Орязват парите на болниците без аргументи

Намаляват бюджета в разгара на сезона, когато населението на Варна е двойно, притеснява се проф. Радослав Радев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Проф. Радев, с какво обяснение ви орязаха бюджета?

- Няма обяснение, няма аргументи. Информацията ни беше, че ще има такава рестрикция. Видяхме сумите и разбрахме с колко е намалението, без да има някаква обосновка. Просто така. Това не е нормално. Няма как без да знаем на базата на какво се извършва това разпределение на бюджетите по районните здравни каси, каква е мотивацията за този акт.

- При подписването на НРД нали беше договорено всички промени да се правят заедно с БЛС?

- Така беше. Когато ставаше въпрос за подписване на рамковия договор, регионалната колегия от Варна отидохме на събора на БЛС с ясното намерение да настояваме да има НРД, защото без него един субект, в случая здравната каса, решава еднолично всичко. Когато има договор, се предполага, че ще има някакви правила, зачитане на интереси, уточняване на позиции. За съжаление, не видях такова нещо. Защо касата е направила това, каква е методиката за разпределение на бюджетите по отделните райони здравни каси – не знаем. Още повече, че тук става въпрос за нещо, което е специфично за региона - това тримесечие включва и летния период, когато населението във Варна ще се увеличи два пъти. Става въпрос за май-юли, когато сезонът е в разгара си. Това е едната страна на въпроса. Другата е, че се говори за бюджет за лимитираните плащания. Много е сложно, но има два вида плащания – тези, които са лимитирани и касата е казала, че за региона на Варна парите са толкова. Ако се надскочи бюджета, има една малка част, която е надлимитна – за спешни и неотложни състояния, при която пациентите не могат да се върнат. Тя също трябваше да бъде изплатена, защото вече е изработена, но за нея въобще не става дума.

- Обещаха за миналата година 19 млн. лв. допълнително за надлимитната дейност. Очаквате ли този въпрос да бъде разгледан от Надзора на НЗОК?

- Засега нямаме информация кога ще бъдат платени изработените дейности. Първо казаха, че ще е през февруари, след това през март, през април... Разбрахме, че Надзорният съвет не е обсъждал въпроса.

- Да се върнем на орязаните бюджети. До какво ще доведат?

- Това е проблем с доста послеци. Когато имаш намален бюджет и трябва да се вместиш в него, това означава, че трябва да свършиш по-малко дейност. Не можеш да я отлагаш ако става въпрос за спешност, но плановите пациенти търпят отлагане. Не е задължително веднага да влязат в болница, но така ще увеличим листата на чакащите. Добре, ще го направим, но като ги запишем за следващото тримесечие, сигурни ли сме, че тогава бюджетът ще е повече и няма да се наложи отново да ги върнем. Парите се дават на тримесечие, не са годишен бюджет, при който всяка болница да си прави сметката, с какво разполага за годината.

- Обещаха ви, че можете да надвишавате бюджета с 3%. От къде ще дойдат парите за това?

- Тези 3% са в намаления бюджет, който е даден. Направихме управителен съвет на регионалната колегия, като поканихме всички директори на болнични заведения във Варна, без значение дали са държавни, общински или части, тъй като всички страдат. Мениджърите казаха, че не знаят как ще се справят.

- Това ще увеличи ли задълженията на здравните заведения?

- Със сигурност. Освен това трябва да се съобразим и със следващото нещо, което ще се случи – увеличението на газ, ток, вода. Тези консумативи ще повишат разходите на болниците, а в същото време бюджетът ще бъде намален. Тогава болницата, иска или не, ще натрупа дефицит и той няма да е за сметка на лошо управление, защото никой изпълнителен директор не може да се оправи в тази ситуация. И после казват, че лечебните заведения имат дългове. Нямат болниците задължения. Според мен, проблемът е между здравната каса и пациентите, колкото и парадоксално да звучи. Ако приемем здравната каса за една банка, каквато всъщност е, всеки месец, всеки гражданин на България си прави депозит под формата на здравно осигуряване. Банката прибира парите, но когато пациентът има нужда да ги изтегли и да ги даде за лечението си, му дават с 10% по-малко. Тогава кой страда най-много? Пациентът. Това се опитвам да обясня. Така че намалението на парите би трябвало да притесни най-много пациентските организации. Естествено, те няма от къде да имат тази информация и да знаят какво се случва, но оттук-насетне трябва да защитават интересите на хората, които стоят зад тях.

- Има ли опасност да се понижи качеството на предлаганите услуги и да се увеличи доплащането от страна на гражданите?

- Доплащането няма как да се увеличи. Доплащане има само там, където е записано в стандартите и то съществува и сега. Нерегламентираното доплащане в никакъв случай не може да бъде оправдано с намаления бюджет. На качеството обаче ще се отрази основно това, че пациентите трябва да бъдат прехвърляни за по-късни периоди за лечение. Прост пример давам – пациент има „обикновена” херния, която може да бъде отложена. Добре, няма пари това тримесечие, ще го прехвърлим за следващото тримесечие. Да, но в следващото ако не стане, тази херния не престава да расте, така че нещата ще се задълбочат. Едно е да оперираш малък проблем, друго е да оперираш голям проблем.

- Няма ли да излезе и по-скъпо на здравната система?

- Много по-скъпо. Да не дава Господ да направи и усложнения! Не бива да си играем с подобно нещо.

- С колко процента се увеличава приемът на пациенти през летния период?

