Здравната карта трябва да се актуализира

Дълговете на МБАЛ „Христо Ботев” са над 19 млн. лв., никой не следи за качеството на медицинските услуги, казва д-р Кети Ценова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Поех я с общи задължения в размер малко над 19 млн. лева. От тях 7 млн. лв. са просрочени, като те са както към Министерството на здравеопазването, така и към общината по перо местни данъци и такси. Финансовото състояние не е розово. Предишният изпълнителен директор е успял да задължи, за известно време, положението. Бил е разрешен и кредит за покриване на просрочените задължения назад във времето. Тази година в резултат на инфлацията, политическата и икономическата криза всеки месец финансовият резултат на болницата е отрицателен.

- Откъде тръгна генезисът на проблемите в МБАЛ „Христо Ботев" – Враца?

- Трудно е да се каже, макар и преди пет години за известно време аз бях директор направление „Медицински дейности" в същото лечебно заведение и проблемите са ми до болка познати. Правени са много проверки, но не са правени анализи на проблемите и на техния генезис. Личното ми мнение е, че една огромна част от задълженията са свързани с дейността на Спешното приемно отделение, както и от липсата на адекватно финансиране от страна на държавата за дейностите, вменени от същата тази държава на областните болници. Загубите в Спешното приемно отделение назад във времето беше приблизително съизмерима с дълга, който правеше болницата за една година.

- При задължения от 19 млн. лв., покачване на цените на енергоносителите и инфлацията, как ще се справите, от какво ще пестите?

- Аз съм назначена до провеждането на конкурс за титуляр. Затова и нямам дългосрочни планове за болницата. Първостепенната ми задача е актуализацията на заплатите. Необходимо е да се увеличат приходите и да се намалят разходите. Приходите обаче не могат да се увеличават безкрайно при тези цени на клиничните пътеки, а разходите не могат да се управляват заради инфлацията и това, че не знаем какви суми ще трябва да плащаме в следващите месеци, особено през зимата. анализът по тримесечия показва, че разходите са 110 – 115 процента от приходите, тоест имаме отрицателен финансов резултат. От тях 77 на сто отиват за заплати и то за ниските заплати, защото при нас те не са увеличени. Във всички останали лечебни заведения в града те са приведени в съответствие с изискванията на колективния трудов договор и анекса към НРД. При сегашните условия не виждам кой знае каква възможност, това да се случи. Като към тези 77% се добавят и разходите по граждански договори със специалисти,без които не можем да функционираме, те стават още по-високи. Колкото и да се намалят разходите за останалата част от дейностите, това няма да реши въпроса. Единственият начин е да се увеличат още цените на клиничните пътеки, чието увеличение е към 25 на сто към момента. Държавата трябва да поеме заплащането на дейностите, които са вменени на областните болници без да за тях да се заплаща нищо. Имам предвид Спешното приемно отделение, за чиято дейност към момента в лечебното заведение не постъпват никакви пари. Би трябвало това да е ангажимент на МЗ.

- Защо МЗ не плаща?

- Заради дължими суми на болницата към министерството, оттам си удържат необходимото.

- За какво за дължими тези суми към министерството?

- За помощ, оказана на лечебното заведение назад във времето. Едната сума е за 1,3 млн. лв., отпусната от Министерския съвет по искане на Министерството на здравеопазването. Имало е затруднение с изплащането на заплатите и това е бил начинът въпросът да бъде решен. Помощта е под формата на заем, а не е безвъзмездна. Други 687 000 лв. са били отпуснати към 2007 г. за капиталови разходи, но са раздадени също за заплати. Сега са дължими към МЗ, тъй като не са използвани по предназначение.

- Как в такъв случай, какво твърдите, ще повишите заплатите на работещите?

- Много се надявам Надзорният съвет на НЗОК и БЛС да реша увеличаване на цените на клиничните пътеки. Това е единият механизъм. Другият е по уверение на МЗ, че временно ще прекратят удържането на парите от сумите за Спешното приемно отделение. Така ще имаме известна помощ. Правим анализи и разчети, как да намалим част от разходите, от тези, които е възможно, включително и преразглеждане на щатното разписание. Съкращения няма да правя, но е възможно да има пренасочване на хора от структури, които в момента не извършват дейност към такива, където се работи.

- Нима е възможно в една голяма и закъсала областна болница да има мъртви души цели структури?

- Оказва се, че е възможно. Такава е PCR лабораторията, разкрита към лечебното заведение. Към момента тя няма договор с НЗОК, не се правят и изследвания. вероятно ще поддържаме дейността при нужда, с граждански договор, а основните трудови договори да са в отделенията, където има необходимост. През годината е прекратена дейността на Отделението по съдова хирургия. Нямам намерение да го възстановявам, защото няма достатъчно специалисти.

- При положение, че хората при Вас са на старите заплати, а другаде в града вече плащат по новите начални, има ли вече напускащи?

