Аптеките у нас са повече от нужното

Заради високия им брой, специалистите не стигат за всички, въпреки че броят им е над средния за ЕС, казва маг. фармацевт Светослав Крумов

Изследванията са направени на база информация от Регистъра на БФС към края на 2022 г., данни за населението на НСИ към 2021 г., обобщена информация по области за броя на аптеките и фармацевтите, събрана в хода на изработване на областните аптечни карти, както и информация за състоянието на регионите на планиране от Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги.

Национално ниво

Броят на магистър-фармацевтите, вписани в регистъра на БФС в края на 2022 г., е 6861 души, от които 6715 упражняват професията, 86 жени са в майчинство и временно не практикуват, а 60 души членуват доброволно в организацията.

По-голямата част от фармацевтите - 79% (5422), са жени, а 21% (1439) - мъже. Най-голяма част от практикуващите фармацевти 23.53% (1581 души) са между 31 - 40 години, като броят им намалява на половина след седемдесет годишна възраст 11.53% (794 души). Съотношението на фармацевтите в трудоспособна и над трудоспособна възраст е 74% към 26%.

Данните на национално ниво показват, че броя на аптеките за обслужване на населението надвишава необходимия минимален брой, изчислен по методиката на областните аптечни карти (ОАК) с 10.43%. При средно годишно население в България от 6 877 744 души, броя на аптеките е 2838, като на 10 000 жители се падат средно по 4.13 аптеки. На практика осигуреността с аптеки в България е с около 22% по-голяма от средната за европейските държави и с 6% по-голяма от минимално определената с ОАК, а именно 2570.

Броят на магистър-фармацевтите у нас също надвишава средноевропейските показатели с около 16%, като в България се падат 8.66 фармацевта на 10 000 жители, срещу 7.3 за ЕС. Въпреки високия брой фармацевти, ясно се очертава техния недостиг в аптеките. Осигуреността на магистър-фармацевтите в една аптека в страната е средно 2.1 души (при 2.71 изчислена по методиката на ОАК), срещу 3-ма за ЕС. Единствено в област София-столична средната осигуреност с фармацевти 3.22 на аптека, надминава изчислените за региона 2.72.

Причините за дефицита

Причината за недостига на фармацевти е в по-големия брой аптеки на глава от населението в сравнение с ЕС, като една българска аптека обслужва средно 2423 жители, докато средната стойност за ЕС е 4122 жители. На този фон дефицитът на специалисти за обезпечаване на работата само на изчисления по методиката на ОАК минимален брой аптеки е 1017 фармацевта при осигуреност 85.42%, като недостига за осигуряване на всичките действащи към момента аптеки за обслужване на гражданите (без да се отчитат болничните аптеки около 240 бр. и необходимия за тях персонал от фармацевти) е над 1700 специалисти (29% не осигуреност). Липсата на допълнителни демографски и географски критерии, като минимално отстояние между аптеките, определен минимален брой жители и др. при разкриването на аптеки, е причина нарастването на броя на фармацевтите да води до нарастване на броя на аптеките, а не до увеличаване на персонала в тях. Недостига на квалифицирана работна сила в аптеката допълнително влошава качеството на фармацевтичните услуги, води до изкривявания и риск за спазване на Правилата за Добра фармацевтична практика, като в някои аптеки магистър-фармацевта дори не присъства през цялото обявено работно време, или още по-лошо, ръководителят на аптеката никога не е стъпвал в нея.

Северозападен регион

В Северозападния регион за планиране попадат областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. Структурата на населението според преброяването от 2021 г. показва тенденция на прогресивно застаряване, като делът над 65-годишна възраст достига 26.3% от общото население – по-високо от средното за страната 21%. Тази тенденция се наблюдава включително по отношение структурата на фармацевтите в района. Най-голямата група практикуващи фармацевти – средно 27% е на възраст над 70 години, като за област Плевен тази група е 33.74%, най-голямата група за всички области на страната.

В този регион се очертава и най-големият недостиг на аптеки и магистър-фармацевти за цялата страна. Добра осигуреност с аптеки има единствено в област Враца, където те са над минимално определените, но осигуреността с фармацевти е под минималните стойности. Още повече се очертава недостига на ниво общини, като цели общини в региона са без разкрити аптеки. Може да обобщим, че Северозападният регион за планиране се характеризира с най-застаряващото население, при най-голям недостиг на аптеки и фармацевти и ограничен достъп до фармацевтични услуги и фармацевтични грижи.

