Изследователите се надяват бъдещият им модел да залегне в педагогиката, първокласниците да учат по него, за да избегнат травми на ръката 

Силвия
Николоваsilnikol@gmail.com
Лекар и ученици търсят причината за болките в ръцете. Те са от Втора английска гимназия в София, той е д-р Емануил Найденов от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" в столицата. За целта те проучват различни модели на писане, опитвайки се да предотвратят риска от развитие на редица заболявания.
Кръговратът на болката
Детето ви пише грозно. Учителката ви е направила бележка, за сетен път, ви е казала да го карате да се упражнява повече вкъщи. Досадно ви е, докато слушате оправданията му, че го боли ръката. Крещите, къде по него, къде, защото вашата ръка също ви боли от работа. Но, някак си сте забравили, че някога в училище тя също ви е боляла, но никой не е изслушвал оплакванията ви.
Това е една твърде позната картина, която обичайно се пренебрегва, когато стане дума за краснопис, пък и въобще за дискомфорт в пръстите, китката, лакътя, че и чак до рамото.
С възможността да изпълняваме както деликатни движения, така и силово повдигане, ние поставяме много изисквания към нашите ръце. В резултат на това разнообразието от функции, особено когато те се повтарят еднообразно от ранна възраст, можем да провокираме различни заболявания. „Едни от тях, най-честите са ревматологичните. Има обаче и редица други, които могат да окажат негативно влияние върху качеството ни на живот", казва д-р Емануил Найденов. Такива, например са тендинитът, при който възниква асептично възпаление около сухожилията, или дразненето на нервите, както е при синдрома на карпалния тунел.
Кога започва всичко
На този въпрос, се е заел да отговори екип от ученици, които под ръководството на д-р Найденов правят проучване. То продължава вече почти година. За целта гимназистите са подбрали доброволци, техни съученици. Те изследват и търсят най-ергономичната поза на писане на ръка. За целта се засичат параметри, като време и прецизност, като едновременно с това се отчита и натоварването на мускулите и охлаждането на пръстите на ръката. „Изстиването на пръстите на ръката кореспондира с напрежението, което се прилага в процеса на писане. Температурата им леко пада", пояснява д-р Найденов.
За целта учениците използват професионална термокамера, която точно чрез стойностите на температурата отчита натоварването на ръката по време на този процес. Така, по думите на лекаря, резултатът е обективен и няма как той да бъде манипулиран. Подходът за тестване е концентриран изцяло върху процеса на писане на ръка, без да се изисква съществено когнитивно натоварване. Доброволците възпроизвеждат поредица от едноцифрени числа, като се отчита скоростта на базата на преброените символи за 5 минути. „Има различни методи на изследване, но точно такъв досега по света не е правен. В това се състои и оригиналността на проучването, обяснява Д-р Емануил Найденов. Движението на мускулите води до повишаване на температурата и кръвообръщението в резултат на увеличената метаболитна активност. Инфрачервената термография е метод, позволяващ тези изменения да бъдат измерени в реално време, тъй като технологията е достатъчно прецизна. Така могат да се определят конкретни, натоварени мускулни групи в областта на раменния пояс и мишницата", допълва той. След обобщаване на резултатите, очаква се това да стане към средата на годината, ще стане ясно къде точно грешат тези, които при дълго писане получават болки в ръцете и какъв е похватът и подходът на тези, които държат химикалката часове без да изпитат такъв дискомфорт.
Целта на младите изследователи
Тя е една – да установят кой е най-щадящият начин за писане така, че да не се увреждат пръстите, дланта, китките и лакътя на ръката. Всичко това се означава с една единствена дума - ергономия. Това е науката за оптимизиране на позицията на тялото към даден трудов процес. Тя се свързва и с адаптирането на възможностите на човека по отношение на позата, инструментите, съоръженията и условията на работната среда. „Изводът е, че натоварването зависи от стила на писане. За едни хора то е по-малко, но те пишат по-бързо и по-прецизно, а при други е точно обратното. Целта е впоследствие най-добрият модел, в който натоварването на ръката е най-слабо да бъде препоръчан на педагозите в училищата. Децата да бъдат обучавани още в първи клас да пишат по него. Така те няма да се уморяват и няма да рискуват да развият заболявания на пръстите, и китката", казва още Д-р Емануил Найденов.
По думите му има още много други дейности с ръцете, които могат да нанесат поражения. Това важи за професиите, в които има повтарящи се движения на китката, като например хората, заети с тъкачество и шивачество. Те обаче могат да бъдат избегнати, когато се установи най-доброто положение на ръката за осъществяването им така, че това да не се отрази на тяхното здраве.