Здравеопазване по време на политическа криза

За съжаление няма ясна измеримост на всички негативни резултати от изминалите почти две години, но един е безспорен - държавата абдикира за сметка на търговски интереси

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Здравната ни система никога не е била за пример. Предприемането на редица половинчати реформи, в съчетание с пълната меркантилизация на повечето лекари и болници в нея доведе до катастрофални резултати. Те на свой ред бяха мултиприцирани от безвластието на изминалите месеци.

За мътната вода

В нея рибата се лови най-добре, казва народът и явно има право. При мандат на управление от 4-6 месеца е очевидно, че няма как да има прозрачност, политическа визия и намерения за непопулярна, но болезнено нужна реформа, която да доведе до ясни правила, контрол и преструктуриране на раздутата и неефективна система. Доказателствата на тази теза са много и все безспорни, ето само няколко:

1. За изминалата година и половина в сектора бяха сериозно променени медицинските стандарти, по които трябва да работят лечебните заведения. Тези документи дават правила за организация на структурата и работата в нея, така че да се гарантира качество на дейността. След редакцията на служебния министър д-р Стойчо Кацаров те вече не са същите, снижени са съществено, доколкото изобщо са налични.

2. През изминалите 8 месеца в областта на лекарствената политика и е-здравеопазването се предприеха редица взаимно изключващи се действия. Министър Асена Сербезова от редовното правителство ускори процеса на електронизация и след редица спорове стигна до поетапното въвеждане на е-рецептата за медикаментите на свободен пазар, започвайки с антибиотиците, нейният наследник Асен Меджидиев от служебния кабинет я отмени. След одит, който откри несъвършенства, проф. Сербезова редактира формулата за изчисляване на недостига на лекарства у нас на СЕСПА, сега д-р Меджидиев иска да възстанови първоначалния вариант.

3. В най-голямата кадрова и икономическа криза от години, здравните власти не успяха да намерят воля и начин, да увеличат по справедлив начин доходите на медицинските специалисти, което доведе до протести. В същото време се запазиха възможностите директори на държавни и частни болници да получават по близо милион на година, а в някои случаи и повече. Предходното правителство на ПП даде заявка за отстраняване на този недъг на системата, но единственото, което свърши в тази посока, е да заложи увеличение на минималните заплати в болниците без да осигури ресурс за това. Настоящият служебен министър пък обеща да превърне в приоритет остойностяването на медицинския труд, но стана ясно, че първото заседание а работната група е проведено преди дни, а работата се очаква да свърши съсловната организация на медиците - БЛС.

4. При намаляващо население и липса на медицински кадри продължава откриването на нови дейности и болници в страната. Скандалите около роенето на лечебни заведения стават все по-чести, тъй като появата на всяка нова структура обезкървява вече съществуващите заради липсата на реална нужда от още болници. Безспорно доказателство за това са и справките на НЗОК за заетостта на леглата. От 48 678 легла за активно лечение с договор с фонда, вече месеци наред са заети по-малко от половината. Показателни за липсата на дейност са и финансовите отчети на НЗОК, само за първите 9 месеца над 100 млн. лв. от планираните, не бяха усвоени от болниците, а без увеличение на КП ще остане излишък и в края на годината.

5. Липса на реален контрол. Един пример в тази посока, който навежда на подобни съмнения, е драстичната разлика в постъпленията по каса на болниците. Въпреки че пациентите в лечебните заведения намаляха и повечето болници не успяват да заработят бюджетите си на месец, които НЗОК им е определила, има и такива, които ги надхвърлиха драстично. На 43 млн. лв. възлизаше надлимитната дейност за първите 9 месеца за 120 болници, от тях обаче близо 20 млн. отиваха в лечебните заведения само на един търговски субект – „Търговска лига". Така при намаляващо население и хоспитализации както на макро ниво, така и в повечето болници, се поражда въпроса как пациентите се увеличават само в определени лечебни заведения или това е само фиктивно. 