Северен централен регион

Северният централен регион се формира от областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра. Структурата на населението според преброяването от 2021 г. показва, че населението на Северния централен район за планиране е в тенденция на прогресивно застаряване, като делът над 65-годишна възраст достига 24.52 % от общото население.

Делът на магистър-фармацевтите в регистъра на БФС във възрастовите групи над 60 години е малко над 20%, като най-голям е в област Разград 26.04%, а най-малък в област Силистра 13%.

На територията на Северния централен регион са разкрити 271 аптеки при минимално необходими 274, което показва една сравнително добра обезпеченост от аптеки. Най-много аптеки има в област Русе, където те са 141% над минимално заложените за региона. Около 80% от аптеките в областта са разположени в областния град Русе, което очертава едно пренасищане от аптеки в града за сметка на чувствителен недостиг от аптеки и специалисти в периферията на областта. На фона на сравнително добрата осигуреност от аптеки изпъква недостиг на фармацевти в целия регион, като в една аптека работят средно 1.64 фармацевти. Най-големият недостиг от фармацевти е в област Силистра.

Североизточен регион

Североизточният регион за планиране включва областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Структурата на населението според преброяването от 2021 г. показва, че населението на Североизточния регион има по-нисък дял на население над 65г. – 20.6% за района спрямо 21% за България. Относителният дял на бедните спрямо линията на бедност в региона е 17.9% – най-ниския спрямо всички райони и по-нисък от средния за страната 22.1%

85% от магистър-фармацевтите в Североизточния регион са в работоспособна възраст. Интересен феномен се наблюдава в област Търговище. Съотношението мъже/жени е 92% към 8%, като това е най-голямата диспропорция за цялата страна. В област Търговище няма нито един фармацевт във възрастовата група 41-50 години. Също така няма нито един мъж фармацевт в целия възрастов интервал от 31 до 60 години (период от 30 години), но за сметка на това областта е с най-много работещи мъже над 70 годишна възраст, като техният дял е 50% срещу 20% за жените. Може да се предположи, че до няколко години и за доста дълъг период от време, в тази област ще съществува голям дисбаланс между половете с огромен превес на жените далеч над средните за България и ЕС.

В Североизточния регион се наблюдава сравнително добра осигуреност от аптеки, но недостиг на аптеки се отчита във всички области с изключение на област Варна. В тази област има пренасищане с аптеки (117%), които са концентрирани предимно в регионалния и областен център – гр. Варна. Броят на фармацевтите, е 111% от минимално определените с ОАК, но поради големия брой аптеки, средната осигуреност е 2,6 фармацевти при необходими 2,71 пресметнати по методиката само за област Варна. На другия полюс е област Шумен, където дефицита на аптеки и фармацевти е най-големият за територията на региона. Повече от половината от дефицита на кадри се наблюдава именно тук.

Югозападен регион

Югозападният регион за планиране включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София и София-град. Югозападния регион е с най-голяма гъстота на населението на територията на страната (104 жители на km²). Най-голям брой жители живеят в област София-град – над 50% от населението на региона. Структурата на населението според преброяването от 2021 г. показва, че населението на Югозападния регион за планиране е в тенденция на прогресивно застаряване, като делът над 65-годишна възраст достига 19.44 % от общото население на района.

Структурата на практикуващите фармацевти е близка до тази на национално ниво, като групата на фармацевтите в трудоспособна възраст е над 83%. Най-малко работещи фармацевти в над трудоспособна възраст има в област София-столична 5.72%, докато най-много фармацевти на възраст между 30 и 40 години има в област Благоевград 26.42%.

В югозападния регион се отчита най-високата осигуреност от аптеки 128% и магистър-фармацевти (125%) на територията на страната. Това е и единствения регион в България където критерии за осигуреност на аптеките с фармацевти, 2.65 магистър-фармацевта на аптека се доближават до определените за региона 2.72. За област Кюстендил тази показател е 2.51, а за област София-град 3.22 което надминава дори средните стойности на осигуреност за ЕС. Въпреки това разпределението на аптеките и фармацевтите е изключително неравномерно, като те са концентрирани предимно в областните центрове и най-вече гр. София.

