Заплатите ни са обидно ниски, как да задържим младите

Не трябва помощните средства да се дават на пациентите без да са минали на преглед при лекар, както се случваше досега, казва проф. Диана Попова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Винаги, когато се преминава към нещо ново има период на напасване на нещата. Независимо дали е за добре или за зле, този период трябва да се преживее. Аз не мога да преценя отсега дали това ще е по-добре или по-зле, тъй като все още не са ясни правилата, по които ще бъдат отпускани помощните средства на хората, как ще става това, какъв ще регламентът. От тук нататък идват куп въпроси. Затова и хората се безпокоят определени групи да не изпаднат от възможността да получат тази помощ, която им се полага. Аз не знам какво се цели с това преобразувание. Досега обаче нещата се изплъзваха от лекарската диагностика.

- Как така се изплъзваха, та нали точно вие, лекарите казвате какво помощно средство, с какви параметри и настройки да бъде предоставено на един или друг човек?

- Да, би следвало да е така. Стигаше се обаче дотам, че протоколът за отпускане на помощните средства беше направен така, че част от пациентите въобще не бяха прегледани от специалист, нямаха направени изследвания на слуха. Важното в случая беше и все още са протоколите. Издават ги фирмите, които все още предоставят помощните средства, като на мен не ми е известно какви специалисти работят при тях. Затова и безпокойствието ми е голямо, как ще продължат нещата занапред. Най-малкото, което може да бъде направено е човек да бъде прегледан. Може да се окаже, че той има само ушна кал. Повечето възрасти хора имат намален слух, но той трябва да се изследва прецизно, да се знае в какъв диапазон е проблемът и тогава да се дава помощно средство според нуждите им, за да им върши то работа. Не във всички фирми за слухови апарати има достатъчно подготвени хора, които да определят какъв апарат е необходим, какво ще се случи, какво е намалението на слуха, какъв апарат да се предостави на пациента и как той да бъде настроен, за да му е възможно най-полезен. Освен това, не навсякъде в тях работят медицински специалисти, които да определят и направят всичко това. Дори не искам да отварям дума за това, че един неспециалист няма място въобще да преглежда хората. Не беше и все още не е необходимо човек да има епикриза, ако е лежал в болница, да има някакъв медицински документ, за да получи помощно средство. Физиологично, всеки възрастен човек има намаляване на слуха и може да получи слухов апарат. Това ставаше и става само на базата на направени биометрии и издаден протокол от фирмата, след което тя си получаваше и получава парите от Агенцията за социално подпомагане. Слухът на хората е индивидуален. Ние, лекарите, когато правим заключение пишем средна слухова загуба. В слуховия охлюв има определено място, което отговаря за съответна звукова честота. Слухът намалява по различен начин. При едни пациенти са намалени едни честоти, при други – други честоти. Като цяло, конфигурацията на слуховото намаление е различна. Затова и слуховият апарат трябва да се настрои индивидуално за всеки човек. Един може до чува ниските честоти, а да не чува високите. Ако на такъв му отдадете ниските честоти, ще го побъркате. Аз съм виждала пациенти, които с неправилно настроени слухови апарати имат световъртежи, гадене, неразположение. Затова, най-добре лекар-специалист УНГ може да каже кой от какво помощно средство има нужда.

- Какво, според Вас, трябва да се направи преди помощните средства да преминат към НЗОК, за да се избегнат подобни неблагополучия?

- Да се определи пътят на пациента така, че преди да отиде за помощно средство да бъде прегледан от лекар УНГ. Касата има съответни контролни механизми, редно е те да действат и при отпускането на апаратите, когато минат за нейна сметка. Един слухов апарат се ползва дълъг период от време. Той трябва да се поддържа. Това също трябва да бъде осигурено на пациента при това с добро качество. Преди да се премине към новата система е редно да се прецизира всяка стъпка, за да не стават грешки, защото те ще са за сметка на хората. Трябва да се помисли и за тези, които живеят в отдалечените населени места. За тях стъпките от дома до преглед при лекаря, а не навсякъде има специалисти УНГ и едва тогава да отиде във фирмата, не са много ясни. Освен това, на възрастните пациенти и на пълнолетните, дори и да работят, се полага един апарат само за едното ухо, което не е правилно. Нима носим очила само с едно стъкло след определена възраст?! По два се отпускат само на учащите – ученици и студенти. Редно е това също да се промени, като всички нуждаещи да получават апарати и за двете уши. Човек с апарат само на едното ухо елементарно не може да разбере дори от коя посока го викат. Той не различава посоката на звука, нарушава се говорната разбираемост в шумова среда, не може да елиминира фоновия шум. Това категорично трябва да бъде променено. Природата ни е създала с две уши, а не с едно. Каквото и да говорим обаче, стигаме до въпроса за парите, а за тях все казват, че не са достатъчни.