- Доста е висок процентът, защото двойно се увеличава населението на Варна и региона. Като вземете хотелите, почивните станции и т. н. И няма как при увеличение на населението да не се повиши и заболеваемостта. Ние не можем да не ги приемем, независимо, че бюджетът ни е за два пъти по-малко население.

- Излиза, че ще обслужвате само спешните случаи?

- Ние не можем да върнем спешните пациенти, не можем да върнем и неосигурените, а за тях ще плаща болницата.

- Това няма ли да намали и възнагражденията на лекарите?

- То и сега е така. Няма кой друг да поеме финансовия удар, освен болницата и екипите й. От една страна, не можеш да не го приемеш, защото трябва да лекуваш, а от друга, като си надхвърлил лимита, няма да получиш парите за лечението. Тогава какво правим? Не е никак за пренебрегване този въпрос.

- Предупреждавате районната здравна каса, че този проблем ще принуди ръководствата на болничните заведения във Варненска област да преосмислят необходимостта и целесъобразността от сключване на договори с НЗОК. Как да си го „преведем” това?

- Когато се събрахме и поканихме да участват в заседанието изпълнителните директори, решението беше само едно – всеки изпълнителен директор е в правото си сам да прецени доколко му е изгодно да сключва договор с касата. Защото в частните болници имат кешови плащания и доколко те са им достатъчни, трябва да решат сами. Не става въпрос за някакъв призив – не подписвайте. Въобще не е стоял така въпросът. Всеки да прецени сам за себе си, кое е добре за структурата, която управлява. Аз съм убеден, че такъв вариант е малко вероятен, но все пак има риск. Тогава какво ще правим? Касата ще си запази парите, но гражданите няма да получат медицински грижи.

- Колко време ще изчакате отговор от касата и ще потърсите ли помощ от централното ръководство на БЛС?

- Вече изпратихме това наше писмо до УС на БЛС и информацията ни е, че председателят на Лекарския съюз д-р Венцислав Грозев е говорил с шефа на касата. Имат уговорка за среща, защото до 28 април трябва да се вземе решение. Дотогава трябва да се подпишат договорите.

- Имате ли информация какво е положението в другите колегии?

- Не, нямаме такава информация, защото всеки работи със своята районна здравна каса.

- Какви ще бъдат следващите стъпки, ако не се стигне до увеличение на бюджета?

- Не мога да кажа. Зависи доколко ще могат да издържат болниците при този финансов натиск, който не е малък. Ако няма промяна до 28 април, ще трябва отново да разговаряме с директорите на болниците, какво могат да направят. Не бива да остава населението без болнична помощ. Това е немислимо, защото нали си представяте какво ще се случи.

- Ще потърсите ли помощ от новото правителство. Надявам се скоро да имаме такова?

- В случая не съм изпратил писмото до министъра, защото той няма отношение към здравната каса – НЗОК е самостоятелен юридически и финансов субект. Взаимоотношенията в случая са между здравна каса и БЛС. От друга страна, колкото по-бързо има нов министър, за нас ще бъде по-добре, както и за цялата здравна система.

- Какви са очакванията ви от новия кабинет?

- Очакваме да си спазят предизборните обещания. Срещахме се с всички политически партии и те казаха, че приоритет са им образование, здравеопазване и социални дейности. Разбрахме се, надявам се и новото правителство да бъде ангажирано с това, да си говорим непрекъснато, а не само по време на предизборните кампании. Всички проблеми могат да бъдат решени, но трябва да си говорим. Когато дискутираме, обсъждаме и търсим решения, несъмнено отговорите ще се намерят. Едноличните решения не са добро нещо. Не ми се мисли за такива действия като протести, защото те нищо няма да решат. Разговорите са единственото разумно нещо, което трябва да се направи. Защото ние много говорим поотделно, но малко говорим помежду си. Всеки един проблем, когато се артикулира, когато го чуеш, се решава.

- Като приоритет правителството определя в сектора демонополизацията на здравната каса. Как, според вас, трябва да стане?

- Има различни варианти. Говори се дори за закриване на здравната каса, но това според нас не е правилно. Здравната каса не бива да се руши, защото ако я срутим, което ще стане много лесно, това означава анархията да е пълна. И организационна и финансова. Така че, НЗОК със сигурност трябва да се запази. Въпросът обаче е друг – да се прецени до какъв обем медицински дейности включва този пакет, който ще се покрива от националната каса. Всичко останало може да се покрива от допълнителни осигурителни фондове. Това не сме го измислили ние. Това го има в света.

- Това е надграждащият модел, всъщност.

- Именно, за това говоря. Да не рушим, а да надграждаме. Защото ние много лесно и бързо рушим, но после какво ще правим?

- Можете ли да кажете кои са най-важните задачи в сферата на здравеопазването за следващите четири години?

- Проблемите са в различни насоки – в извънболничната помощ, в болниците, свързани са със здравноосигурителните вноски или пък с функционирането на този тип здравно осигуряване. Много са, но пак казвам – говорим ли, ще намерим решения. Битките са друго нещо. При тях рани се получават и от двете страни. А при болни хора, това е недопустимо. Ние не сме врагове, за да се бием помежду си. След като сме в една система, наречена здравеопазване, трябва да мислим и да вървим в една посока. Да решим как нещата да станат по-добри. Това не е в полза на болниците. Какво значение има една сграда? Полза трябва да има за пациента. Болницата не е увесилително заведение. Там човек влиза с проблем и той трябва да бъде решен максимално бързо.