Недостиг на аптеки се отчита единствено в област Кюстендил, докато недостиг на фармацевти се наблюдава във всички области с изключение на София-столична. Най-голям е недостигът от фармацевти на територията на област Благоевград, където дефицитът е близо 40%

Югоизточен регион

Югоизточният регион за планиране включва областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Структурата на населението според преброяването от 2021 г. показва, че 21.5% от населението е над 65г., спрямо 21% за България. Районът спазва тенденцията за по-застаряло население, където то е 24.5% от популацията. Относителният дял на бедните спрямо линията на бедност в Югоизточния район е 26.3 – най-високия спрямо всички райони и по-висок от средния за страната 22.1.

Структурата на практикуващите фармацевти показва, че 16.7% от фармацевтите са на възраст над 60 г., спрямо 26% за страната. На тази обща картина обаче, се откроява област Сливен където делът на фармацевтите в над трудоспособна възраст е над 24%.

Възрастовата група 31-40 години е близо 17.84%, спрямо 24% на национално ниво, като най-високо е представена в област Бургас 25.98%, а най-ниско във област Сливен където е едва 9.2% Броят на аптеките в Югоизточния регион е 469 при минимално необходими 376, което определя много добра осигуреност от аптеки в региона. Данните обаче показват силно изразено неравномерно разпределение на аптеките, като осигуреността им в област Бургас (125%) и област Стара Загора (117%) е над средната за страната, а в областите Сливен и Ямбол се наблюдава дефицит от аптеки, като най-осезаем е в област Сливен, с дефицит над 39%.

С изключение на област Бургас, където броя на практикуващите фармацевти е над минималния определен за областта, във всички останали области от региона се наблюдава голям недостиг от фармацевти. Най-изразен е недостига в област Сливен, където дефицита е с над 40%. Въпреки високият брой на фармацевти в област Бургас осигуреността им там е най-ниска за целия регион. В една аптека работят средно по 1.56 магистър-фармацевта, срещу 2.1 за страната. Това се дължи на прекалено големия брой аптеки, които са разположени неравномерно, предимно в областния център - Бургас.

Южен централен регион

Южният централен регион за планиране включва областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Структурата на населението според преброяването от 2021 г. показва, че населението на Южен централен район за планиране е в тенденция на прогресивно застаряване, като делът над 65-годишна възраст достига 21.72% от общото население. Тези данни показват ясна тенденция към застаряване, като делът на населението над 65-годишна възраст през 2011 г., спрямо общото население на района е бил 18.5%.

По отношение на структурата на работната сила от фармацевти и тяхната осигуреност обаче, може да определим Южния централен регион като региона на крайностите. Делът на практикуващите фармацевти над трудоспособна възраст е 11.9%, най-малкия за всички региони на страната, като в област Пловдив той е едва 6.5%. В област Кърджали пък се намира най-голямата група практикуващи фармацевти на възраст до 40 години. Техният дял в областта е 64.5%, или това е най-младата фармацевтична работна сила в България.

Съотношението на половете в Южния централен район е точно 80% към 20% в полза на жените, като в област Смолян няма нито един мъж над 60 годишна възраст, който да упражнява професията „магистър-фармацевт". Като цяло Южния централен регион е добре осигурен с аптеки. Недостиг от аптеки се наблюдава в областите Кърджали, Смолян и Хасково, а пренасищане има в Пловдив и Пазарджик като осигуреността от аптеки там е съответно 144% и 129% - над средните за страната.

С изключение на област Пловдив, където имаме повече фармацевти от заложените в аптечната карта на областта, във всички останали области имаме очертан недостиг от фармацевти като за целия регион е 71.3%. Въпреки, че са покрити заложените минимални изисквания за брой фармацевти в област Пловдив, поради големия брой аптеки, средната осигуреност е 2.28 фармацевти в една аптека, при необходими 2.71 изчислени по методиката на ОАК за област Пловдив. Най-ниската осигуреност е в област Пазарджик, където на фона на големият брой аптеки, броя на фармацевтите работещи в една аптека е едва 0.98. Това е областта с най-ниска осигуреност от фармацевти на територията на България и показателят е смущаващ, поради изискванията на законодателството за минимум един фармацевт на аптека при получаването на разрешение за дейност.