Държавата фаворизира определени болници

Е-здравеопазване доведе до изясняване на нещата и мътните води започнаха да изсветляват, настъпи едно по-реално отчитане на извършената работа, казва д-р Динчо Генев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Генев, какво е в момента състоянието на областните болници?

- Състоянието на областните болници в момента е сравнително добро. Като цяло, повечето нямат просрочени задължения и са успели да се стабилизират. Но, ако продължаваме да работим с тези приходи заради увеличението на цените на електричеството, газта и останалите цени, високите разходи за консумативи и лекарства и ако трябва да изпълним изискването за увеличаване на заплатите, ние сме фалирали в рамките на 3 месеца. Поздравявам здравните власти за разговорите, които текат в момента за увеличението на КП, защото то ще ни даде глътка въздух, за да преживеем тези тежки зимни месеци, които предстоят.

- Говори се за увеличение от 6, 12 или 18 процента, кой е по-удачният вариант според вас?

- Аз мисля, че ако увеличението е 12%, в края на годината пак ще останат неусвоени едни пари. Мисля, че, ако увеличението бъде от порядъка на едно 15%, болниците ще успеят да постигнат заплатите, които са заложени по КТД.

- Защо се стигна до феномена, в който болниците не могат да усвоят парите, които са им определени в бюджетите, въпреки че вече имаше увеличение на цените?

- Да, реално е така, голяма част от болниците не могат да си изработят парите и поради тази причина има този голям излишък в НЗОК. Има един отлив на пациенти след тази голяма КОВИД-криза, хората са още уплашени да влизат в болница и да се лекуват.

- Дали това е причината или преди е имало много голямо надписване на КП?

- Напълно възможно е да го е имало и това, а навлизането на електронното здравеопазване доведе до изясняване на нещата и мътните води започнаха да изсветляват, сивата част намаля и настъпи едно по-реално отчитане на извършената работа в болниците. Защото преди това имаше абсурди, като се стигне до това, че една общинска болница беше първенец по пневмонии в страната.

- А как си обяснявате факта, че голяма част от областните и общински болници, дори някои частни не могат да си достигнат бюджетите, и в същото време има лечебни заведения, които отчитат надлимитна дейност, като две от тях са в особено голям размер – близо 20 млн.?

- Не знам кои са те, но управляващите трябва да помислят за това, както и контролните органи на НЗОК и да кажат защо е така. Според мен е възможно да има надписване на по-скъпи дейности вместо реално извършените, но явно някой им разрешава.

- В този смисъл можем ли да говорим, че има толеранс от държавата към определени болници?

- Мисля, че определено държавата е фаворизирала някои болници. Преди години имаше мораториум за разкриване на нови болници и през това време някои болници получиха разрешение. На нас не ни се разрешава да разкрием нова дейност при положение, че има нужда, а на други места се разрешава да се разкрие цяла нова болница. Как да разберем, че има равнопоставеност и няма фаворизиране.

- Имат ли подобни проблеми с разкриването на нови дейности и колегите ви от другите областни болници?

- Да, споменавали са, ние дори не тръгваме да искаме, когато има мораториум, а иначе разрешаването става след много препятствия.

- При кои болници е фаворизирането – частни, общински, държавни?

- Малко относително е, защото на „Александровска" миналото правителство изведнъж реши да отпусне 35 млн. лв. държавен заем, а когато аз поех болницата в Пловдив, задълженията й бяха 18 млн. лв. и никой не ми отпусна заем. Трябваше сами да теглим банков заем от 12 млн. за 42 месеца и сега плащаме по 300 хил. лв. на месец. Остават ни само 2 млн. да изплатим, но това стана благодарение на нашата работа, никой не ни фаворизира и не ни даде държавен заем.

- Какво е кадровото състояние в областните болници?

- Тежко. С лекари общо взето нещата съумяваме да ги поддържаме, и там имаме проблем при определени специалности, но при медицинските сестри нещата са ужасни.

- Възможно ли е да функционира една болница без достатъчно сестри, не се ли отразява на качеството на лечение?