6. Увеличаваща се непрозрачност в сектора. В тази посока примери има и от страна на здравно министерство, и на здравната каса. В първия случай стана видно, че проекти с огромно обществено значение като изграждането на национална детска болница се разглеждат на тъмно, докато не се провокира скандал – справка проектът „Мама и аз". Въпреки общественият си характер, здравната каса упорито отказва да публикува проектите на решения, които взема Надзорният й съвет, както и самите решения в пълнота след заседанията му. Така фондът разпределя непрозрачно близо 6 млрд. лв. от здравните вноски на българските граждани.

7. Неефективно изразходване на средства. Вече цяла година е блокиран е-търгът на МЗ за закупуване на медикаменти за болниците в страната. В първия случай поръчката обжалва „Топ хоспитъл", във втория „Булфарма". Крайният ефект е, че здравната каса плаща онколекарствата на болниците на различни цени и така се прахосват обществени средства, а МЗ се оказва напълно безсилно пред частните интереси.
Увеличаване на разходите на държавата през НЗОК има и при плащането на нерегистрирани лекарства у нас предимно за редки болести за деца. Вратичката, която са намерили недобросъвестни търговци е през Фонда за лечение на деца, чийто бюджет стана част от този на касата. За последните две години – миналите и тази, разходите се увеличават с по над 90%. От 36 млн. лв. за тази година, за следващата касата предлага бюджет от над 70 млн. Въпреки анализите, решение на проблема няма, а най-бедната държава в ЕС – България, плаща по по-високи цени в сравнение с останалите най-скъпите лекарства в света.

8. Единствената постоянна политика на всеки кабинет за изминалите две години – служебен или редовен, беше постоянната смяна на директори на държавни болници. И там обаче не липсваше двоен аршин. При наличието на идентични нарушения в държавните болници, в едната директора си замина, а в другата остана – такъв бе случая с мениджърите на бившата „Св. Екатерина" и на „Майчин дом". Докато проф. Генчо Начев бе уволнен за това, че е получавал високи доходи от над 400 хил. лв. на година, то колегата му проф. Иван Костов все още е на поста, а приходите му се оказаха дори повече.

Обобщенията

Примерите за безпринципност в управлението, липса на контрол, наличието на двоен аршин и зависимостта от търговски интереси на властта не спират дотук, а да говорим за ясна визия за развитието на здравната система и реформа е меко казано смешно. За съжаление няма ясна измеримост на негативните резултати от политическото безвластие на изминалите почти две години. Причината за това отново е в немощта на управленците ни, които и до ден днешен не успяха да изградят работещи електронни регистри, за да дават ясна база с данни за резултатите от лечението в болничната и извънболничната помощ. Още по-лошото е, че дори, когато такива се появят, както в случая с високата смъртност в болниците от КОВИД по време на пандемията, здравните власти не желаят да ги анализират и да подобрят системата, да укрепят слабите звена в нея. И все пак, ако трябва да систематизираме основните изводи от отражението на политическата криза в здравеопазването, то един е най-страшният.
И той е все по-осезаемото отсъствие на държавата от ролята й на определящия правилата в системата и извършващия справедлив контрол над изпълнението им. На практика нейната функция в здравеопазването особено по време на служебните кабинети се оказа иззета от неправителствени и търговски субекти - в лицето на съсловната организация на медиците, както и на собствениците на големите болнични вериги или търговци на едро в страната, или поне това показват примерите за отменени решения, заявени приоритети, спрени търгове или дори за разпределението на финансовите ресурси в системата. Категорично доказателство за абдикацията и безпомощността на държавата в сектора е дори липсата на Национална детска болница, която за пореден път тръгваме да градим отново, както и все по-задълбочаващата се декапитализация на държавните болници, които скоро ще започнат да затварят врати, оставяйки по-бедната част от обществото незнайно на кого.

Летаргично

Сериозната катастрофа, пред която е изправено общественото здравеопазване в България обаче, властите наблюдават апатично. Не е ясно само какво седи зад загубата на интерес – пълно изтощение от политическата безпомощност, в която съществуват години наред, обострена до краен предел през последните две на тотална парламентарна криза или съзнателното приемане и толериране на търговския интерес над обществения. И в двата случая - жалко за избирателите им - данъкоплатците!