Наложително е да спре роенето на болници

Имаме излишък на легла и една дейност, която е разпределена в много повече здравни заведения от нужното, казва проф. Валентин Говедарски

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Говедарски, какво е състоянието в болницата, след като поехте управлението й?

- Когато поех ръководството на болницата в края на септември миналата година, беше установено, че предходното управление е оставило множество финансови и кадрови проблеми и нашите бързи действия бяха насочени към подобряване на микроклимата, увеличаване на дейността, контрол на разходите, което в крайна сметка доведе до добри финансови резултати. Въпреки това обаче, в следващите три месеца, бяхме въвлечени във финансови загуби, които бяха отражение от задълбочаващата се икономическа криза в страната. В основата на увеличените разходи бяха режийните такива. В сравнение с предходната година, най-големите ни загуби се оказаха при електроенергията – 81% или 400-500 000 лева повече, като тази сума е след направените отчисления от компенсациите, които държавата осигури. Топлоенергията има ръст на нарастване от предходната година средно с 15%, а горивата - с 35%. Други големи разходи бяха по заплащане на трудови възнаграждения, изплатени след увеличаване на минималната работна заплата с постановление на МС от месец август, което е 33% за нашата болница. Разходите по местни данъци и такси за новата сграда за 2022 година са в размер над 150 000 лв. Единственото увеличение през изтеклата година от Министерство на здравеопазването е до 23 % приходите от КП, но за нашите специалности това средно е едва 10%.. Тук не споменавам разходите по увеличените услуги на фирмите към болницата, както и увеличените консумативи и медикаменти. Така създаденият неблагоприятен бизнес климат за болниците е само в посока на увеличение на разходите. Мое наблюдение е, че повечето държавни структури с подобен обем на дейност, са в това състояние, което е отражение на продължаващата политическа, икономическа и финансова криза в страната.

На фона на изложения финансов статус на болницата, ние успяхме да мотивираме и обезпечим кадрово ситуацията, както и да утвърдим качеството на нашата дейност.

- Успяхте ли да не увеличите задълженията си?

- Аз не знам държавна структура, която да не е повишила разходите си. но същевременно ние нямаме и никога не сме имали непогасени задължения или просрочия към нашите фирми доставчици.

- С колко успяхте да увеличите заплатите на персонала и правилно ли беше това изискване от страна на властите?

- Успяхме да увеличим основните заплати на лекарите и сестрите според КТД. За държавните лечебни заведения това беше абсолютно задължително, защото изтеглянето на квалифициран персонал към частните болници не трябваше да продължава. Така че, това беше правилно и обвързано с повишаването на стойностите на КП.

Нарастването на приходите в болницата стана заради увеличението на цените на КП или на пациентите?

Ние не сме страдали от липса на пациенти. Бих казал, че имаме увеличен пациентски поток, благодарение на нашата организация, особено след септември, когато сме реализирали най-голямата дейност на болницата от последните две години назад, което води до по-големи приходи, но и до повече разходи. Пациентите се връщат в болниците, които са се доказали като най-добрите лечебни заведения, каквото е и „Проф. д-р Ал. Чирков" в областта на ССЗ.

- Това е така, с какво си обяснявате факта, че през последните няколко години болниците не успяват да усвоят бюджетите си, които им определя здравната каса?

- Нямам поглед върху общата картина, но мога да отговоря за бюджета на нашата болница. От една страна, никой не е планирал такава финансова, икономическа и политическа криза, в каквато се намираме в момента и която продължава доста време. Войната в Украйна също въвлече света в тежка енергийна криза, което не се вмества в проектобюджетите. От друга страна, пациентите вече имат много възможности, където да отидат да се лекуват, имам предвид многото частни структури. Това определено води до намаляване на пациентите за всяко лечебно заведение.

- Справката на НЗОК показва, че заетостта на леглата в страната обикновено е под 50%, това здравословна използваемост ли е на болничната система?

- В предходния въпрос разясних, че излишъкът на легла е следствие на една дейност, която е разпределена в много повече здравни заведения от необходимото. Ясно е, че трябва прецизиране на обема и качеството на дейностите на база териториално разпределение, както и сериозен контрол на здравната услуга.

