към по-добро здраве на нацията. Засега съм сигурен, че той ще заработи, но не знам с точност кога той ще даде резултат.

- Как да разбираме колебанията Ви?

- Едно е да говорим и популяризираме всичко, свързано със здравната култура на населението и съвсем друго промяната на нагласите на българите по отношение на ранната профилактика и превенция. Това обаче не бива да ни отказва. Напротив, трябва да работим в тази посока, да информираме. Дори малцина да са младите хора, които пазят съветите ни за повече движение и спорт, а не само седене пред компютъра, здравословно хранене и предпазване от затлъстяване, неупотреба на тютюневи изделия и въздържание от алкохол неизбежно ще увлекат със себе си и други. Няма да е лесно, но все трябва да се започне отнякъде. В нашите цели много добре могат да ни помага и медиите, като информират за здравословното хранене и рисковите фактори. Аз съм потресен от факта, че България е сред водещите държави в света, в които не се консумират редовно плодове и зеленчуци. Препоръките са по пет пъти на ден да се хапва плод или зеленчук, но у нас това се прави само веднъж дневно. Вредните навици имат основна роля за влошаване на общественото здраве и хроничните болести у нас. Те са в пряко отношение и към преждевременната смъртност. България е с едно от най-ниските нива на средна продължителност на живота в европейския съюз – 74 години и 3 месеца. По причина на смъртност водят болестите на органите на кръвообращението - 57,3 на сто, следвани от онкологичните – 11,6%, респираторните – 4,6% и на храносмилателната система – 2,9 на сто. Всичко това е заради нездравословния начин на живот. Затова, тази тенденция трябва да бъде обърната. В Канада, например, отдавна не препоръчват употребата на какъвто и да било алкохол. У нас говорим за дози, които не довеждат до риск.

- Какви са относително безопасните дози?

- Бирата от 330 млл е колкото една единица допустим алкохол на ден. 25 млл концентрат или часа вино от 150 млл са еквивалентни на нея. Това са и количествата, смятани за безопасни. Всяка доза над тези количества води до риск не толкова от сърдечносъдови болести, колкото от карциноми. Много хора казват: Аз пих едно уиски за коронарна дилатация, тоест да не направя инфаркт. Наистина, то е коронарен дилататор. Ако обаче човек пие повече, се получава рискът от стомашно-чревни злокачествени заболявания или от чернодробни увреждания. България е малко над средата по консумация на алкохол в света, но никак не е малка тази на глава от населението. Фактите обаче показват, че 2,3% от българите са зависими от алкохола, а 6,9 на сто имат разстройства, свързани с употребата му. Той променя дори психиката на хората. Нещо повече, по данни на СЗО и Световната банка нашата страна е сред водещите държави по висока консумация – 12,7 л на глава от населението годишно. Това ни поставя на 6-то място в ЕС. Данните на Националния статистически институт към 2019 г. сочат, че всекидневно пият 17,4% от мъжете и 3,6% от жените над 15 години. За периода 2011-2021 г. потреблението е скочило от 8,5 на 11,4 литра. Тенденцията е към 2025 г. тя да достигне до 21,1 литра. Тревожен е и фактът, че докато в почти всички страни над 50% от употребяващите пият бира, а 45 % вино, то в България и Словакия твърдият алкохол е преобладаващ. На едни водещите места сме и по отношение на тютюнопушенето. Необходимо е да се разяснява не само вредата от него, която е ясно, но и от вторичното пушене – на непушачите в средата на пушачи. Вече говорим и за третично – полепването на токсини по дрехите ни, когато сме били дори за кратко в средата на пушачи. Всичко това е свързани с карциноми, еднокринни нарушения, очни и кожни заболявания. То се отразява на всички органи и системи. Напоследък се набляга на никотино заместителната терапия, но тя също създава зависимости. Към всички тези проблеми се прибавят и заседяването, особено на децата, пред дигиталните устройства, което води до заседнал начин на живот и всички неблагоприятни последици от него.

- Как ще коментирате общото впечатление, че с говорене нещата в България не се получават?

- Напротив, получават се, но трябва да имаме търпение. Преживяхме подобно нещо с хипертонията. През 90-те години на нас, лекарите, ни беше много трудно да научим хората, че нормалното кръвно налягане е под 140:90. Тогава се приемаше за нормално по изчислението възрастта по 100. Така излизаше, че на човек на 70 години 170 горна граница е нормално- нещо, което категорично не е вярно. Години наред обяснявахме това заблуждение. Сега вече голяма част от хората са наясно с оптималните норми и знаят как да си ги следят с апаратите вкъщи. Същият проблем имахме и с холестерола. От края на 90-те години говорим, как той уврежда кръвоносните съдове, как трябва да се следва диета и да се пият лекарства. Постепенно, макар и по-бавно от останалата част на Европа, хората започнаха да се вслушват и вече имаме по-добри резултати.

- Като имате предвид нашенската народопсихология, според Вас, колко време ще ни трябва да бъдат убедени хората, че първо сами трябва да се погрижат за собственото си здраве?

Със сигурност ще ни трябват години, може би десет-може би петнадесет, но не бива да се отказваме. След десетилетие ще имаме подобряване на здравето на населението. Щом в другите държави са успели, ще успеем и ние. Във Великобритания вече се работи от две десетилетия по широкомащабна програма за по-широкото застъпване на здравословния начин на живот и профилактиката. Резултатите са много добри. Важното е, че у нас вече е направена първата стъпка чрез подписването на Консенсуса за насоки и препоръки за намаляване на вредата от поведенческите рискови фактори като допълнение към дейностите по тяхното ограничаване и контрол с цел подобряване на здравния статус на населението. От тук нататък следва да работим всички в обществото и най-вече ние, лекарите, като убеждаваме хората, как така да живеят, че да не рушат собственото си здраве. Когато хората често чуват определени твърдения от лекарите, първо ще свикнат с тях, после ще ги приемат за даденост и ще започнат да правят необхоимото, за да бъдат здрави.

- Напоследък доста се говори за ползите и опасностите от изкуствения  интелект. Как ще го коментирате, страх ли Ви е от него?

- Нека първо да използваме естествения си интелект, а после да говорим за изкуствения, защото той има логическата основа да бъде използван в здравеопазването. Често пъти обаче той може да ни заблуди, защото в момента част от параметрите за здравословното състояние на пациента не винаги могат да бъдат правилно интерпретирани от него.