Доклад

Експерти: Болниците са ни много

23-05-2022 16:52
Toва обаче не означава, че качеството на грижите и резултатите са добри, в тях липсват и кадри, показва доклад на Института по пазарна икономика Експерти: Болниците са ни много
Clinica.bg

press@clinica.bg
България има една от най-гъстите мрежи на болници в Европа. В тях обаче има недостиг на специалисти, а ефективността от здравеопазването ни е относително ниска. Това са част от изводите от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация.
България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ и съответно легла за болнично лечение в Европа. Част от тях са наследство от миналото, а други – новооткрити болници и частни лечебни заведения. През 2020 г. в страната функционират 342 болници (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 легла. Гъстата мрежа обаче не води непременно до по-добро и качествено здравеопазване, гласи доклада на ИПИ.
aaa
 „Част от причините са липсата

на концентрация на медицински случаи в отделни болници, невъзможността да се концентрира ресурс и разпиляването му между множество лечебни заведения, както и невъзможността на всички болници да осигурят адекватни кадри", пише в доклада. От него става ясно, че тя е е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Изследването показва, че България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи - медицински сестри и санитари.

 

Резултатите от работата на системата,

 

обаче, са слаби – смъртността, включително детската, е на високо ниво, а продължителността на живота – най-ниската в ЕС – българинът живее със средно 6 години по-малко от средното за ЕС – 75. 1 години. Може да се приеме, че страната ни стои добре по показател продължителността на живот в добро здраве. У нас тя е 66,3 години за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз. „Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ – активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността ѝ", отбеляза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика в рамките на представянето на проучването.

 

В сравнение с държавите от ЕС

 

общият размер на финансирането на здравеопазването в България не е малко – страната отделя над 7% от БВП за сектора според данните на Евростат за 2019 г. По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия (11.7)%) и Франция (11.1%), а най-малко – Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%). В същото време България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства, а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15.6% от общите разходи, което отново е най-висок показател. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0.01% от брутния вътрешен продукт (при 2.85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.

 

Според данни, предоставени за

 

проучването от НЗОК за периода 2019 г. – 2021 г. средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от около 2.07 млрд. лв. до 2.65 млрд. лв. и са над 50% от общите разходи. В същото време общо за първична и специализирана извънболнична помощ средствата са едва 476.6 млн. лв. през 2019 г. и нарастват до 590 млн. лв. Тези средства при извънболничната помощ се разпределят сравнително равномерно по области на глава от населението, но има сериозни различия при разпределението за болнична помощ, като разликата достига до 5 – 6 пъти.

 

Обяснението може да се търси

 

във факта, че големите болници са съсредоточени в по-големите областни центрове и особено в тези с медицински университети и съответно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а най-малко в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 г. хоспитализациите постоянно нарастват, като достигат до 2.2 млн. „Т.е. всеки трети българин е бил хоспитализиран поне веднъж през годината. В годините на КОВИД броят им рязко спада, тъй като тогава много от здравните услуги бяха затворени, спря плановият прием", отчитат анализаторите.

 

Въпреки недобрите резултати за

 

цялостната ефективност, се отчита сравнително висока удовлетвореност на българите в отговор на потребностите им от здравни грижи. Те са на база анализът на данните от европейското здравно интервю за 2019 г., чрез което Евростат и НСИ изследват мнението на пациентите. Като проблем за достъпа им до здравеопазване българите определят най-вече финансовите ограничения, а по отношение на разстояние и транспорт, списъци с изчакване, удовлетвореността им е много по-висока от средната за ЕС. Обяснение за това мнение може да се търси в липсата на сериозни ограничения в достъпа до здравеопазване у нас, тъй като страната разполага с много широката мрежа от лечебни заведения. Това осигурява физическо наличие на болница или лекар в близост до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.


Нямам от какво да се срамувам

Нямам от какво да се срамувам

Поех болницата през 2006 г. с 10 млн. лв. дълг в падеж , в момента имаме 10 млн. в депозитни сметки и нито стотинка просрочия, казва проф. Генчо Начев
Тази атака е персонално срещу мен

Тази атака е персонално срещу мен

Направили сме всичко, за да се прекрати практиката на т.н. фиксиране на дете, казва д-р Васислав Петров
7 са държавните болници с лоши показатели

7 са държавните болници с лоши показатели

За шест месеца здравно министерство е направило 81 проверки, резултатите за 18 от тях са пратени на компетентните органи

Поправят бюджета на НЗОК

Поправят бюджета на НЗОК

Депутатите от бюджетната комисия искат 14-те млн. за лечение на децата, които гласуваха във вторник да се вземат от резерва на касата, а не от трансфер на МЗ

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Биляна Пенева бе отстранена от поста заради натиск върху служители да изготвят документи с невярно съдържание
Болниците актуализираха ценоразписите

Болниците актуализираха ценоразписите

Лечебните заведения се оказаха по-консервативни във вдигането на доплащането, но в някои отношения като медицинските изделия, то е неприлично високо от години

Технически гаф препъва джипитата

Технически гаф препъва джипитата

Липсват необходимите промени в приложенията към НРД за новите профилактични и диспансерни прегледи, а за някои изследвания няма и кодове, предупредиха от НСОПЛ
Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Вицепремиерът Асен Василев ще бъде упълномощен да води преговори и да подпише финансовото споразумение, казва Кирил Петков
В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

Пандемията леко отшумя и ни забравиха, една санитарка в по-голяма болница взима повече от нас, казва здравния инспектор Андрей Арабаджиев
НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

Лечебните заведения, които не са заработили бюджета си през май и юни няма да получат разликата до 85% от него

1 2 3 4 5 ... 355 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