- Определено се отразява до известна степен. Колкото и хората да желаят да работят, умората и прегарянето се усещат, особено по време на пандемията. Тогава те даваха много дежурство и то в изключително тежки условия, гледайки и смъртните случаи, дори психологически не можеха хората да издържат. За да подобрим нещата по отношение на специалистите по здравни грижи, наистина трябва да има адекватно финансиране. Не може, както бяха решили предишните управляващи, да има 100 лв. и да раздадеш 150. Като им казвахме това, те ни отговаряха, че трябва да се оправяме, но как да стане, след като работиш в едни рамки.

- Не е ли крайно време да преброим колко лекари и сестри имаме, за колко болници и да преструктурираме системата?

- Това съм го говорил още преди много години и то в МЗ. В тази страна на толкова население, с такъв демографска структура колко лекари и специалисти по здравни грижи са нужни. Тогава ми казаха, че е политическа провокация, не е, просто трябва да се направи тази сметка и да видим тогава как да постигнем организацията с лекарите и специалистите по здравни грижи, така че да произтече по-добър резултат и медицинските специалисти да останат да работят в България. Защото в момента има производство на млади лекари и сестри, но още с влизането в университета те започват да мислят как ще отидат в Германия.

- Не трябва ли успоредно с това да спрем и откриването на нови болници, защото кадрите пак няма да стигат?

- Определено. Когато влязохме в така наречената „Демокрация" болниците бяха 140 на 8.9 млн. души. Сега сме 6.5 млн., но колко от тях живеят в чужбина не се отчита, а болниците ни са над 300.

- Какво е обяснението на този парадокс – намаляват лекарите и сестрите, намалява населението, но болниците ни се увеличават?

- Явно има ниша, от която да се печелят средства, никой няма да открива частна болница, ако не се печелеше.

- Ако се въведат медицински стандарти, това ще помогне ли да се регулира процеса или не?

- Определено не, ако са във вида им отпреди, защото те бяха количествени – в тях пишеше колко броя лекари и сестри трябва да имаш, но бройката не определя качеството.

- Но в тях имаше изискване за обем дейност?

- Да, но, ако се изпълняваха тези изисквания, тогава цели региони щяха да останат без определени дейности.

- А какъв е смисълът от това един лекар да се учи над пациентите си?

- Аз и голяма част от моите колеги, които са взели специалност по старата система, започвахме работа в някаква общинска или окръжна болница – първо ниво, и там се обучавахме. През това време се явявахме на колоквиуми, ако ги издържим, имахме право да се явим на основен курс за три месеца в една университетска база и едва след като и той се завери, можехме да подадем документи за изпит за съответната специалност. Имахме право да се явим два пъти и ако не издържим, трябваше да почнем с обучението си наново. Така и в по-малките населени места имаше лекари, а нали сега според Конституцията всеки е равнопоставен в достъпа до здравни грижи. Каква му е равнопоставеността на човек в едно село спрямо този в София.

- Какъв би трябвало да е дневният ред на новия кабинет, ако има такъв, в сферата на здравеопазването?

- На нови не знам, но аз одобрявам много идеята на д-р Асен Меджидиев да свърши едно остойностяване на дейностите. За да се стъпи на някаква основа, в България трябва да има такова остойностяване, за да знаем колко пари ни трябват. Крайно време е и въвеждането на ДСГ, като в Дания, където, когато дойде пациента, се записват всички заболявания, а не да прехвърляме пациентите от едно на друго място.

- А крайно време ли е да имаме здравна карта според потребностите на населението?

- Разбира се, трябва много ясно да се каже в какви региони какво население има, колко са работещите общински болници, защото има такива с по две КП, каква болница е това! Коя общинска болница има капацитет да поддържа АГ-отделение, след като няма раждания, има региони, където дори за областната няма капацитет.

- Може ли България да си позволи да не спаси държавните си болници и да премине на изцяло частни?

- Не, няма такава държава. Дори да остане само гръбнака на здравеопазването, във всеки регион трябва да има държавна болница, добре оборудвана с кадри и техника, защото здравеопазването е част от националната сигурност. Не може държавата да се надява само на частно здравеопазване, защото при една ситуация като пандемията, няма как да се нареди на частните болници да станат такива за КОВИД.

- А може ли една държава да има частна национална детска болница?

- Тя може да се нарече всякак, но не може да бъде национална щом е частна, някой решава утре и я продава или я закрива, или да й промени дейността. Държавата трябва да има ангажимент и да не бяга, а в настоящия момент тя е напълно абдикирала от здравеопазването.