Здравната реформа пак на дневен ред

Депутати и лекари обсъдиха нуждата от смяна на пирамидата, но кога и как ще стане още не е ясно

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

България е с огромен брой хоспитализции, 30% от тях са, за да бъдат направени изследвания. „У нас годишно те са над 2 милиона. "В нашата здравна система всички стимули водят пациента към болницата, защото в здравната каса има едни готови пари захарчене. И понеже всички пациенти рано или късно стигат до болницата, там се правят всички инвестиции в кадри и скъпа апаратура", посочи председателят на здравната комисия доц. Антон Тонев и допълни, че посоката на стимулите трябва да е към извънболничната помощ, но без това да е за сметка на качеството на медицинската грижа.

Регионален дисбаланс, концентрация на лекарски практики в големите градове, недостиг на медици в малките и труднодостъпни населени места, липса на адекватни стимули за общопрактикуващите лекари отчете заместник-министърът на здравеопазването Тома Томов. По думите му осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е на едно от най-ниските нива на осигуреност в Европейския съюз.

По думите на председателя на сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров джипитата се нуждаят от дофинансиране. Той изчисли загубите за здравната система от здравнонеосигурени граждани. „От тях системата губи всяка година по 360 млн. лева. За децата не се плаща, а немалко хора са освободени от нея или плащат по един лев, подчерта той. Доклад на „Евростат" показва, че средствата за извънболнична помощ в България са пет пъти по-малко в сравнение с финансовия ресурс в другите европейски държави", каза още той. По думите му немалко от джипитата работят без медицинска сестра , тъй като нямат възможност да й плащат. Проблем се оказва и възрастта на лекарите у нас. „ Не повече от 14 на сто от тях са на възраст до 50 години. Най-много работещи джипита има в областите София, Пловдив и Варна, най-малко са в Разград, Търговище, Смолян и Кърджали. „Съвсем скоро системата вероятно няма да може да се самоиздържа", прогнозира председателят на БЛС д-р Иван Маджаров и припомни, че в цялата страна общопрактикуващите лекари са 3990.

Същата теза застъпи и депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов, като подчерта, че е необходимо в здравната система да има повече финансови средства.

Решения

Според доц. Антон Тонев за ограничаване на ненужните хоспитализации общопрактикуващите лекари трябва да получават диференцирано заплащане в зависимост от пътя, по който преминават прегледаните от тях - дали се лекуват в болница, от специалист или вкъщи. Сумата ще бъде по-голяма за излекуваните без да влязат в болница. Той лансира и идеята за създаване на нов тип неотложна помощ, която да е изградена на регионален принцип, за да се разтоварят джипитата от дежурства. С предложение за повишаване на финансирането излезе депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов. „Един от начините е повишаване на здравната вноска, а другата възможност е парите да дойдат от данъци, каза той. Вече опорочихме пенсионния модел. Моделът на здравеопазването не трябва да бъде опорочаван, ако искаме той да остане достатъчно справедлив за всички нас", заяви депутат Ангелов. Според прогнозата му повишаващият се процент на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст ще намалява все повече достъпа до медицинска помощ. „Затова само с финансов ангажимент от държавата бихме могли да преодолеем липсата на достатъчно добър достъп", каза още проф. Костадин Ангелов. Председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров изтъкна, че таксата за посещение при личния лекар не е променяна от 2012 година. Тя е все още 2.90 лева. Според него е време тя да бъде променена, като по този начин джипитата ще имат стимул.

Доц. Антон Тонев коментира и предложението на НЗОК за електронна идентификация. „Тази пластика ще се издава от личния лекар и пациентът ще доказва присъствието си не с подпис върху хартия, а с магнитно отчитане на информацията чрез четец. Това е стъпка към пълното премахване на хартията", допълни той.

Заключение

Независимо, че дискутираните проблеми в системата не са от вчера, не е ясно кога те могат да бъдат решени. Въпросът е, че няма поставени ясни и точни срокове, не са разписани и конкретни ангажименти.

„Изправени сме пред сериозна ситуация, основно заради това, че всички работим в сравнително инертна система и всяка промяна дава резултат след години. Ако сега вземем някакви мерки, ще видим резултатите след минимум осем години", каза председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев. За момента обаче бяха зказани само виждания и намерения без конкретика. Депутатът от „Демократична България" д-р Александър Симидчиев също сподели треговите на колегите си. Той обаче изрази становище, че не бива сега да се бърза с взимане на решения при положение, че още няма яснота дали ще има правителство, което да ги изпълнява.