Коментар

Заобикаляме реформата в психиатрията

08-06-2022 06:36

Хвърлят се пари в нови сгради, но не се предвиждат обучения за лекарите, нито за привличане на повече специализанти, казва проф. Христо Хинков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

28 млн. са предвидени за психиатричната помощ по Плана за развитие, работата за усвояването им тоърва предстои. Какво се случва в тази сфера, какво може да се постигне и има ли пробойни, които да попречат в изпълнението. Това попитахме проф. Христо Хинков от дирекция „Психично здраве" на Националния център по обществено здраве, чиито дългогодишен директор бе до неотдавна.

Към Националната стратегия за психично здраве (2021-2030 г.) има план за действие, който е за около 500 млн. лева за този период. Голяма част в него са разписани съобразните принципи на стратегията, а именно реформи в различните области, постепенно преместване на части от болничната помощ в общността – нещо, което говорим от двадесет години, но така и не се случва.

Нищо не е направено

Първата задача в плана беше да се извърши оценка на психиатричните служби в страната, като се установи необходимостта от реформа, преместване, конструкции, закриване. Всичко това трябваше да бъде направено в рамките на една година. Имаше пандемия, избори, причини много. Сред тях обаче има и субективни. Когато реално се появят някакви възможности за финансиране по дейности, предвидени по някакъв план, като Плана за възстановяване и развитие с европейски средства, би трябвало всички дейности, заложени в плана към стратегията с финансиране от бюджета, да бъдат включени там.

При прочит на двата документа,

ще видите, че в апликационните форми на Проекта за възстановяване и развитие са вписани дейности, свързани с ремонти на съществуващите психиатрични болници, укрепване материалната база и оборудване на различните служби. Питам се за какво оборудване става дума, след като в психиатрията няма много медицинска техника, да не кажа почти никаква. И не това следва да е в центъра на реформата. Не виждам никакви мерки, свързани с нея, с обучението на общопрактикуващите лекари да разпознават случаите с психични проблеми. Писано и говорено е в минали години много, но тук никъде не става дума точно за говорените и изписани проблеми.

Ще вдигаме и укрепваме сгради,

това е. Впечатлението ми е, че с това ще се изчерпи и цялата реформа. Трябва да се направят 28 центъра за психично здраве, по един във всеки областен град. Кой обаче ще работи в тя?! Няма човешки ресурс, специалисти липсват в цялата здравна система, но в психиатрията е много тежко. Всичко това следва да доведе до повече усилия в организационен план, да бъдат обучавани не само специализанти, но и медицински сестри за работа в психично болни пациенти. Необходимо е да се привлекат повече млади лекари към психиатричната специалност, както и социални работници.

Тези неща остават извън мерките,

разписани в коментираните документи. Аз смятам, че след като имаме възможности за финансиране, трябва да бъдат включени обучителни курсове за общопрактикуващи лекари, провеждане на кръгли маси, на които да се обяснява необходимостта от промяна на нормативната уредба така, че да си сътрудничат социалните и психичните здравните служби , и то по силата на техните професионални задължения, а не само на приказки. През годините виждаме, как самата действителност принуждава едните и другите да си комуникират, но това става нерегламентирано. Чрез националната електронна система има възможност тази логистика да бъде улеснена.

Всички тези въпроси възникват

не за първи път, но пак нямат отговор. Сякаш реформата ще бъде заобиколена, дано греша. Инфлацията не е толкова страшен проблем, че да подяде изпълнението на стратегията и плана. Самата заложена сума не е никак малка. Преди десетина години имаше програма за превенция на самоубийствата. Беше с минимално финансиране, но успяхме да постигнем съвсем не лоши резултати. Сега имаме средства от порядъка на 50 – 60 млн. лева по плана.

Парите да отидат за комисонни,

това е напълно възможно и е част от притесненията ми освен, че ще потънат в строежи и ремонти. Много важно е, че има предложение от европейското бюро на Световната здравна организация да помогне на България в областта на прилагането на коментирания план. Предлага се консултативна форма, която би позволила да се подреждат нещата в правилната посока. За съжаление, сега тази възможност не се реализира. Струва ми се, че няма да се случи.

Проблем е дефицитът на психиатри

Първото, което трябва да се направи е хората на отговорни позиции да се сепнат и да видят реално, как стоят нещата. След това да се направи анализ, да се прецени кои са основните пречки и причини младите лекари да не избират тази специалност. Ясно е, че едни са много атрактивни, а други не са. Трябва да се погледне по-глобално на здравната система и младите лекари в нея, да се търсят пътища, за да се преодолее този дисбаланс. Факт е, че колегите психиатри, работещи в клинични условия са много натоварени и прегарят професионално много бързо.

Затова и младите лекари не искат

да специализират психиатрия, ясно им е, че трябва да минат през клиничната фаза в работата си, за да стигнат до нейната луксозна част – амбулаторното предлагане на услуги. Как ще се отрази инфлацията и покачването на цените върху психичното здраве на българина, ме питат мнозина.

В условия на криза върху криза,

ето така живеем от известно време. В двете години на пандемия хората бяха смачкани от ситуацията. Загубихме 38 000 човешки живота от КОВИД-19. След това ни се стовари войната в Украйна и бежанците. Сега вече имаме и инфлацията, поскъпването и глобалното затопляне – отвсякъде ни дебнат всевъзможни опасности. Затова и проблемите с психичното здраве на българския народ ще бъдат много сериозни. Как, в какво и в каква посока ще се изразяват те, не мога да кажа, но ми се струва, че напрежението нараства.

Още по темата