- През миналата година вече имаше заявки за разкриване на нови кардиохирургии в Бургас, Пловдив, София и Плевен, това нужно ли е на страната ни?

- Това е в ущърб на здравеопазването и води до хаус и нелоялна конкуренция в системата и естествено потърпевши са пациентите. Има европейски регулации и стандарти, по които би трябвало да се движим. Според тях на 1.5 млн. население би трябвало да има една кардиохирургия. Тоест, в София те са двойно повече и продължават да се откриват нови. Същото е и с инвазивните кардиологии, на 200 хил. човека би трябвало да има една, у нас те са над 50

- В тази връзка какво ще се случи с качеството на лечение, ще се увеличи ли стремеглаво броя на пациентите с нужда от кардиохирургични операции, за да се поддържа нивото на специалистите в тях?

- Както казах, пациентите със ССЗ са сравнително константна велчина. За поддържане на нивото на специалистите в лечебните заведения, стремглавото увеличение на пациенти може да бъде получено от некоректно диагностициране със съответното заболяване или реално увеличаване на заболеваемостта на населението. Искам да кажа, че кадрите, които са квалифицирани и за изграждането им са нужни над 10 години, са дефицит и не могат да се разпределят на толкова много места, така че едва ли всички болници ще работят с едно и също качество.

- Тезата на някои мениджъри е, че ще внесат или ще си произведат млади специалисти, възможно ли е това да се случи и дори да стане, ще има ли достатъчно пациенти за всички структури?

- Както обясних, квалификацията на един специалист в ССЗ отнема много години. Действително, всеки мениджър може да „внесе" утвърдени кадри, но на тях също ще им е необходимо да обучат съответния екип от млади специалисти. При нас има доста млади колеги, които се интересуват да продължат развитието си, те обаче трябва да се учат от най-добрите. Ясно е, че в България утвърдените кадри са едни и същи, а пациентите са сравнително константна величина. Дали последните ще получат по-добро и качествено обслужване, трябва да бъде контролирано, както в държавните, така и в частните структури. Миграцията на кадри е повече сред младите колеги, а те нямат още този опит, отивайки в една нова структура, няма да могат и да го придобият.

- В тази връзка смятате ли, че е крайно време гилдията ви да се намеси в провеждането на здравната политика и да каже – ако искаме да имаме качествено здравеопазване, трябва да спрем с роенето на болнични структури?

- Това е наложително да стане. Доколкото знам, здравната карта е готова като идея, до нейното осъществяване обаче ще мине още доста време. Дейностите на територията на страната трябва да бъдат добре разпределени и контролирани, у нас няма смисъл от още болници, а съществуващите трябва да бъдат преразпределени. Многото болници не значат по-добра и по-качествена медицинска услуга.

- В края на миналата година МС прие Национална карта на дългосрочната нужда от здравни услуги със същата философия, имате ли надежда, че това ще стане реална държавна политика?

- Това е оптимистично и се надявам, че ще се случи, защото основният приход на всички болници е от НЗОК, а той е лимитиран. Няма как този бюджет да захрани толкова много структури.

- Има ли контрол над медицинските дейности у нас и какво е качеството и достъпността им?

- При толкова много болници всеки пациент има възможност да отиде, където иска, друг е въпросът колко качествена услуга ще получи. Правихме една статистика, колко проверки сме имали като държавна болница, фактите показват, че има сериозен контрол. Как е в частните структури, не мога да кажа, но съм чувал, че контролът върху дейността, е по-различен.

- Има ли място според вас за развитието на високоспециализирана медицина и в частност на траснплантологията у нас?

- В България и в момента има високотехнологична медицина. Необходимо е нейното надграждане, за което е нужно, като във всяка област на високите технологии, наличие на финансиране. Като пример - на пазара от тази година има високотехнологични устройства в областта на кардиологията, които за съжаление няма да могат да бъдат включени към заплащане от здравната каса, поради ограничения ѝ финансов бюджет. Наша цел за болницата е да изградим иновативен трансплантационен център на европейско ниво, което мисля, че скоро ще се случи. Искаме да правим белодробни трансплантации, които са на изчакване, имаме екипи, които участват и в бъбречните трансплантации, а нашият най-голям опит е със сърдечните трансплантации.

