Контролът в болниците ще се затегне от 1 август

Тогава ще имаме данни в реално време за всяка хоспитализация, предвиждаме и критерии за повторен прием, както и заснемането на дейността по някои КП, казва доц. Васил Пандов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- В момента сме в напреднала фаза. След като обсъдихме финансовите параметри, започваме обсъждаме и на конкретните параметри в споразумението към НРД, който е с период на действие от 3 години до 2022г. Целта ни е в началото на април да имаме споразумение, за да може новият бюджет, който се обнародва за НЗОК през март, да може да се приложи в различните звена – ИМП, болнична помощ, МДД.

- Можем ли да кажем какво ще е средното увеличение на цените на дейностите и на обемите?

- Към момента в извънболничната помощ (ИМП) имаме сравнително добър консенсус, там нямаме различния с БЛС. Темата с обемите е свързана предимно с болничната помощ. В ИМП имаме концепция да се заложат критерии за заплащане на профилактичен преглед според броя на обхванатите пациенти от листата на личните лекари. Ще има скала от страна на НЗОК, която се приема сравнително положително от БЛС. Тя предвижда една сума при постигането на средния за миналата година процент на профилактични прегледи сред пациентската листа на лекаря, а именно 46%, друга стойност при обхват между 46% и 65%, още по-висока стойност при обхват над 65% и бонус, ако някой личен лекар успее да постигне още по-висок дял на прегледите.

- А каква ще е базата, от която тръгвате като цена за профилактичните прегледи?

- Базата ще е малко по-висока от цената на профилактичния преглед през миналата година. Не искам да давам конкретни стойности, тъй като още не са приключили преговорите с БЛС и не би било коректно.

- Предвиждате ли подобни стимули и за диспансеризацията?

- Там не се налагат подобни стимули, които са свързани с обеми, защото тя е основана изцяло на медицински показания. Там са много подробно уредени критериите, по които трябва да се правят и няма да има промени. Но залагаме при личните лекари да се попълват по-стриктно рисковите карти за това кой има нужда от диспансеризация и кой не, макар че и сега те се попълват задоволително.

- Друга важна промяна в извънболничната помощ предвиждате ли?

- Предвиждаме промени, които са свързани с новите моменти в Наредба 8 и Наредба 9. Чрез тях предлагаме допълнителни изследвания за децата между 7 и 18 години, като изследвания на холестерола и кръвната захар във връзка с увеличаването на случаите на наднорменото тегло, също така при майчиното здравеопазване въвеждаме две допълнителни ехографски изследвания, както и профилактична ехография на млечните жлези за жените между 30 и 50 години. За тези дейности ще се изразходва и повишаването на бюджета в МДД.

- А докъде стигнахте в преговорите за болничната помощ – има ли съгласие около идеята за 1.7 мн. хоспитализации и по-високи цени на КП?

- От години в болничната помощ се търси баланса между брой хоспитализации и стойността на КП. В мотивите към Закона за бюджета на НЗОК за тази година са заложени 2.2 млн. хоспитализации. Безспорно към момента с БЛС имаме консенсус с оглед на плановия прием, който беше спрян през първите два месеца на годината, а и на базата на това, което наблюдаваме като изпълнението на дейността, че тези 2.2 млн. са завишени. Затова договаряме по-ниски обеми, като е възможно да достигнем и тези, които БЛС иска. Към момента говорим за различия максимум от порядъка на 100 хил., обсъждаме стойности от 1.7 млн. до 1.9 млн., и имаме добра перспектива да постигнем съгласие. Относно увеличаването на цените на КП, които д-р Иван Маджаров вече няколко пъти изложи, то е свързано с промените, които ще произтекат от прекратяването на извънредната епидемична обстановка. Имам предвид преминаването на финансиране за дейност и намаляване на тези стимули, които бяха въведени по време на епидемичната обстановка. Насочването на ЛЗ към нормална дейност, което в момента касата наблюдава, че се случва, и намаляването на стимулите за КОВИД, би позволило да се повишат цените на КП. От 1 април отпадат допълнителните възнаграждения от 600 лв., 360 лв. и т.н., които са по чл. 5 от закон за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК). Средствата за първа линия, които са пряко ангажирани с лечението на пациентите с коронавирус могат да останат до три месеца след 1 април. Въпрос на преговори с БЛС е колко време ще продължи това плащане – един, два три или нито един месец, за да преценим какъв ще е процентът на увеличение на КП, защото нещата са свързани. Не мога да говоря от името на БЛС, но тяхната концепция, доколкото д-р Маджаров я изрази публично, е в преминаване към нормалност и към по-добро финансиране на ЛЗ, тоест увеличаване на цените на пътеките за сметка на тези допълнителни плащания, включително и това по Методиката за НУР, която гарантира 85% от базисната стойност на болниците. Тази Методика също ще спре да се прилага, но това не е проблем, защото с преминаването в нормален режим на работа много ЛЗ ще достигнат и надминат тези 85%. Към момента вече имаме една тенденция от началото на годината, особено последния месец, все по-малко ЛЗ да имат нужда от НУР.

- Така е, но има ключови големи държавни болници, които изнесоха пандемията и още ползват Методиката, мислите ли, че те ще успеят да се възстановят?

- Смятаме, че ще успеят, при тях има намаление на стойностите по НУР, тоест започват да се възстановяват, например Пирогов мисля, че вече не ползват помощ по Методиката.

- Възнагражденията по чл. 5 имате ли идея да ги трансформирате по някакъв начин в доходите на медицинските специалисти?