- Знае ли се колко са хората със слухово – говорни проблеми в България?

- Трудно е да се каже, защото няма регистър. Няма такъв дори за новородените със слухови увреждания. Още през 2014 г. правихме скрининг, говорихме за неонатален регистър, но нещата останаха в точката на замръзването. Не е ясно колко хора имат намаление на слуха. Най-напред трябва да се направи регистър поне за децата. Така ще знаем колко са те, за да може да им се помогне своевременно. Хубавото е, че в много родилни домове вече се прави пренатален скрининг за слухови увреждания. Колегите са точни и открият ли такива, ги насочват към специалист. Когато те бъдат установени отрано, може да им се помогне своевременно. Има обаче една група деца с частично намаление на слуха. Ние чуваме 16 000 до 20 000 Hz. Има обаче деца, които са с намаление на слуха за 6 000, 7 000, 8 000, 2 000 Hz. Те проговарят малко по-трудно, имат говорен дефект. Обикновено тези случаи се установяват в училищна възраст, когато те започнат да правят систематично едни и същи грешки, но не защото имат някаква вина. Проблемът е, че те не чуват точно звуците в този диапазон.

- Какво може да насочи родителите към проблема?

- Когато не реагират на определени звуци, проговарят по-трудно, не успяват да изговорят определени думи. Логопедите вече са наясно и в такива случаи насочват към едно изследване, за да се установи дали детето има слухов проблем. В нашето общество напоследък се прехвърлят отговорностите, включително и за децата. Трябва обаче да се знае, че родителите са отговорни за своите деца, останалите са им само в помощ.

- Кой обаче е отговорен за дефицита на лекари, особено от определени специалности и как той може да бъде преодолян?

- Че заплатите са обидно ясни, е факт, който въобще не си струва да се коментира. Причина е не само ниското заплащане. Това, което нашето съсловие не харесва и ни пречи е липсата на една добре организирана здравна система с ясни правила, всеки да знае какво трябва да направи и как да го направи, а не да се лута непрекъснато. Говори се за реформи, такива на практика няма. Нищо ново, по-добро не се случва. Няма правила за работа, няма спокойствие и сигурност в системата, а щом ги няма е ясно, че който може, заминава и това са предимно младите лекари. Не бива да се разчита на това, че един или двама могат нещо. Трябва фундамент на системата, за да има екипност, а не само единични пойни птички, защото е известно, че сама птичка пролет не прави. За каква екипност може да се говори в една болница, където има двама – трима лекари, питам аз?! Трябва да се направят структури, които наистина могат да поемат отговорност за живота на хората. В УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" се получава така, че сме от малкото лечебни заведения в София, които приемат денонощно всеки ден в месеца. По празниците всички отиват да празнуват, няма кой да отговаря за здравето на хората. В това отношение няма никаква сигурност. Затова и не бива да се сърдим на младите лекари, че заминават. Те искат подреденост, яснота. Недоумявам, защо трябва все да променяме нещо без да се осигуряват елементарни неща, които да дават свобода на лекаря да работи. Например, от години се говори, че ще бъдат въведени диагностично-свързаните групи, но това не се случва. Някои смятат, че за тях няма пари. Доколкото виждам, пари в здравеопазването има. Повечето клинични пътеки са къси и недостатъчни за пълното излекуване на пациента. Има случаи, в които НЗОК плаща за три дни, а човекът се нуждае от болнично наблюдение пет – седем дни.