- Като казвате, че вече имате екипи за белодробни трансплантации, въпрос на чакане на донор и реципиент ли е липсата им?

- Не, трансплантологията не е само организация на екипите, а стратегия на държавата, нямаме все още стратегия за белодробните трансплантации и готовност от системата да се извършат.

- А има ли някакви стъпки от страна на ИАМН или МЗ в това отношение?

- Нямам информация.

- Кога смятате, че е възможно болницата да се превърне в комплексен трансплантационен център?

- Надявам се това да стане тази година.

- В новия блок на болницата ли ще бъде ситуиран този център?

- Да, заедно с още 7 дейности. Трябва да намерим екипите за всички тях, имаме възможности да го направим, включително и финансови, тъй като държавата отпусна ресурс.

- Какви са специалностите, които ще се развиват в новия блок?

- Освен трансплантациите, ще заработи „строук" център за спешни инсултни състояния, в който ще се правят инвазивни процедури и тромболиза. От голямо значение е, че имаме хеликоптерната площадка с което съкращаваме времето, в което пациентът да стигне дотук до първите един-два часа, които в тези случаи е животоспасяващо.

- Ще ви стигне ли бюджета през тази година?

- В тази икономическа обстановка, бюджетът ни ще е крайно недостатъчен. За мен една държавна структура много трудно би имала успехи, без дофинансиране или драстично увеличение на КП поне двойно. Все още, в остойностяването на клиничните пътеки, не е включен лекарският труд.

- Какви са очакванията ви от бъдещия НРД, освен повишаването на цените на КП?

- Надявам се да има някакви средства, които се отпускат допълнително от МЗ или от НЗОК за държавните болници, тъй като в последните се извършва лечение на коморбидни пациенти, които генерират много загуби, извън клиничните пътеки.

- Законопроектът на „Продължаваме промяната", който се гледа в момента, предвижда това да става чрез НЗОК за важните болници, които ще се определят по специална методика, има ли място сред тях и за частните структури?

- Приоритет в дофинансирането трябва да имат болниците, лекуващи социално значимите заболявания на нашето време, а именно ССЗ. Това лечение се осъществява основно от държавните болници, и те трябва да задържат кадрите си за да преодолеят съществуващите кризи. Частните структури имат възможност за друг вид приходи.

- Успоредно с този законопроект има и друг на ГЕРБ, където се предлага целево финансиране за областни болници от МЗ, трябва ли да се разшири обсега и към изцяло държавните като вашата.

- Не съм запознат с внесените от различните парламентарни групи на законопроекти. За мен е важно, нашата болница като част от държавната структура, да получи възможността за адекватно и съобразено с икономическата обстановка финансиране, което да гарантира възможност за развитието ни и осигуряване на качествена медицинска услуга на нашите пациенти.

- Парламентът освободи предсрочно управителя на НЗОК, заради липсата на добър диалог с БЛС и твърдения за еднолично управление. Удачен ли беше този развой на събитията и какви смятате, че ще са последствията за системата?

- Не съм запознат с отношенията и липсата на диалог между двете структури, но мога да кажа, че съм „потърпевш" от недостатъчното дофинансиране на дейностите. В световен мащаб са утвърдени различни източници на финансиране на здравеопазването. Създаденият модел на нашето е с финансиране само от страна на НЗОК като основен стълб на отпускане на средства. В България се отделят едва до 7% от БВП за здравеопазване, като в световен мащаб това е над 10%. Средствата, които се отпускат от НЗОК, трябва да бъдат контролирани, с цел да не вземат посока към порочни практики. Не съм убеден, че при тези условия и този модел на НЗОК, следващият управител ще има различна съдба. Липсата на конструктивен диалог между МЗ, НЗОК БЛС и МС няма да доведе до правилното разпределение на държавните средства Необходима е конкретика и нови предложения както и да се търсят други стълбове на финансиране, а не само НЗОК. И отново повтарям, необходим е контрол над процеса.