- Засега не, но тази ситуация е от скоро и не мога да кажа, докога хората ще останат. Притеснявам се точно от това, да не започнат да напускат. Дори да има в един момент пари, сграда може да се ремонтира, апаратура да се купи, но откъде да вземем специалисти, кадри? Това е въпросът, по който и държавата трябва да помисли. За мен най-ценният ресурс за лечебното заведение е персоналът. Има ежедневни протести на част от медицинските специалисти, като изрично има писмо от тях, че не протестират срещу ръководството, а срещу принципа на финансиране на здравеопазването. Плаши ме и евентуалната липса на нов бюджет. Всички неща, които не се случват регулярно, планово, включително и удължаването на тазгодишния бюджет, не са добри варианти при положение, че няма правителство, тук не броя служебното, към момента, а както се вижда и е възможно да няма. Колкото до увеличените клинични пътеки, тях инфлацията отдавна ги изяде. Например, за електроенергия месечно и то в неотоплителен сезон, плащаме между 42 000 – 45 000 лева, което е с 1/3 повече, отколкото през миналата година. Болницата не е газифицирана, макар и Враца да е на газ. Отопляваме се на еленергия и с централно парно.

- Можете ли въобще да си позволите да пестите и, ако да, от какво?

- Разходите на болницата и към момента не са разточително, просто стана много скъпо. Има някои неща, които не са задължителни за лечебното заведение, но доколко ще е целесъобразно да прекратим договора с охраната, например, не се наемам да кажа, че б било добър вариант. Охрана ни е необходима. Мисля евентуално за отказ от адвокатски услуги, но има в момента има доста сериозни жалби и дела, които са в ход към момента, та и от тях не бих могла да с откажа. Като вариант за пестете виждам парното, за което вече са предприети действия.

- Нима искате да кажете, че лекари и пациенти ще бъдат на студено през зимата?

- Не съвсем. Започнахме да изключваме всички радиатори, за които преценяваме, че може и да не се употребяват. Инсталацията е стара с последователно свързване. Налага се с мери връзки да заобикаляме радиаторите, тъй като не могат да се спират. Следим по програмни проекти къде можем да се включим. Засега не откриваме много варианти. Мисля си за проект за енергийна ефективност. Една от болниците, тази в Бяла Слатина, вече е на соларни панели. Нямаме неизплатени пари, които да очакваме от надлимитна дейност. Напротив, дори не можем да стигнем лимита си. Заетостта налеглата е около 60 процента. Дори да успеем да я увеличим с 10 - 15%, това няма да реши въпроса с приходите, защото пациентите не само носят пари, но и за тях се харчат пари. В крайна сметка, ние не можем да произведем болни, за да имаме добро финансиране.

- Все пак, нещо ново не предвиждате ли?

- Във всички случаи, ще се върви към увеличаване на дейността, като се надявам да добавим и нови дейности. Към момента вече имаме налична половината сума за закупуване на ядрено – магнитен резонанс. Проектът е на предишния управител. Имаме уверение от МЗ, че ще получи другата половина от сумата и да пристъпим към изграждане на помещенията и оборудване с апаратура. Това ще е нова дейност, която е по-добре платена. Надявам се тя да подобри финансовото състояние на болницата. Ако обаче цените на клиничните пътеки не бъдат увеличени, песимист съм, че нещата ще могат да се случат в добра посока.

- От години в България се говори за национална детска болница, има и крупен частен инвеститорски интерес. Според Вас, каква трябва да бъде собствеността на такова лечебно заведение?

- При положение, че детското здравеопазване е държавен приоритет и политика, няма как частна структура да реализира държавна политика.

- НЗОК работи с 370 партньори за лечебна дейност. Не са ли те прекалено много за една малка България?

- Първото и основното е, че Националната здравна карта трябваше да бъде актуализирана и готова преди година и половина – две, като това се прави на базата на петгодишни тенденции за раждаемост, смъртност и редица други показатели. Тя обаче закъснява. Ако имаме национална здравна карта и тя се спазва така, както е в Европа, ще има и по-добра картина на и без това многото лечебни заведения в страната. Във Враца те са доста, леглата са в повече. Частен инвеститор, „Търговска лига", също има намерение тук да разкрива болница със 170 легла. Мисля, че държавата трябва да се произнесе преди това да се е случило. Освен това, много отдавна трябваше да започне работата в посока профилактика, а не да се определя колко броя хоспитализации трябва да имаме за годината, за да си получим заплатите.

- През годините непрекъснато се наливат средства за нова апаратура, за иновации в здравеопазването, но неудовлетвореността на пациентите расте. Имате ли обяснение, защо?

- Защото никой не залага критерии за качество. Плаща се за преминал пациент, отчетени диагностични и лечебни процедури, каквито изисква клиничната пътека и толкова. Лекарите са принудени да изпълняват тази рамка. Не се отчита и допълнителната им специализация. По никакъв начин и никой не отчита и удовлетореността на пациентите. Време е да се смени моделът на финансиране в българското здравеопазване – нещо, за което се говори отдавна, но до момента промяна няма.