Разходите на държавните болници растат

Увеличили са се перата за издръжка и лекарства, но не и приходите и средствата за заплати, показват отчетите за деветмесечията на тази и миналата години

Приходи

Общо на 1.53 млрд. възлизат приходите от здравната каса, министерството и други източници на 60-те държавни болници в страната за деветте месеца на тази година. Те са се увеличили символично - с малко над 10 хил. лв, спрямо същия период на миналата година. В същото време разходите на касата за болнична помощ за деветте месеца на т.г са се увеличили на 735 млн. лв. от 664 млн. м.г. или със 76 млн. Това ясно показва, че повечето приходи отиват в частните болници, тъй като увеличението при общинските за деветте месеца на двете години също е символично - 16 млн.

Разходи

Те са се увеличили от 1.50 млрд. на 1.547 млрд. или с 47 хил. лв. Картината между различните лечебни заведения обаче е доста различна. Има болници, като "Св. Ив. Рилски" в София, "Св. Георги" в Пловдив, "Св. Марина" във Варна, които отчитат ръст на приходите си и на разходите през тази година, като постъпленията им продължават да бъдат повече от харчовете. Други, като Пирогов, също повишават и приходите и разходите си, но темпът на нарастване на харчовете изпреварва този на постъпленията им. Трети, като и "Проф. Ал. Чирков" намаляват приходите си, но повишават разходите си, четвърти като "Александровска", отчитат по-малки приходи и разходи, но рекапитулацията и там е със знак минус.

Дългове

Общият размер на дълговете за деветте месеца на 60-те болници е 555 млн. лв. или с 11 млн. лв. По-малко в сравнение със същия период на миналата година. Проблемът обаче е, че се увеличават просрочените задължения. Размерът им в крася на деветмесечието е 117 млн., което е увеличение с 15.7 млн. спрямо същия период на 2021 г. Сред болниците, при които има най-голямо увеличение на просрочията са Александровска, Пирогов, НКБ областните болници във Враца, Плевен, Варна и др.

По пера

Най-голямо увеличение на разходите има при издръжката на болниците, където влизат режийните за ток, вода, храна и т.н. При държавните болниците те са се увеличили от 135 млн. в края на септември м.г. на 171 млн. през тази. Аналогично е положението при лекарствата и медицинските изделия, за които харчовете в края на септември м.г. са били 481 млн., а сега - 500 млн. Обратна е динамиката на нарастване на средствата за персонал обаче. Въпреки поканата към болниците да увеличат заплатите, засега това не случи масово и разходите за първите девет месеца на м.г. по това перо са 780 млн. срещу 761 млн. за тази. И тук обаче поведението на болниците не е еднакво. По-малко от половината държавни клиники са увеличили разходите си по това перо, като при някои ръстът е символичен, има обаче и болници, които са направили по-сериозно завишение. Сред последните са Пирогов, "Св. Ив. Рилски", "Св. Георги".

Дейност

Броят на преминалите пациенти през държавните клиники за деветте месеца на т.г. е увеличен от 636 хил. на 662 хил. души. Използваемостта на леглата се запазва на 59%, както и броят им остава почти непроменен - 21 700. Запазва се и броят на лекарите на 7800 хил., но спада този на медицинските сестри с 210 на 12 142. Средният разход за пациент е 2335, като е намалял с 38 лева и варира в отделните болници от под 1000 до над 7 хил. - "Проф. Ал. Чирков", Лозенец, а най-нисък в болниците за рехабилитация.