- Това е тема, която е свързана с преговорите с БЛС, логично е увеличаването на КП да е свързано с повишаване възнагражденията на медицинските специалисти. В тази връзка имаме различни предложения, които трябва да консултираме и с МТСП, тъй като паралелно текат и преговорите за КТД в здравеопазването, който изтече в края на м.г. Преговорите със синдикатите започнаха през февруари и представителите им в Надзорния съвет на НЗОК са на мнение, че договарянето на някакви защитени стойности за медицинските специалисти трябва да бъдат определени в КТД, а не в НРД. Но и към момента в НРД има текст, че 50% от КП се разходват за доходи за персонала. И сега тече едно многостранно обсъждане не само с БЛС, къде е най-подходящо да заложим подобни минимални възнаграждения на медицинските специалисти с оглед на доходите им по чл. 5 от ЗБНЗОК. Другите възнаграждения за първа линия ще се прекратят, но те не се получаваха от всички специалисти и тези, за които плановият прием беше спрян, бяха в друга позиция, дори може би са имали спад на дохода и сега ще имат интерес към връщането на финансирането за дейност. Разбира се, това е обвързано и с течащите промени в Закона за здравето и гарантиране на обществения интерес дотолкова, доколкото остава възможността директорите на РЗИ да издават заповед за разкриване на КОВИД-легла в болниците при нужда. Но първо директорите ще направят един анализ, за да видят дали те не трябва да се намалят, тъй като имаме спад на заболеваемостта и сезонно очакваме ниски нива на заболеваемост,а разкритите легла в момента са много. Важно е да се знае, че лечението на пациентите с КОВИД в нито един момент няма да е в риск.

- Как точно променихте правилата за определяне на бюджетите на болниците, как ще се прилага чл. 34а от ЗЛЗ, според който в регионите с повече легла от потребностите по здравна карта, НЗОК ще избира с кого да работи?

- Това ще се става според наредбата, издадената от МС Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори от 2018г., в която има критерии за ниво на компетентност, брой специалисти, комплексност на лечението, брой легла, включително удовлетвореност и жалби от пациенти. Това е един пример, че нашата нормативна наредба не е толкова лоша, но не винаги се прилага. Тази промяна е нещо, което лично инициирах, наредбата е приета през 2018 г., но до момента на мен не ми е известно да е прилагана и как. Сега я заложихме в Правилата, както и в анекса за НРД в няколко разпоредби, а именно, че за сключване на договор за нова дейност или за ново ЛЗ, ако има надвишаване на потребностите според НЗК, НЗОК трябва да прецени с кого да сключи договор.

- Само новите дейности и ЛЗ ще засяга тези правила или и ще се прилага и за вече съществуващи болници и дейности, ако в региона има надвишаване на потребностите според НЗК?

- Идеята на тази наредба по чл. 34а от Закон за лечебните заведения е там, където има надвишаване на потребностите по НЗК, да се прави преценка как и с кого да се сключва договор.

- Правили ли сте анализ какви са очакванията ви – в колко области или градове ще има надвишаване на потребностите?

- Засега такъв анализ не сме правили. Първа стъпка е да се заложи тази наредба при сключване на договори, а втората стъпка бе създаването на една помощна комисия към Надзорния съвет, която няма правомощия да променя каквото и да е в дейността на РЗОК при определяне на бюджетите на болниците или на Надзорния съвет на НЗОК, но има консултативна функция към Надзорния съвет. Целта е да се внесе по-голяма прозрачност в дейността му. Съставът на комисията вече е одобрен, в нея влизат трима представители на ЦУ на НЗОК, както и по един на МЗ и на МФ.

- Кога ще започне сключването на договор с болниците по новите правила?

- За да определим стойностите на лечебните заведения, трябва да знаем какви ще са цените на КП, така че всички това е обвързано с подписването на анекса към НРД.

- Предвиждате ли по-голям контрол в болничната помощ?

- На този етап предвиждаме две опции за повишаване на контрола. Едната вече е известна – от 1 август ще въведем електронното здравеопазване в болниците, тоест от 1 август направлението за хоспитализация ще бъде генерирано от НЗИС, съответно там ще има данни в реално време колко легла са заети, както и в кои отделения. Нещо, което до момента съществуваше само за КОВИД-отделенията и не всички болници подаваха информацията. Но от 1 август предвиждаме да имаме информация колко пациенти в кои болници са настанени, както и електронна история на заболяването и епикризата. Всичко това ще се генерира чрез НЗИС в пациентското досие. Тоест, едната насока е дигитализацията, която ще даде възможност да проследяваме намаляването или увеличаването на хоспитализации и т.н. Анализът на данните ще започне от 1 август, така че ще видим кога се повишава приема, обвързан ли е с изчерпването на бюджетите на болниците. А втората възможност, която предвиждаме, е на ранен етап и не бих искал да навлизам в детайли с оглед на преговорите с БЛС, но обсъждаме с тях критерии за контрол, които са свързани със заснемането на КП в определени специалности, както и критерии за повторна хоспитализация, и за хоспитализация по друга пътека, която е свързана с усложнения от основното заболяване. Тези критерии ще са качествени и количествени.

- А обсъждате ли и регулация за доплащането, ако болницата ползва публичен ресурс, защото сега знаете, че има ЛЗ, където стойността му е няколко пъти тази на КП, което ограничава достъпа?

- В момента, ако четем внимателно наредбата за достъпа, ще видим, че там не е регламентирано подобно доплащане, друг е въпросът как се прилага тя. В нея ясно е казано за какво може да се доплаща и няма разграничение на ЛЗ по собственост или по друг вид. Предстои да се занимаем и с този въпрос.