Лидери сме в ЕС по чужди студенти медици

Делът им представлява 58% от всички учащи за лекари у нас, показват данните от новото издание на Рейтинговата система на университетите у нас

Две са положителните тенденции във висшето образование за 2022 година - по- добра реализация на завършилите и увеличен брой на научните публикации, включително на международно разпознаваемите, заяви образователният министър проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища. По думите му независимо от негативните икономически ефекти, свързани с КОВИД пандемията и войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години висше образование в страната, спада до рекордно ниско равнище от 2 % при нива от 3.5 % през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година, отбеляза проф. Пенов.

Брой студенти

След сериозният спад на студентите у нас между 2010 – 2020 година, оттогава се наблюдава тенденция за увеличаване, като в момента те са над 200 000. Увеличение има и на броя на студентите по медицина, които вече са на трето място по численост у нас с общо 13 271 студенти, като преди това са професионалните направления икономика и педагогика. Медицината е лидер и по брой чужди студенти, като те представляват 58% от общия им брой. С този дял България е сред лидерите, ако не и лидер по дял чужди студенти медици от всички учащи за лекари у нас, стана ясно от думите на Георги Стойчев. Така на практика те са повече от българските студенти във висшите ни медицински  училища.

Реализация на пазара на труда

Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред дипломиралите се по професионални направления „Медицина", „Фармация" и „Стоматология" е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите „Военно дело" и „Математика". Най-висок е той в направление „Социални дейности" - 3.7%. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година. Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по „Информатика и компютърни науки" -3456 лв. осигурителен доход. Следват завършилите „Математика"(2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника" (2731 лв.), „Медицина" (2711 лв.), „Обществено здраве" (2703 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки" в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление" в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки" в Нов български университет (4333 лв.).

Класации

Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо 5 в класациите. Специално по направление медицина първото място отново делят МУ-София и МУ-Пловдив, на второ е МУ-Варна, на трето СУ „Св. Климент Охридски", а на четвърто и пето – МУ-Плевен и Тракийския университет в Стара Загора. При реализацията на завършилите обаче няма особено значение от кой университет е тяхната диплома, отбеляза Георги Стойчев.

Софийският университет „Св. Климент Охридски" се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо 5 в класациите. Специално по направление медицина

. „Св. Климент Охридски" е университетът с най-много действащи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „Паисий Хилендарски" с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100, разясни Георги Стойчев