- Как ще коментирате новите основни заплати за лекарите, медицинските сестри и санитарите в проекта за анекс на Националния рамков договор?

- Тези базови заплати биха били прекрасни, ако се реализират, но това едва ли е възможно във всички лечебни заведения. В една болница, като нашата, има спешност, но тези случаи не водят до печалба, защото изискват много повече разходи от останалите. Друг е въпросът, че спешността се използва и от здравнонеосигурени, които идват, защото няма къде другаде да получат медицинска помощ. Като се има предвид това е ясно, че където много се работи, няма как да се повишат възнагражденията. Нашата болниците, както и всички останали в България, сме търговско дружество, клиниките ни са пълни и няма как да реализираме печалба, защото имаме големи и неизбежни разходи, но не заради някакви далавери, а защото не винаги можем да изпишем пациента, когато пътеката изтича, а той все още не е излекуван. Ние сме едно от малкото места, където оставяме хората горе-долу да оздравеят, а не да ги изхвърлим. Имаме много тежки пациенти. Някои от тях се залежават по двадесет – тридесет дни. Те са хора, не можем да им отворим изхода на седмия ден. Колкото по-тежък е случаят, от толкова повече средства има нужда, а цената на клиничната пътека е една и съща независимо от състоянието. Смятам, че ако се анексът бъде приет, заложените в него заплати ще бъдат реалност на някои места, но за големите болници с тежки случаи и патологии ще са проблем.

- Преди дни медици от „Царица Йоанна – ИСУЛ" протестираха срещу ниските заплати. Подкрепяте ли ги?

- Заплатите са обидно ниски, въобще не искам да ги коментирам. Естествено е хората да са недоволни.

- Как гледате на идеята, споделена от някои политици след специализазия младите лекари да бъдат обвързвани с договори за работа за определен период от време, като начин за преодоляване на дефицита?

- Хората трябва да са мотивирани, за да останат, а не да ги обвързват допълнително. Сега специализантите са на трудови договори със заплата и осигуровка. За да се вземем следващ специализант обаче, назначеният трябва да напусне, за да дойде нов. Някои от тях са невероятни и искат да останат, но ако това се случи, няма как да вземем тези след тях и да ги обучаваме. Когато поискат това, започва едно просене да ни бъдат отпуснати още щатове, което никак не е леко. Ние сме болница с много пациенти, различни случаи, включително и патологии. Нашите специализанти са много добре обучени, защото всекидневно се срещат с всичко възможно. Те могат да отидат навсякъде. При нас има желаещи да работят, да се развиват. Редно е да им се предоставят повече възможности, а не след като специализират да им се налага да работят на по две – три места, за да си осигурят някакъв нормален стандарт на живот. В специалността УНГ има дефицит. В много регионално центрове вече няма такива лекари, дори в областните болници затвориха тези отделения. Така е във Велико Търново, Кюстендил и на други места.

- На фон на дефицита на лекари, според Вас един мораториум върху откриване на нови дейности, дали би помогна за преодоляване на проблема?

- Недоумявам как така, в различни болници, които сега се откриват и се откриха в последните години, могат да предоставят заплати десет пъти по-високи от тези в университетските и областните болници, например. За мен това е въпрос с повишен трудност. Колкото и да работи човек на едно място, колкото и да е мотивирам при такава възможност ще се изкуши да направи крачката и да отиде там, където плащат повече. Добре е да се помисли за по-високо ниво, как това се случва и управленците да си отговорят трябва ли мораториум или не.

- Трите неотложни неща, които трябва да се направят и които бихте посъветвали управленците в здравеопазването, ако поискат съвета Ви?

- Първо, да има ред. Да се знае какво се прави и защо се прави. Да може да се осигури възможност на болниците, особено на тези в малките градове, да съществуват, защото хората няма къде другаде да отидат. Да се създаде мотивация на хората да работят, особено в отделенията в малките лечебни заведения. Третото е лекарският труд наистина да бъде оценен, защото оценката ще позволи и на нас, и на колегите ни вместо да работим на по няколко места, за да живеем що горе нормално, да отделим това време, за да се развиваме като специалисти, да следим какво се случва на световно ниво в съответната специалност и какво е новото в медицината и в съответната специалност.