Заради агресия отказват лечение на болни

Всекидневно по пътищата безнаказано шофират пияни и дрогирани. Това не може повече да продължава. Те не само се чувстват безнаказано, но са и безнаказани. Ние в момента се грижим основно за правата на престъпниците и нарушителите.

Нещо повече, те жертват живота си, за да спасяват други, а в същото време срещу тях има негативна кампания – хулени, обиждани, че дори и бити. В САЩ, където съм живял две години, първо се грижат за правата на жертвите, за правата на правораздавателните органи и едва след това се мисли за правата на престъпниците. Точно заради това, има ли тежко болни пациенти, се питаме кой да ги вземе, за да не се вкараме после в страхотни проблеми. Ние сме лекари, а не магьосници. И ние допускаме грешки.

да не успееш да помогнеш, агресията се излива отгоре ти. Смачква те, а никой не иска да бъде мачкан. Хора, които могат да бъдат спасени, но са рискови болни, никой няма да посмее да ги спасява и занапред, ако обществото не промени агресивното си поведение към нас, лекарите. При появил се проблем или неуспех, които не зависят от нас, ние сме тези, които сме обвинявани. Това е все едно спасител на плажа, който не е успял да спаси удавник, да се опитват близките да го вкарат в затвора. Стигне ли се до това, спасители на плажа няма да има. Същото е при нас, лекарите. Агресията е една от причините много колеги да заминават.

раздувани „случаи" все повече ще отказват да поемат рисковите пациенти. Затова и се случва някои да не бъдат приети в една или в друга болница. Никой не иска да си слага главата в торбата. В такива случаи загазва този, който се е опитал да помогне. Това отблъсква лекарите все повече от България, което е жалко. Към този проблем се прибавя и този, че за разлика от Турция, където активно изпращат хората да специализират и да се надграждат професионално в чужбина, тук се прави недостатъчно за младите колеги. У нас всеки търси и намира собствени начини и средства, за да се квалифицира, да специализира. Държавата трябва да работи в тази посока.

За едно лекарско място да се борят много хора. Така ще може на най-добрите, на най-кадърните и амбициозни колеги да се даде възможност да специализират, да се образоват допълнително, да се развиват. Така ще имаме качествено здравеопазване. В сегашните условия това е трудно осъществимо. Лекарят на първо място мисли дали с опита си, предприемайки спасяването на рисковия пациент, няма да пристъпи с една крачка към затвора. Затова на някои се налага да обикалят от болница в болница, от град в град без да ги приемат.