Бебетата държат миомата далече

Миомата на матката е доброкачествено новообразувание, което се разраства от мускулните клетки в маточната стена. „Няма установени сигурни причини за „почва" на миомата. Има известни предположения като хормонален дисбаланс в предклимакса или нарушение във функцията на яйчника. Има и народна сентенция, че матка, която не ражда деца, ражда миоми. Съществува известна наследственост, но не е доказана статистически. Миомни възли се срещат в около 1/4 от жените над 30 години. Макар и рядко, се доказват и при доста по-млади жени, (20-25 годишни)", казва д-р Недялков.

Визитка Д-р Красимир Недялков е онкогинеколог, Началник на отделение „Първа гинекология" на ПСАГБАЛ "Света София" в столицата. Завършил е Медицинска академия през 1983 г. Придобил е специалност по акушерство и гинекология през 1988 г., a по-късно и по онкология. Специализирал е онкогинекология в Maunt Sinai Medical Center, New York и урогинекология в Upsala University, Sweden.

При по-голяма миома се усеща тежест и подуване на корема. По-рядко има смущения в уриниране в зависимост от разположението й. Най-обезпокоителните симптоми са кръвотечения, изразяващи се в продължителни и обилни менструации, които могат да доведат до анемия. „Има миоми, които не нарушават с нищо качеството на живот на пациентките. Те дори не предполагат, че имат миома, докато не се докаже при някой профилактичен преглед. Тези миоми могат да не се лекуват, а само да се следят на 1-2 години и при липса на промени -не се третират. На лечение подлежат миомите, които предизвикват кръвотечения, анемия, болки, тежест в таза и смушения в уринирането. Най-общо казано - лекуват се миоми, които създават проблеми", обяснява онкогинекологът.

С помощта на ултразвуково изследване може да се открие миомата, да се види нейното разположение, големина или броя на миоматозните възли. Ако не се оперира, миомата е опасна, когато продължава бързо да расте. Тогава може да се наложи операция по спешност, поради масивно кървене и анемия. „С лекарства може да се забави растежа на миомата или да се намалят кръвоизливите, и по този начин да се отложи операцията, но не може да се излекува - да се отстрани или изчезне. Най-сигурното лечение е отстраняването на матката с или без яйчниците, в зависимост от възрастта на жената. Много жени желаят да запазят матката си, въпреки че са в надрепродуктивна възраст и лекарите трябва да се съобразяват с това. При отстраняването само на миомите обаче, има риск отново да се появят по-късно", казва д-р Недялков.

При бременни жени миомата може да се окаже сериозна пречка за правилно развитие на плода, тъй като матката търпи 1000 пъти увеличение до раждането. Същото се отнася и за миомните възли в нея. Многократното им увеличение създава редица усложнения при раждането. „При жени в по-млада възраст се отстранява само миомата, като се запазва матката и възможността за раждане. Не са малко жените, които и след операция на миоматозен възел са родили своите деца. Операциите могат да се извършат по лапароскопски и класически начин. За миоми над 7-8 см е подходяща отворената класическа операция. Моето мнение е, че при жените, които искат да родят след миомектомия по-подходящ е отвореният метод, защото по-добре се въстановява след това стената на матката", споделя своя опит онкогинекологът.

Акушер-гинеколозите препоръчват жените да се отнасят с необходимата грижа към своето здраве и да не подценяват миомата. Да провеждат профилактични гинекологични прегледи един път годишно. „Няма поведение, което да предпазва от миома на матката. Единственото по-сигурно е жената да ражда повече деца", апелира д-р Недялков.